На снимката: „Наука“ е в състава на Международната космическа станция. Photo credit : NASA TV
4 август 2021 г. 00:20 ч.
Светослав Александров. През последните няколко дни, покрай изстрелването и скачването на модула „Наука“, интернет се напълни с дезинформация. По подобие на останалата ширеща се в мрежата псевдонаука, тази също не е подплатена с факти, но понеже винаги ще се намират хора, които ще вярват на тези глупости, просто защото емоционално им импонират, не бива да допускаме останалите да бъдат подведени. И тъй като всеки трезвомислещ може да се подведе, ето списъкът ми с най-често задавани въпроси и отговори.
1. Изстрелването и скачването на „Наука“ с МКС не е ли доказателство, че Русия все още е съхранила способността си да строи орбитални станции?
Отговор: Не. Модулът „Наука“ един от двата модула, финансирани по поръчка на САЩ (съобразно договор с Боинг). Единият, „ФГБ-1“, известен като „Заря“, се превръща в първия модул на МКС, изстрелян в космоса. Другият, „ФГБ-2“, е оставен като резерва.
Русия решава впоследствие да използва „ФГБ-2“ като научна лаборатория поради една проста причина – страната не разполага с ресурсите да построи нова такава, както на финансово, така и на отраслово ниво. Второто се доказва от факта, че дългите забавяния на старта на „Наука“ са обусловени от замърсяването на горивните резервоари и невъзможността да се произведат нови от същия тип.
Руснаците ще докажат способността си да строят космически станции едва когато изстрелят базисен (централен) модул, проектиран и построен от тях, със собствени средства. Очертава се това да е „НЕМ“, но дали и кога ще стане, дали ще сработи, не знаем.
2. Защо пишете за руските проблеми на базата на информация, публикувана в американските сайтове?
Най-общо казано, защото това е единственият начин да се информираме подробно за проблемите с „Наука“. Че такива проблеми имаше, това стана ясно на обществото, след като разкачването на „Пирс“ бе отложено с три дни без никакво обяснение. А за дефектите на двигателната система видяха всички партньори на МКС след скачването на „Наука“. Забележителното по времето на аномалията бе, че космонавтите на МКС нямаха възможност да изключат спонтанно включилите си двигатели и това, което можеха да направят, бе да им противодействат с двигателите на „Звезда“ и „Прогрес“. Единственият начин, по който „Наука“ можеше да изключи двигателите си, бе посредством команда от руския център за управление. Потресаваща слабост. И така индиректно беше потвърдено едно от основните твърдения, публикувани в западните сайтове, макар и под условие за анонимност – че бяха налице комуникационни трудности между „Наука“ и наземното ръководство, че изключителният начин, по който модулът можеше да комуникира със Земята, бе когато той прелиташе над малкото останали наземни станции на Русия. Реално погледнато двигтателите на „Наука“ бяха оставени да работят до изчерпването на горивото, нищо друго не можеше да се направи.
3. Руснаците пишат, че всичко е било наред, защо да вярваме на останалите, които твърдят иначе?
Нормално е космическите събития да бъдат удостоверими от повече от една държава. Откъде знаем, че НАСА е пращала човек на Луната през 60-те и 70-те години? Защото това е потвърдено от съветски експерти, от космически мисии на други държави (напр. Китай), от независими наблюдатели. Откъде сме сигурни, че американският марсоход „Пърсъвиърънс“ наистина кацна на Червената планета през февруари? Беше потвърдено от руско-европейска космическа мисия. Ами китайският марсоход „Чжурон“ през май? Той бе заснет от американската мисия „Марс Риконисънс Орбитър“. И това са само елементарни примери. Нищо няма скрито-покрито. Русия е заинтересована страна – тя иска да се покаже в най-добрата светлина. Но ако това не се потвърди от останалите, кому е нужно да вярваме на една гола дума от заинтересованата страна?
4. Космонавтите успяха да скачат „Наука“ с МКС въпреки софтуерните проблеми, значи всичко е наред?
Не, не е наред. Случващото се е много показателно за космическата програма на Русия. Софтуерните проблеми са характеристика на руския космически отрасъл. Защо е загубена съветската мисия „Фобос 1“ през 1988 г.? Заради софтуерен бъг. Защо руската мисия „Фобос-Грунт“ изгаря в атмосферата през 2011 г.? Софтуерните проблеми и невъзможността компютърът да бъде препрограмиран от земята изиграват своята роля. Модулите за орбиталната станция „Мир“ също страдат от редица недостатъци, като при „Квант 2“ има ясно изразен компютърен дефект. Е, в случая с „Мир“ нещата са могли да се оправят след намесата на космонавтите. Не такова е положението с руските/съветските роботизирани междупланетни мисии.
Разликата между Русия и останалите космически държави и организации (САЩ, Япония, Европейската космическа агенция) е, че при последните компютърната технология и софтуерът са напреднали до степен, че космическите апарати могат да работят в продължение на години. Дори и да възникнат някакви проблеми, те се решават ефективно чрез софтуерна кръпка или в краен случай чрез смяната на основния компютър с резервния (помните ли аномалията с „Хъбъл“ миналия месец?). Не е нужна намесата на астронавт. И ако по времето на „Аполо 11“ Армстронг е поел ръчното управление над модула „Орел“ при кацането на Луната, съвременната западна астронавтика се е насочила в посока, в която ролята на хората на борда на корабите (ако изобщо ги има) е минимална. Ако днес всеки проблем на руски космически апарат може да се реши основно чрез намесата на космонавт, това не говори добре.
5. Какво следва оттук насетне?
По отношение на Международната космическа станция – вероятно няма да има съществени последствия за руско-американското партньорство през близките няколко години. Руснаците ще се опитат да завършат сегмента си, като добавят още един порт за скачване – „Причал“. В дългосрочен план обаче това партньорство може да се промени. Индицентът с „Наука“ е третият сериозен гаф на пилотираната космонавтика на руснаците през последните три години – напомням, че през 2018-та на един от корабите „Союз“ бе установена пробойна, а малко по-късно друг трябваше да извърши спешно кацане след авария на ракетата-носител. Ако Русия се затвърди като ненадежден партньор, аз не виждам как руско-американското партньорство ще се запази след епохата на МКС.
Истинско последствие може да има по отношение на заявеното партньорство между Русия и Китай за строеж на съвместна лунна станция. Наивно е да смятаме, че китайците не са си направили вече съответните избори и да си въобразяваме, че не са взели решение дали ще поверят на руснаците каквато и да е сериозна и отговорна задача.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
