Представи си, че се събуждаш в приказен пейзаж под слънцето, изгряващо в най-синьото небе. Същото небе е осеяно с многобройни цветни балони, на фона на зашеметяващи каменни форми. Това е първата гледка, която всеки вижда с очите си в Кападокия, но тя е само въведение в приключенията, които те очакват в пътешествието ти до „Страната на красивите коне“.
Един от най-вълнуващите начини да оцениш Кападокия е отвисоко. Тук е идеалното място за летене с балон не само заради зрелищната природа, но и защото микроклиматът в региона позволява около 250 летателни дни годишно и регионът е една от най-безопасните за тази цел дестинации в света. Полетите с балони с горещ въздух излитат около изгрев слънце (когато въздухът е най-спокоен) и продължават около 90 минути. С разсъмването ще „плаваш“ във въздуха с голямо спокойствие. Скални образувания, датиращи от милиони години и невъобразими релефи, уникални за тази география, лежат отдолу. Долини, предлагащи величествени пейзажи, височини, рисуващи многоцветна топография, склонове изтъкани в кадифена текстура, атмосфера, която е ефирна и неземна – всичко това ще направи преживяването от екскурзията спомен за цял живот.
На древния персийски език Кападокия означава „Земя на красивите коне“, а по римско време конете от Кападокия са били толкова високо ценени, че върху продажбата им е наложен специален данък. Опитът ни да опишем Кападокия във физически термини няма да е достатъчен за магията, която обхваща този регион. Забележителните конични скални образувания – т.н. скални комини – са най-известната и характерна черта на региона. В скалата са изсечени десетки скрити параклиси, украсени с изящни стенописи – достатъчно доказателство за силата на християнската вяра, установена тук от 4-ти век. Пейзажът на Кападокия е създаден преди около 60 милиона години, когато изригващите вулкани покриват региона с пепел. Пепелта се втвърдява в лесно ерозиращ материал, наречен туф, покрит на места от слоеве твърда вулканична скала. С течение на времето туфът се износва, създавайки отличителни образувания, включително „приказните комини“ близо до Юргюп. Кападокия обхваща относително малка площ – около 300 кв. км – а районът около Невшехир, заедно с близките Юргюп и Гьореме, предлага най-добрите възможности да видиш тези омагьосващи природни образувания с еднодневна екскурзия.
Този регион е дом на безброй култури и цивилизации поради лекотата, с която e могла да бъде издълбана земята. Районът е осеян с много подземни градове, които изглеждат като замръзнали във времето. Кападокия е музей на открито, където има доказателства за присъствието на асирийците, хетите, римляните, византийците и ранните християни. И ако природата е първият художник, именно анадолското човечество е издълбало скалата и е създало Кападокия такава каквато е днес, пълна с несравними исторически и културни феномени.
Юргюп – едно от най-големите градчета в Кападокия – е особено известен с очарователните си малки хотели, много от които са в реставрирани пещерни къщи и имат гледка към града и близките скали. Някои красиви стари имения, които преди са били собственост на видни местни семейства – включително на гърци, които са имали значително присъствие в района до размяната на население между Гърция и Турция през 1923 г. – днес също са превърнати в хотели. Освен романтиката на града, Юргюп е и място, където можеш да се отърсиш от тревогите, като намериш най-добрия нощен живот в Кападокия.
Гьореме – малък град на 7 км. северозападно от Юргюп, до който се предлагат еднодневни екскурзии – има една голяма атракция и това е Göreme Açık Hava Müzesi (Музеят на открито в Гьореме). Той е обект на Световното културно наследство на ЮНЕСКО, представляващ бивша монашеска общност с вкопани в скалите над 30 църкви, датиращи от 9-ти до 12-ти век, много от които са украсени с поразително изящни стенописи. Най-добре запазената пещерна църква в Кападокия – Karanlık Kilise (Тъмната църква) – е съхранила своите блестящо реставрирани стенописи. Поразителна с украсата си, църквата е направена от внесения тогава камък лазурит. Тъмната (Karanlık) църква датира от края на 11-ти век и е неслучайно с това наименование. Името ѝ идва от това, че в нея влиза съвсем малко светлина, идваща от малък прозорец в секцията на притвора. Липсата на светлина обаче е спомогнало тази църква да поддържа съкровищата си живи, позволявайки на стенописите да се съхранят от неумолимия ход на времето. Както църквата, така и притворът изобразяват живи и впечатляващи изображения от Библията. Затова не е чудно, че тази църква е в топ списъците на всички пътуващи. Повечето от другите светилища вземат имената си от предмет или изображение, съдържащи се в тесните им интериори. Църквата Çarıklı Kilise (Сандаловата църква) е кръстена на стъпките, вградени в пода, за които се казва, че са на Христос. А Yılanlı Kilise (Църквата на змейовете) съдържа стенопис на Свети Георги, който убива змея. Архитектурните детайли и стенописи на църквите и днес изглеждат толкова живи и омагьосващи, както когато са били създадени.
Въпреки че Музеят на открито в Гьореме е богат на украсените си със стенописи църкви, Музеят на открито в Зелве предоставя очарователен поглед върху това как хората са живели в скални общности. Зелве е център на християнския монашески живот от 9-ти до 13-ти век и е бил обитаван до момента, в който ерозията и напукванията са причинили падане на скални плочи, принуждавайки жителите да се изселят. Долината се състои от няколко неравномерни, естествено издълбани редици от приказни комини. Те съхраняват стотици жилища, които се различават по размери. Някои от тях са само обикновени пещерни отвори, а други са многоетажни къщи със стаи на няколко етажа, свързани със стълби, издълбани дълбоко в скалите. Има и скална джамия и няколко малки църкви. Някои структури са се срутили, оставяйки гигантски парчета издълбан таван. Вероятно можеш да видиш цялото място с екскурзия до тук за малко повече от час, но лесно можеш да се задържиш и по-дълго.
Замъкът Учхисар е най-високата точка за панорамна гледка към Кападокия, като този гигантски естествен замък ти предлага панорамна гледка към Гьореме, Аванос, Чавушин, Ортахисар и Гълъбовата долина, които са сред най-популярните места за посещение. Поразителното образувание е осеяно с изсечени скални жилища, придавайки му вид на швейцарско сирене. То е евакуирано през 60-те години, когато ерозията излага всичко на опасност от срутване и структурата е обявена за зона на бедствие. Тогава жителите са преместени в по-безопасни домове в околността. Учхисар има някои от най-хубавите места за отсядане – т.нар. пещерни хотели. Кападокия е заслужено известна с тях – отсядането в един такъв хотел е най-типичното изживяване тук. Издълбани в меката туфова скала, те варират от домашни ханове, декорирани в традиционен стил, до бутикови имоти от висок клас със съвременен дизайн. За тези, които не искат да отсядат в пещера, някои хотели разполагат и с „каменни стаи“, построени с традиционни зидани техники, често с красиви сводести тавани и декоративни резби. В близост до основата на замъка има магазини за килими и щандове за дрънкулки, но градът все още се усеща по-спокоен от Гьореме. Оттук ще се насладиш и на приказни гледки с десетки балони във въздуха.
Подземните градове на Кападокия вълнуват въображението на пътешествениците откакто гръцкият историк Ксенофонт пише за тях през 5 век пр.н.е. Хетските артефакти, открити в някои подземни галерии предполагат, че първоначално може да са били построени преди хилядолетие, но никой не знае със сигурност кой е копал градовете, кога или защо. Подземните мрежи със сигурност по-късно са били модифицирани и вероятно значително разширени от ранните християни, които са ги населявали. Някои от тези комплекси са просто проходи между различни подземни жилища. Други наистина заслужават титлата „град“. Най-големите, включително Каймаклъ и Деринкую, имат няколко нива и са оборудвани да приютяват хиляди хора в продължение на месеци. Непропускливият туф или пореста скала поддържа вътрешността на градовете суха, докато вентилационните шахти доставят въздух, а вътрешните кладенци осигуряват вода. Входовете на нивото на земята са умело прикрити. В случай че нашествениците си проправят път, за да завладеят града, жителите използвали огромни, тежащи тонове камъни, които да затворят различните нива.
Деринкую, в превод означаващ „Дълбок кладенец“, е най-дълбокият от известните подземни градове, които са били изследвани. Осем етажа са отворени за посещение, въпреки че има повече. Подземният лабиринт има конюшни, винарни, параклис, помещение за кръщене, училище, множество други взаимосвързани помещения и близо 600 входа и въздуховода.
Каймаклъ, намиращ се на около 9 км. северно от Деринкую, е открит през 1950 г. и се смята, че е най-големият от подземните градове на Кападокия, въпреки че реално могат да бъдат посетени по-малко нива, отколкото в Деринкую. Смята се, че много от сегашните домове в района са свързани с тунелите и историята разказва, че преди части от подземния град да бъдат затворени за обществеността, нищо неподозиращите собственици на къщи периодично откриват туристи, които се появяват в техните дневни. Градът се простира на осем нива под земята, от които в момента са отворени за екскурзия четири.
Уникалният пейзаж на Кападокия е една от звездните атракции на Турция. Въпреки че е понякога преекспонирана в брошури и реклами, тя все още запазва голяма част от мистиката, която я прави толкова очарователна. Независимо от сезона или времето от годината, Кападокия е фантастична земя, която има с какво да плени и ободри сетивата.
