Първи осведомителен пролетен преглед на пчелните семейства

6
Добави коментар
voiarn
voiarn

 
1
2
3
4
5

(14 гласа, оценка 4.07 от 5)

Първия осведомителен пролетен преглед на пчелните семейства се извършва в самото начало на активния за пчелите сезон, към края на зимата и в началото на пролетта – обикновено през месец март. В южните райони, а при благоприятно време и в останалите полски райони на страната първия осведомителен пролетен преглед на пчелните семейства може да се извърши дори към края на февруари по време на облитането на пчелите, когато температурата е над 12 градуса, а времето е слънчево и тихо. Пчеларят трябва да следи за настъпването на подходящо време и да не пропуска възможността за своевременно извършване на този преглед.

Целта на прегледа е да се установи какво е състоянието на всяко семейство след презимуването и да се окаже незабавна помощ на най-нуждаещите се. Най-напред от кошера се свалят покривът и възглавницата и се изваждат затоплящите материали, като се излагат на слънце, за да се просушат и проветрят. След това, ако времето позволява, се изважда дъното, за да се почисти. Труповете на умрелите пчели и восъчните капачета от разпечатаните килийки с мед през зимата се смитат в сандъче, без да се разпиляват, след което дъното се изстъргва добре с рамкоповдигача, с твърда четка или шпакла и се дезинфекцира, ако има нужда, като се измива с разтвор на формалин 4% или 3% горещ разтвор на прах за пране. Още по-добре е дезинфекцията да стане чрез обгаряне с бензинова лампа. Почистеното и промито с чиста вода и просушено на слънце дъно се поставя отново на кошера. Докато продължава почистването, на кошера е добре да се постави чисто резервно дъно.

При благополучно презимуване умрелите пчели по дъното и пред кошера са не повече от една водна чаша. Големият подмор, както и диаричните петна по дъното, по рамките и стените на кошера показват неблагополучно презимуване. При съмнение за заразна болест по пчелите се изпраща проба от тях до ветеринарно-бактериологичната станция за изследване.

Ако трябва да се прегледат много пчелни семейства, а времето е недостатъчно, почистването на дъната може да се отложи за по-късно. Първият пролетен преглед се извършва, без да се разбутва много гнездото. Трябва бегло да се установи: каква е силата на семейството, има ли храна, има ли майка и какво е състоянието на гнездото.

За установяване силата на пчелното семейство за момент се открива гнездото и се изброяват междурамията, заети с пчели. Семействата, които имат по-малко от 4-5 междурамия пчели, са слаби. За тях трябва да се положат по-специални грижи, за да се развият за главната паша.

Наличността на храна се установява, като се прегледат само крайните пити до пилото и се прецени количеството на меда по тях. Ако медът в гнездото по това време е по-малко от 4-5 кг или няма никакъв мед, пчелното семейство трябва веднага или в най-близко време да се подхрани, защото в противен случай ще загине от глад или ще забави развитието си. Подхранването става най-добре със запасни пити със запечатан течен нектарен мед, от който се разпечатва участък колкото една длан от едната страна и питата се поставя до пилото на мястото на извадените празни или маломедни пити. Питите с мед трябва да са престояли през нощта в топла стая. Ако в гнездото няма цветен прашец, обезателно трябва да се дадат и 1-2 пити с добре запазен цветен прашец, който също се поставя до пилото. В случай че няма мед на пити, на семейството се дава кърмова маса или ако времето позволява, в празните пити откъм пилото се налива 0,5-1 кг топъл (към 40 градуса) гъст захарен сироп (2:1). Ако пчелите са страдали от диария, дължаща се на недоброкачествена храна (манов, кристализирал или вкиснал мед), тези пити временно се изваждат и на семейството се дават пити с доброкачествена храна.

За наличността на майка се съди по пилото. Ако на някоя от средните пити има пило, особено незапечатено, или яйца, семейството има майка.

Няма нужда да се търси и да се види майката, защото това удължава прегледа и пилото може да се простуди. В случай че няма яйца, а има заложени свищеви маточници, това показва, че майката е загинала. Ако няма яйца, нито заложени маточници и пчелите са спокойни, значи че има майка, която или временно е преустановила яйценосенето или е загубила способността да снася оплодени яйца. При втория случай майката може да е станала търтовка, т.е. да е започнала да снася неоплодени яйца в обикновените работнически килийки, от които се развиват търтеи, и килийките са запечатани със силно изпъкнали капачета – т. нар. „гърбато“ пило. Излюпените от тези килийки търтеи са дребни. Майките-търтовки са или много стари и запасът от годни сперматозоиди в семеприемника им е изчерпан, или е нарушен механизмът на пропускането на сперма към яйцето, или пък семеприемникът им е повреден през зимата, поради което яйцата се снасят, без да се оплодят. Търтовки стават и някои късно излюпени през есента майки, които не успяват да се оплодят до зимата поради липса на търтеи или поради неблагоприятно време, както и майките, заболели от нозематоза. Когато в гнездото няма яйца и пчелите са разтревожени, като стоят на питите с повдигнати коремчета и трептят с крилата си, издавайки характерен „тъжен“ звук, това е сигурен признак, че пчелното семейство няма майка, т. е. че е осиротяло. На осиротелите семейства, както и на семействата с майки-търтовки или пък със стари, изтощени майки с парализирани крачка или с оръфани крилца трябва веднага да се дадат оплодени запасни майки, отгледани предната година и зазимени в нуклеуси. По съответен начин се постъпва и когато в осиротяло пчелно семейство са се появили пчели-търтовки.

Състоянието на гнездото се вижда от вида и количеството на умрелите пчели (подмора) и от това, дали по питите, преградните дъски и стените на кошера няма влага, плесен или диарични петна. Засегнатите пити, на които няма пило, трябва да се заменят с чисти, а преградните дъски основно да се почистят и дезинфекцират. От кошера се изваждат и питите, наядени от мишки, или засегнатите им участъци се изрязват. Ако и стените на кошера са много замърсени, тогава пчелното семейство заедно с питите трябва да се прехвърли в друг чист кошер. Гнездото му трябва да се стесни на толкова пити, колкото се покриват от наличните пчели, като празните и излишните пити се изваждат или поставят зад преградната дъска. Прегледаното и стеснено гнездо се затопля добре отстрани и отгоре със сухи затоплящи материали. Ако през зимата е бил отворен горният вход на кошера, сега той постепенно се затваря, а се отваря входът при дъното, като се оставя широк толкова сантиметра, колкото пити се покриват от пчелите. Проверява се да не е предизвикана кражба при някои пчелните семейства.

След привършване на първия осведомителен пролетен преглед събраните в сандъчето трупове на умрели пчели и другите остатъци се пресяват през сито, за да се отделят восъчните капачета. Всички умрели пчели, събрани от кошерите, както и сметените пред кошерите веднага се изгарят настрани от пчелина или се закопават в земята. Питите на умрелите пчелни семейства се прибират от кошерите. Ако умирането на пчелите не се дължи на заразна болест, годните пити могат да се използват за другите семейства. При констатирана заразна болест пчелните пити трябва да се бракуват и претопят или да се обеззаразят и след това отново да се използват.