Произход
Лавандулата произхожда от района на Средиземноморието. Като диворастящо растение тя се среща в Южна Франция, приморските Алпи, Източна Испания, Италия и Северна Африка. С развитие на парфюмерийната промишленост ареалът на отглеждане се разширява, включвайки Балканските страни, страните на Черноморския басейн, САЩ, Великобритания, Австралия и др.
Отглеждане
За нормално развитие на лавандулата се препоръчва слънчево място, варовита и лека почва и нормална влажност. Те трябва да са добре наторени и обогатени с минерални торове. На тежка и преовлажнена почва, както и на сянка, растението става чувствително, бързо се прорежда и може да загине. За да бъде защитена от зимните условия трябва да се поставят саксиите в допълнителни сандъци. Самите сандъци се закопават в градината и се покриват с борови клонки. Възможно е съдът да се прибере на закрито, немразовито, тъмно и проветриво.
Болести
Лавандулата рядко е нападана от болести и неблагоприятни условия. Една от по-често срещаните е септориозата. Болестта се изразява в появяването на многобройни закръглени дребни петна с кафяв цвят. Впоследствие те придобиват сив цвят в центъра, ограничен от тъмнокафяв венец. Причинител на болестта е гъбата Septoria lavandulae. Лечението включва събиране и унищожаване на окапалите болни листа и третиране с фунгициди. Друга болест по лавандулата е фомозата. Тя се изразява в появата на многобройни дребни кафяви петънца. Напетнените листа, листни дръжки, стъбла и клонки бързо пожълтяват и изсъхват и това силно влошава декоративния вид на растението. Причинител на болестта е гъбата Phoma lavandulae. Лечението е същото както при предната болест.
Размножаване
Лавандулата може да се размножава чрез семена и по вегетативен начин. При семенно размножаване има голяма вероятност да се загуби чистотата на сорта. Ето защо се предпочита вегетативното размножаване – чрез вкоренени резници или чрез разделяне на коренище.
Лавандулово масло
Лавандуловото етерично масло съдържа: линалилацетат, линалол, гераниол, борнеол, цинеол, пинен, камфор, кумарин и др.Най-ценен е линалилацетатът, като в зависимост от условията на отглеждане този естер варира от 30 до 60 %.Най-висококачествено е френското лавандулово масло, получено от алпийски лавандулови находища. Българското лавандулово масло се характеризира с траен фин аромат, въпреки че съдържанието на линалилацетат е ниско. Българският лавандулов конкрет не отстъпва по качество на световните образци.Лавандуловото масло има жълтозелен цвят. Добре съхранено, то има силен, наситен аромат, който слабо се отличава от аромата на цветовете. Разредено със спирт то добива фин аромат. ЛечениеНервоуспокоително, болкоуспокояващо, дезинфекционно и пикочогонно. Пикочогонното действие се дължи на терпинеола, а останалите действия – главно на етеричното масло.Прилага се при неврастения, сърдечна невроза, мигрена. В българската народна медицина лавандулата се употребява при шизофрения, парализи, газове, гастрит, безсъние, виене на свят, ревматизъм, ускорено сърцебиене, главоболие, стомашни болки. Външно приложение: За налагане на лапи при стомашни болки, парализи, ревматизъм, натъртване, ужилване и ухапване от насекоми, за жабурене при зъбобол, гаргара при гърлобол. Цветовете на растението, поставени между дрехите прогонват молците. Маслото, разтворено в спирт се прилага за разтривка при простуда, невралгия, ревматизъм. Вътрешно приложение: 1 с.л. от билката се залива с 400 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно.
