Написано от Администратор
05 Януари 2010
Исторически Извори
Омировата Илиада е една от книгите от древността, където можем на намерим описание на траките. Това е и причината Роден Край да публикува целия текст на Илиада. Ние маркирахме с червено всички описания, които са отнесени към траките или географска Тракия. Все пак при прочитането на текста трябва да се има предвид, че вероятно Омир не е бил съвременник на Троянската война, а Илиада е художествено произведение, а не документален извор.
Освен, че в Омировата Илиада неведнъж се споменават траки, наскоро от екип от българо-френски учени, въз основа на находки край село Върхари, Кърджалийско, беше изказана тезата, че предците на троянците, описани от Омир, идват от Родопите. „Най-ранната Троя се появява в началото на бронзовата епоха, около 3000-а година пр.Хр. За нея са характерни тунелести дръжки, каквито намираме и тук, както и при село Орлица, на около 50 км от Бяло море, а Троя е отсреща на брега. С други думи на Върхари имаме елементи, които са характерни за ранната Троя, но тук те са се появили няколко стотин години по-рано“, гласи хипотезата на Бояджиев. „От Върхари до Бяло море са не повече от 70 км, корабоплаването тогава не е било никакъв проблем. Така можем да допуснем, че предшествениците на Троя са именно от този район, но това е все още само хипотеза“, уточнява археологът.
Според проф. Албрехт Йокенхьофел от университета в Мюнстер има пък друга хипотеза – рудникът край Крумовград, който все още е годен за експлоатация, е снабдявал Троя и Микена с ценния метал. Изглежда, че описанията в Илиада за траки, които се бият с позлатени оръжия, може и да не са преувеличени, както се смяташе до скоро.
За Омир и Илиада накратко
Днес не знаем със сигурност кога е живял Омир. Херодот (484–406 г. пр.н.е.) твърди, че Омир и Хезиод са живели около 400 г. преди него (Истории, кн. 2), а Тукидид (481–397 г. пр.н.е.) споменава за 8 век пр.н.е.. Твърдението на късните животописци на Омир, че е живял през времето на Троянската война, тоест през 12 или 11 век пр.н.е., не е вярно. Днес приемаме като вероятно, че поетът е живял през втората половина на 8 и началото на 7 век пр.н.е.
В древността никой не се е съмнявал в съществуването на Омир, но някои автори в днешно време отричат това. Платон (429–317 г. пр.н.е.) говори, че този поет „е възпитал цяла Елада“, а пък
Аристотел (384–322 г. пр.н.е.) на много места в своите книги се позовава на Омир. Към 3 век пр.н.е. някои учени в Александрия се усъмнили в авторството на Омир за „Одисея“, но съществуването на поета не е било обект на съмнение.
Поради откритите сходства между двете най-известни произведения на Омир – Одисея и Илиада, изразени в повтаряне дори на цели стихове, някои тълкуватели смятат, че първоначално двете поеми са били повтаряни от уста на уста и записани – едва по-късно, следователно не принадлежат на един автор. Съществува и схващането, че Омир е бил сляп и е диктувал текстовете на някой грамотен човек. Нужно е да се отбележи, че важна роля за стандартизацията на текстовете изиграва атинският тиран Хипарх, който реформира рецитацията на омировата поезия на фестивала на Панатенея. Много изследователи на класическата литература смятат, че тази реформа трябва да е довела до създаване на каноничен писмен текст.
Що се отнася до коментарите върху Илиада и Одисея, то те са писани през елинистичния период (3 – 1 век пр.н.е.). Там започват да се изследват текстуалните несъответствия в поемите. Съвременните изследователи на класическата литература продължават тази традиция.
Троянската война и историческата истина
Дълго време се смяташе, че събитията в Илиада са художествена измислица. Разкопките на Хайнрих Шлиман в края на 19 век убеждават учените, че има историческа основа в разказа за Троянската война. През 1870 г. той започва разкопки на бреговете на Мала Азия в местността наречена Хисарлък и през 1873 г. съобщава на света за откриването на голям комплекс. Той намира и много златни предмети, които нарича „Съкровището на Приам“. Шлиман започва разкопките, за да открие омировата Троя, но на практика за сравнително кратък период от време той и помощниците му откриват 7 изчезнали града. През 1876 г. той открива и гробниците в Микена — първото свидетелство за съществуването на микенската култура. Шлиман счита откритите от него паметници и предмети за останки от времето на Троянската война, но всъщност много от тях са с доста по-древен произход. Последвалите анализи и разкопки доказват, че Троя се намира не в разкопаните от Шлиман втори и трети слой, а в шестия слой и че намерените от него предмети принадлежат на цар, живял хиляда години преди Приам. И така се се подразбира, че Троя не е открита, а е открита „Троя на Шлиман“.
Отделните културни пластове в Троя са номерирани от Троя I до Троя IX, с няколко подразделения:
* Троя I 3000-2600
* Троя II 2600-2250
* Троя III 2250-2100
* Троя IV 2100-1950
* Троя V: 20 – 18 век пр.н.е.
* Троя VI: 17 – 15 век. пр.н.е.
* Троя VIh: късната бронзова епоха, 14-ти век пр.н.е.
* Троя VIIa: ок. 1300 – 1190 пр.н.е, най-вероятният „кандидат“ за Омировата Троя.
* Троя VIIb1: 12-ти век пр.н.е.
* Троя VIIb2: 11-ти век пр.н.е.
* Троя VIIb3: допреди около 950 пр.н.е.
* Троя VIII: около 700 пр.н.е
* Троя IX: Елинистичната епоха, 1-ви век пр.н.е.
Уникалните изследвания, извършени от Милман Пери и Албърт Лорд върху устния епос на сръбски, хърватски и турски език от друга страна, започват да убеждават учените, че в устните култури могат да се съхраняват дълги поеми, докато някой не се погрижи да ги запише. Разшифроването на линейно писмо Б през 1950-те от Майкъл Вентрис и други убеждава учените, че има езикова връзка между микенските надписи и поемите, приписвани на Омир.
>> ИЗТЕГЛИ ИЛИАДА
Снимки на останките на древна Троя
Източници
Снимки
whc.unesco.org/en/list/849/gallery
Информация и илюстрация
marfuzii.net/Greek/Books/ILIADA.htm – Илиада, Омир,Издателство „Народна култура“, София, 1971
bg.wikipedia.org/wiki/Троя
bg.wikipedia.org/wiki/Омир
bg.wikipedia.org/wiki/Хайнрих_Шлиман
vesti.bg/?tid=40&oid=2322011 – статия Първите заселници на троя били от Момчилградско
novinar.net/news/zlatoto-na-troia-doshlo-ot-krumovgrad_MzExMDs1NQ==.html – статия Златото на Троя дошло от Крумовград
