Никола Вапцаров

Никола Вапцаров

ПИСМО     Ти помниш ли морето и машините и трюмовете, пълни                  с лепкав мрак? И онзи див копнеж                 по Филипините, по едрите звезди                над Фамагуста? Ти помниш ли поне един моряк, нехвърлил жаден взор далече, там, дето в гаснещата вечер дъхът на тропика се чувства? Ти помниш ли как в нас                      полека-лека изстиваха последните надежди и вярата         в доброто                   и в човека, в романтиката,               в празните                         копнежи? Ти помниш ли как                някак много бързо ни хванаха в капана на живота? Опомнихме се.              Късно. Бяхме вързани жестоко. Като някакви животни в клетка светкаха очите жадно и търсеха,          и молеха пощада.   А бяхме млади,             бяхме толкоз...
Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност