Основи на хладилната техника
Студът е условно понятие, което означава намалено топлинно съдържание на телата.
Физичната природа на студа и топлината е съвършено еднаква и представлява една от формите на движението на материята, която се изразява в безпорядъчното движение на молекулите и атомите, от които са образувани телата. Въпреки еднаквата физична природа на топлината и студа те като природни явления са имали твърде различно значение за човека при историческото развитие на обществените сили и средствата за производство. За Прометей, който според митологията е дал на хората небесния огън, човешкият гений е създал безсмъртни и чудесни поетични творения, велики поеми, художествени образи и прекрасни музикални произведения.
За тези обаче, които са дали на човечеството изкуствения студ, не са сътворени нито оди, нито поеми, нито каквито и да са форми на изкуството като израз на човешка благодарност. Студът е бил в продължение на хиляди и хиляди години един от първите и най-вли врагове на беззащитните хора. Едва по-късно било забелязано, а по-сетне вече нашироко използвано в живота подтискащото действие на студа върху развалата на хранителните продукти. За изстудителна среда в началото била използвана изпаряваща се вода, лед или ледосолова смес.
Развитието на хладилната техника е тясно свързано с историята и развитието на икономиката на обществото. Всеки исторически етап от развитието на хладилната техника отговаря на съответно ниво на производителните сили на народите.
В дълбоката древност първобитните хора са запазвали месото от убитите животни в планински пещери, охлаждани чрез внесения в тях през зимата сняг. По-късно, когато хората започнали да живеят в жилища и в селища, са били използувани специални ледници (зимници или ями с лед) за запазване на хранителните продукти. Впоследствие станало известно, че ако към лед или сняг се прибави сол, се получават много ниски температури. Още през 1607 г. неаполитанският лекар проф. Ахтикус Толкредус е правил опити за получаване на ниски температури, като е смесвал лед и сол. Техническият прогрес през XVIII в. и особено развитието на металургията, използуването на движещата сила на парата и пр. предизвикали задълбочено изучаване на топлинните явления. Великият руски учен Ломоносов обяснил топлината и студа като молекулно движение на частиците и през 1744 г. открил истинската природа на това физично явление, на което дал правилно-научно обяснение в своя труд „Размьiшления о причине теплотьi и холода“.
Той поставил основите на молекулно-кинетичната теория за същността на топлината и студа, според която затоплянето и охлаждането са явления, свързани с безпорядъчното движение на частиците (атомите и молекулите), от които са изградени всички тела.
