Жанр: Action | Платформа: PS3 | Играчи: 1
Има взрив, после тъмнина, после се събуждаш насред опустошението и откриваш, че можеш да пускаш светкавици. Красиви илюстрации в комиксов стил ти разказват какво е станало и след това оставате ти, новопридобитите ти суперсили и големият, порутен, печален, бедстващ град. Какво ще правиш е изцяло в твои ръце. Има история, която можеш да следваш, има изобилие от странични мисии, имаш и възможността просто да обикаляш по улиците и да сееш разруха или пък да помагаш на хората, докато се биеш с появилите се от хаоса банди.
Уменията в inFamous са до едно много добре анимирани и, макар че в същността си са просто стандартните за всеки shooter оръжия — пушка, по-силна пушка, снайпер, гранати, базука, супермегаякоебасиразрушителна бомба — начинът, по който изглеждат, когато ги ползваш, те изпълва със задоволоство и чувство за мощ. Започваш със съвсем стандартна атака, но с напредъка на историята придобиваш нови сили, коя от коя по-радващи, които можеш и да ъпгрейдваш, докато накрая не се превърнеш в нещо като съвременен аватар на Зевс, способен да призовава гръмотевични бури, за да накаже тези, които се изпречат на пътя му. Използването на почти всички умения, с изключение на най-базовото, хаби енергията ти, затова от време на време се налага да презаредиш, като за целта можеш да ползваш всеки източник на електричество: коли, климатици, телевизори, лампи, електрически жици, дори хора. Експлозията от началото е прекъснала електрозахранването в града и голяма част от мисиите, които движат историята, кулминират във въстановяването на инфраструктурата в различни квартали. Веднъж като пуснеш тока, вече можеш да обикаляш и да изпълняваш страничните куестове без притеснение, че няма откъде да презаредиш.
Използването на суперсилите те кара да се чувстваш наистина като свръхчовек.
И тъй, имаш свръхчовешки сили и постоянен източник на енергия за тях. Какво да ги правиш? Ако решиш да изпълняваш само основните мисии, вероятно можеш да профучиш през играта за 3-4 часа, макар че прогресът ти ще е по-бавен от обичайното, защото ще имаш по-малко XP, а оттам и по-слаби способности. Това, което придава съдържателност на inFamous, са страничните мисии. Assassin’s Creed и Assassin’s Creed II биха убивали за такова разнообразие от допълнителни неща, които играчът може да прави извън основната история. Не че всяка мисия е уникална и няма известна повторяемост, но разнообразието е наистина голямо и използва по много добър начин различните умения на героя. В сравнение със страничните куестове, мисиите от главната история са доста еднообразни (особено тези, в които трябва да възстановиш електроподаването), но и при тях има на какво да се изкефиш. Донякъде разочароващо е, че босовете не са кой знае какво.
Рабира се, освен да изпълняваш мисии, можеш просто да скиташ из града, да се катериш по сградите, да водиш случайни битки, да лекуваш или трепеш минувачи и да тестваш какво можеш да правиш с уменията си. Бързо ще установиш, че сградите в играта са неразрушими, което е обяснимо, защото способността да се катериш по покривите е централна за придвижването и за много от мисиите, така че не би било разумно да ти позволят да събориш всичко и после да се чудиш как се минава това или онова място.
В сравнение с други градове от скорошни sandbox заглавия — Liberty City, Йерусалим, Флоренция — Empire City бледнее. Градът е голям, разположен на три острова, и гъсто застроен. Не може да се каже, че всички тези сгради са еднотипни, разнообразие има; и въпреки това нито в един момент не ми се случи да спра и просто да съзерцавам гледката (както в Assassin’s Creed и Assassin’s Creed II), нито пък да зърна някаква интересна конструкция отдалеч и да зарежа всичко останало, просто за да отида да я разгледам по-отблизо (както в Grand Theft Auto IV). Добави към това и факта, че в града има общо десетина жители и милиони техни клонинги, както и спорадичното “пропадане” през наглед солидни повърхности като мостове, козирки на сгради и земята (да, случи ми се веднъж и беше сюрреалистично), и получаваш един декор на своите приключения, който няма да те вдъхнови особено.
Можеш да се катериш и да се биеш едновременно.
Но ако Empire City не е в състояние да те вдъхнови, то не знам какви думи да използвам за историята и персонажите в inFamous. Да кажа, че героите са плоски като картон би било обида за картона. Мотивацията им, емоционалното им състояние, предисторията им и взаимоотношенията им са предадени по толкова схематичен и клиширан начин, че в сравнение с него латиноамериканските и турските сапунки са до една населени с хамлетовци. Историята е разказана по няколко начина: споменатите вече прекрасно илюстрирани моменти в комиксов стил; анимации, използващи моделите на персонажите от самата игра; и предавания по телевизията, които хващаш минавайки покрай разпръснатите навсякъде телевизори (Empire City има толкова магазини за телевизори, колкото в други градове има плочки по улиците; и как няма да е така, като жителите на града изглежда имат компулсивно желание да сложат по един телевизор на всеки покрив!) От тези три похвата най-вбесяващи са ТВ емисиите, не само заради нелогично разположените телевизори, а защото нещата, които се казват в тези предавания са толкова обидно малоумни и клиширани, че на моменти бях на път да зарежа играта само заради нервите, които ми костваха. Дори пишейки сега за тях, толкова се изнервям, че ме заболява главата!
Не е рядкост историята в някоя игра да е недостатъчно добра. Дори в огромното мнозинство от случаите е така и това не е задължително фатално. Има много игри, които горещо препоръчвам и с които много съм се забавлявал, въпреки че историята е била смехотворна. В случая на inFamous обаче историята е много важен елемент и това, че е калпава, почти успява да прецака играта.
Работата е там, че един от централните елементи в приключението е изборът между това да си добър, да помагаш на съгражданите си да преживеят шока от ужасния катаклизъм и да започнат да изграждат наново разрушения си град и живот; и това да си зъл, да се възползваш от слабостта на другите в името на постигането на собствените си, егоистични цели и да сееш смърт и разруха откъдето минеш. Звучи страхотно като идея, но е толкова хилаво като изпълнение, че още на първата стъпка пада по лице, чупи ръка и остава на място.
Комиксовите илюстрации са едно от най-красивите неща в inFamous.
За да бъде изборът смислен и да има емоционална тежест и въздействие, трябва да ти пука, а това, което в inFamous минава за сюжет не е в състояние да предизвика такава нагласа. Не помага и това, че нещата са стриктно бели или черни. В самото начало решаваш дали ще си супергерой или злодей и оттам насетне си задължен да се придържаш към този избор. На практика нищо не те спира да постъпваш благородно в едни ситуации и егоистично в други (както правят ИСТИНСКИТЕ хора), но наказанието за това ще бъде, че ще ти е много по-трудно, дори невъзможно, да ъпгрейднеш уменията си, а те са задължителни за минаването на някои мисии.
Не на последно място, изборът в inFamous страда от това, от което много подобни ситуации в други игри: мнозинството от хората никога не биха избрали да са лоши пред това да са добри. Ако в даден момент една игра те накара да избираш между това да пощадиш или убиеш случаен човек, който нищо не ти е направил, но чиято съдба е в ръцете ти, естествената емоционално реалистична реакция е да се смилиш. Ако въпреки инстинкта си все пак го убиеш, това е съвсем съзнателно решение, продиктувано от желанието да видиш какво предлага играта, ако я играеш като лош. Единственият начин, по който достигаш до такова действие е чрез отчуждаване от това, което се случва; за теб героите са просто пиксели на екрана, а не същества, с които можеш да се идентифицираш.
Истинският избор никога не е между добро и зло, а между два варианта, които са едновременно добри или едновременно лоши, или абсолютно непредвидими. В двуизмерния свят на inFamous няма място за такива комплексни решения — или си добър, или си лош и мотивацията за това кое от двете да бъдеш се определя изцяло от козметични фактори, като например дали искаш светкавиците ти да са сини или червени.
Being a hero is optional – inFamous сякаш те подтиква да си зъл.
След като победиш и последния бос, можеш да продължиш да обикаляш из Empire City, довършвайки останалите странични мисии. Можеш и да започнеш нова игра, в която да играеш от другата страна на моралното разделение, особено ако искаш да събереш всички трофеи. Аз лично не бях изкушен от тази перспектива.
Преди време посочих inFamous като една от десетте игри, заради които си заслужава да имаш PS3. Самият аз по онова време нямах PS3, така че това беше списък с игрите, които в крайна сметка ме накараха да реша, че само Xbox 360 не стига. Сам/а разбираш, че очакванията ми за inFamous бяха огромни. Би било нечестно да кажа, че играта се е провалила тотално в посрещането им, но определено съм разочарован. inFamous e абсолютна стандартна игра, което не я прави лоша, но ме остава с чувство на загуба, защото си представям какво невероятно изживяване можеше да бъде, ако историята й беше по-кадърна. Това можеше да е най-великата игра, която някога съм играл, а вместо това е просто поредният компетентно направен екшън.
Оценка на Гейминатора: 5/5 (Въпреки разочарованието си, не мога да не призная, че играта е много добра като геймплей.)
Благодарение на големия си комерсиален успех, inFamous получи Platinum издание, което можеш да купиш за приемливите 59 лв от Ozone.bg. Ако пък предпочиташ да пазаруваш от чужбина, можеш да я намериш за равностойността на 45-50 лв от eBay или Amazon, a употребяваните копия са още по-евтини.
Моето копие е подарък и не съм плащал за него, но ако го бях купил на цените, на които се предлага, не бих съжалявал.
–
Важно! Всички цени и данни за наличност са актуални към момента на писане на ревюто. Гейминатора не носи отговорност за промени: те са си работа на магазините. Възможно е посочените игри да се предлагат на тези или други цени и в други online или offline магазини.
