На снимката: най-мощната към днешна дата космическа ракета на Иран „Симорг“. Photo : MelliunIran
4 януари 2022 г. 11:15 ч.
Светослав Александров. На 30-ти декември от космическия център Имам Хомейни в Иран бе проведено изстрелване на най-новата и понастоящем най-мощна космическа ракета на страната „Симорг“. Това бе четвъртият опит да бъде достигната орбита посредством този носител. И за четвърти пореден път ракетата претърпя авария.
Тук е коректно да се подчертае, че официалните власти на Иран съобщават, че полетът е успешен. Но нито една чуждестранна организация не е успяла да потвърди, че трите спътника, изстреляни от „Симорг“, действително кръжат около Земята.
Напомням на читателите, че подробна историческа справка за космическата програма на Иран бе публикувана на 27-ми януари 2020 г. на страниците на The Space Review, така че ако искате, прочетете на този линк материала на английски език. Няма да преразказвам подробно статията, но ще спомена, че според автора Иран започва да развива самостоятелно космическа програма в отговор на усещането, че страната е тормозена от запада. След Ислямската революция през 1979-та година, Иран е под влиянието на множество санкции. Държавата нито има финансовия ресурс да купува западни оръжия, нито ѝ е разрешено да го прави. Иран дори не е в състояние да изкупува снимки от западни комерсиални спътници, които безспорно могат да намерят военно приложение, но също така се употребяват и за граждански цели. В същото време съседните държави имат достъп до такива снимки. Така Иран възприема способността да разработи собствени космически технологии като задължителен фактор, за да може да оцелее.
Ирано-иракската война през 80-те години сварва иранците неподготвени по отношение на отбранителните им възможности. Затова в периода между 1985-та и 1987-ма година Иран закупува съветски ракети „Скъд“ от Либия, Сирия и най-вече от Северна Корея. В периода между 1988-ма и 1994-та година севернокорейците предоставят на иранците между 150 и 200 ракети. Безспорно е, че това оказва голямо влияние върху по-нататъшното космическо развитие на Иран и че иранската космическа програма се базира най-вече върху технологиите на „Скъд“.
През 2004-та е основана Иранската космическа агенция, а през 2005-та е изстрелян първият ирански спътник – посредством руска ракета от космодрума Плесецк. Но реалното превръщане на Иран в самостоятелна космическа държава се случва през 2009-та година, когато иранската ракета „Сафир“ изпраща в орбита спътника „Омид“. „Сафир“ е ракета с твърде скромни възможности. Със своята дължина от 22 метра и тегло 26 тона, тя е в състояние да изстрелва товар от 65 килограма в ниска околоземна орбита.
Освен орбитални, иранците разработват и суборбитални носители. В периода между 2008-ма и 2013-та година са изстреляни няколко ракети „Кавошгар“ с биологични обекти на борда – гризачи, костенурки и маймуни. Така Иран се превръща в шестата държава, която провежда експерименти с животни в космоса, а тези амбиции ясно показват намерението на страната да разработи и пилотирана космическа програма. Изпращането на първия ирански астронавт е предвидено най-късно за 2019-та година. Но нищо подобно не се случва – след като през 2015-та година е показан прототип на пилотиран космически кораб, през 2017-та проектът е замразен.
Далеч по-напред стига инициативата за създаването на по-мощна ракета от „Сафир“, която днес е известна под името „Симорг“. Нейната способност е да извежда в околоземна орбита товар от 350 килограма. Първоначалният ѝ полет е предвиден за 2010-та година, но както се случва често в космическото развитие, дебютният суборбитален тест става реалност чак през 2016-та. Следва първият опит за изстрелване на спътник през юли 2017-та година, който завършва с провал. Когато настъпи подобна катастрофа, напълно е в нормата да последва дълго забавяне, докато специалистите анализират причините – и Иран не е изключение от правилото. Минава година и половина преди иранците да се опитат да изпратят нов спътник в орбита. Но полетът през януари 2019-та отново завършва без успех.
Безспорно 2019-та е трагична година за иранската космонавтика. Освен неудачът на „Симорг“, на 5-ти февруари по-малката ракета „Сафир“ също аварира при излитането. А през август, когато Иран подготвя нов старт на „Сафир“, ракетата избухва на стартовата площадка още по време на наземните изпитания.
През 2020 г. иранците изстрелват за пръв път успешно спътник полета след 2015 година, когато „Сафир“ благополучно и за последно изведе в орбита микроспътника „Фаджр“. Забележителното е, че при този старт на 20-ти април 2020 г. е използван нов тип неоповестен досега носител „Касед“, който е създаден от Космическите сили на Ислямската революционна гвардия. Това е съвсем различна организация от Иранската космическа агенция, ръководеща програмите „Сафир“ и „Симорг“. И е признак, че в страната функционират две паралелни космически програми.
„Сафир“ не лети нито през 2020, нито през 2021 година. Изглежда, че фокусът на Иранската космическа агенция пада изцяло върху „Симорг“. Но към този момент ракетата няма нито един успех. По време на полета на 9-ти февруари 2020 г. е изгубен спътникът „Зафар-1“. Има сведения от американското разузнаване, че на 12-ти юни 2021 г. е проведено изстрелване на „Симорг“, което е недуачно, но иранците отричат за него. И сега, на 30-ти декември, научаваме за поредния провал.
Няма спор – Иран е далеч от това да се превърне в сила, която да респектира останалите космически държави.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
