Восъчето е катерливо растение, отглеждано заради бяло-червените ароматни цветове и е идеално за висящи съдове или за обикновени саксии, снабдени с решетеста подпора.
Семейство:
Asclepiaceae
Родина:
Югоизточна Азия
Височина:
Стъблата на това растение стигат до 30 см височина преди да се смъкнат и да увеличат ширината максимум до 3 метра.
Листа:
Тъмнозелени, месести с “восъчно” покритие от където идва и името на цветето.
Цветове:
През цялото лято е окичено със съцветия от по 8-10 звездообразни цветчета, разположени като чадърче и надвисват така, че пурпурната им сърцевина се скрива. Имат силен сладникав аромат.
Не махайте клонките с прецъфтелите цветове, тъй като на тяхно място ще се появят по-кичести и по-красиви.
Колкото е по-старо растението, толкова по-ефектни са цветовете му.
Температура:
Восъчето изисква през цялата година умерена температура, която през зимата не бива да пада под 10-12° С.
Светлина и местоположение:
Растението има нужда от отлично осветление, но трябва да се пази от обедното слънце, което може да изгори листата му.
Не трябва да бъде изложено на течение.
Ако е на много тъмно няма да цъфне.
Като цъфне не променяйте местоположението му.
Поливане:
От пролетта до есента да се полива умерено, а през зимата – по-рядко.
Повърхността на почвата да се оставя да изсъхне между две поливания.
Восъчето вирее при добра влажност и трябва да се оросява редовно.
При оросяването е необходимо голямо внимание: цветовете не следва да се мокрят, още повече, ако още са в пъпка.
Торене:
Тори се с хранителен разтвор на всеки 2 месеца от пролетта докъм края на лятото.
Размножаване:
Най-добрият период е от пролетта до лятото.
Става чрез листни резници с едно или две листа, или странични клонки.
Пресаждане:
Ако е необходимо, восъчето се пресажда през пролетта в почва с преобладаващо високохумусна съдържание.
Потребна е саксия с добро водоотцеждане, за да не изгният коренчетата.
Ако диаметърът й е 10-15 см, може вместо растението да се пресажда, просто да се опресни горният слой на почвата.
Разновидности:
В природата съществуват около 200 вида, но в стайни условия се отглеждат само три:
Hoya bella, която е с цилиндрични стъбла. През лятото цъфти с ароматнисъцветия,които наподобяват малки чадърчета. Цветчетата са дребни, восъчноподобни, бели, с тъмнорозова корона в центъра.
Hoya carnosa – доста по-голяма от предната. Листата й са месести и добре защитени от изсъхване. Лесно се приспособява към климата на всякакви помещения. Лесно понася всякакви зимни понижения на температурата.
На много светло място растението образува чадъровидни кремави съцветия с прекрасен аромат.
Hoya multiflora – на външен вид с нищо не прилича на останалите две. Може да ясбъркате с някое друго растение и въобще да не я причислите към семейството на хоята.
Този вид има съцветия във формата на чадъри, но те се състоят от десетки изключително ароматни цветчета. Формата на всяко е стреловидна, а цветът бял и светложълт. Частично са прикрити от зелени листа с дължина 10 см, въпреки че стъблата й са доста здрави, тази хоя се нуждае от допълнителна опора. Причината са тежките листа и цветове.
Внимание:
Не безпокойте растението, когато покарват новите листа и не отстранявайте старите от стъблото: оставете ги да окапят и избягвайте присажданията, стига да не са наистина наложителни.
Наблюдавайте растението, за да установите навреме, ако го нападнат щитоносни въшки.
Източник: www.rozali.com
