Снимка на Луната, заснета от „Чандраян 2“. Photo credit : ISRO
18 август 2021 г. 10:00 ч.
Светослав Александров. Индийската космическа мисия „Чандраян 2“, която изучава Луната от лятото на 2019 г. до ден днешен, направи важно откритие. Оказва се, че водните молекули, както и хидроксилната група (-OH), която типично съществува в лунната повърхност под формата на хидрати и хидроксиди, са повсеместно разпространени на естествения ни спътник.
Резултатите от изследването са публикувани в индийското научно списание Current Science (линкът препраща към научната статия в PDF формат).
Напомням на читателите, че мисията „Чандраян 2“ бе изстреляна на 22-ри юли 2019 г. посредством индийската космическа ракета „GSLV Mk.III“. На 20-ти август същата година тя пристигна благополучно около Луната. Роботизираната експедиция включваше и спускаем космически апарат „Прагиян“, който обаче не постигна меко кацане и на 6-ти септември се разби. Въпреки разочарованието, орбиталният отсек продължава да работи в окололунна орбита орбита и да изпраща ценни научни сведения. Благодарение на „Чандраян 2“ днес научаваме повече за водата на естествения ни спътник.
Това, разбира се, не е първото откритие, касаещо вода. Сведения за наличието на водни молекули са получени още от доставените на Земята лунни проби през 60-те и 70-те години от астронавтите на корабите „Аполо“, но тези находки за времето си не са приети от научната общност поради потенциала водата да е попаднала вторично заради неправилно събиране или съхранение. Десетилетия по-късно, през 1998 г. НАСА изстрелва мисията „Лунър Проспектър“, която за пръв път изпраща данни за съществуването на воден лед в района на вечно затъмнените кратери на лунния южен полюс. През 2008 г. американски прибор, монтиран на първата индийска мисия „Чандраян 1“, потвърждава присъствието на водния лед. А една година по-късно друга американска мисия „LCROSS“ умишлено се разбива в полярните области на Луната, като изхвърленият материал, съдържащ вода, бива изучен от изследователите на НАСА.
Какво е различно този път? Индийската автоматична междупланетна станция „Чандраян 2“ установява, че водата и хидроксилът се срещат не само в тези местности, до които слънчевата светлина не достига, но и в осветените такива. Но тук не става въпрос за водоеми, а за отделни молекули. Индийските учени предполагат, че новооткритата вода се образува вследствие на взаимодействието между слънчевия вятър и лунната повърхност. Попадането на микрометеороиди и кратерообразуването допълнително способства за появата на високо реактивен хидроксил.
Изследователите са категорични, че находката е важна за правилното разбиране на геологичната история на естествения ни спътник. Те също така предполагат, че се откриват и нови възможности за добив на лунни минерали от бъдещи експедиции.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
