Георги Лозев е млад и безспорно смел мъж, който в далечната 1996г. се присъединява към една от най-тайнствените военни формации в света – Френския чуждестранен легион. След множество тестове, бойна подготовка и учения, студентът, дипломирал се в софийския Минно-геоложки университет, влиза в редиците на Легиона.
Години по-късно, след като вече не е легионер, Георги написва книгата „Аз, легионерът“, която представя от негова позиция и тази на бойните му другари историята, истината и митологията около военната формация.
Интересната съдба на Георги Лозев заинтригува екипа ни, затова се свързахме с автора на „Аз, легионерът“. Ето какво ни разказа той, специално за читателите на Kafene.bg
Кога се появи идеята за книга и колко време ви отне да я напишете?
Идеята за книга се появи още в деня, в който бях приет в редиците на Чуждестранния легион, но книгата започнах да пиша едва десетина години по-късно. Като цяло написването на книгата ми отне две години, тъй като пишех само в свободното си време.
Само в България ли ще издавате книгата?
Засега книгата е издадена единствено на български език, но имам планове да я преведа на испански, френски и английски, но дали ще намеря чуждестранни издатели е още рано да се каже.
С какво ви промени престоя в Легиона?
С начина, по който гледам на останалия свят. Днес нямам предразсъдъци и не съдя хората по произхода им, а по личните им качества и морални ценности.
С кое беше най-трудно да свикнете в Легиона? Какво ви липсваше най-много?
Липсваше ми свободата и пътуванията с мотор, а най-трудно ми беше гладенето на униформите. Майка ми и сестра ми явно доста са ме глезили в това отношение и преди Легиона не бях пипал ютия.
Какви качества са необходими, за да станете легионер? Кое е по-определящо – психическата или физическата подготовка?
Най-важна е здравата психика. Тялото може да се кали и на място, ако човек наистина е мотивиран за това.
Ако можехте да върнете времето назад, бихте ли се присъединили пак към Френския легион?
Този въпрос пробужда една носталгия към годините, когато бях там. Определено не съжалявам, че моят път мина през Френския чуждестранен легион и ако ме върнат назад във времето, отново ще отида в приемния пункт в Страсбург.
Ако не беше заболяването ви (според книгата), колко време още щяхте да бъдете там?
Бях решил да изкарам осем години, тъй като някога имаше една премия на осмата година, но може би щях да остана дори и до пенсия. В Легиона бях започнал да се чувствам у дома си и точно тогава се случи злополуката.
Най-трудната мисия?
Денят от заминаването ми от Чад към Габон бе уникален. Тогава ме изпратиха за първи път на фронта. Още го виждам като на забавен кадър.
Защо, според вас, Френският легион е обгърнат с такава тайнственост и повечето хора нямат информация за него, така както вие описвате в книгата?
Френският легион е уникален и различен от останалите армии по света, благодарение на т. нар. ANONIMAT. той дава право на хората с криминални проблеми да започнат от начало. Миналото им се затваря и те имат втори шанс да изкупят греховете си. Днес все пак хората, търсени от Интерпол, не се приемат.
Каква е разликата в България днес от онази България, която напускате през 1996г.?
Днес има много повече перспективи и възможности. Има икономическа стабилност и левът не губи стойността си с дни. Надявам се новото правителство да поведе България по нов път, тя го заслужава.
Защо останахте в Никарагуа, с какво ви привлече тази страна?
Останах в Никарагуа уж за две седмици, но те продължиха доста дълго. Там като че ли времето спря за мен и ми се случиха нещата от живота. Построих къща, ожених се и имам две дъщери. Никарагуа ме привлича с невероятната си девствена природа. някога и ние имахме такава, но днес за съжаление Черноморието се застрои, а горите се изсичат. „Хора спрете” пееше Звезди от Ахат в песента си „Дървото”.
Преживели сте много през годините в Легиона. Кое е нещото, което успя да ви съхрани?
Вярата в истинските хора и срещите със сродни души. Както пеят „Щурците” – „Трябва да имаш един приятел и ако е като теб мечтател, ще оцелееш, ще запазиш Дон Кихот в себе си, Робинзон, Гъливер…”
