Не е известно кога човекът е започнал да развъжда кучета. Най- старите документи са на възраст 5000 години. Има изображения на египетски хрътки, които напомнят днешните салуки /персийска хрътка/ или ибисенкос /балеарски бягащи кучета/. Известни са портрети на животни от холандски и италиански майстори, илюстрации в книги за лов и развъждане. Но усилията за проследяване точния произход на една съвременна порода биха останали безплодни. Строго последователно развитие на породата може да има само в страни с островен характер като Япония, а също така в Тибет или изолирани планински долини. Там се намират полезни кучета, които не са били подлагани на капризите на модата. По този начин може да се възстанови произходът например на ховауорът или на швейцарското пастирско куче.
Като основно правило може да се приеме следното: ако кучето е използувано само като полезно животно, броят на породите в съответната област е малък. Там, където кучето е служило като ловно или са го отглеждали от модни съображения, броят на породите е по- голям. Много от ловните породи, използувани по време на ренесанса от феодалите, днес са познати само по име. Предполага се, че отначало хората развъждали съзнателно и под контрол кучета със светла козина, които защитавали стадата животни от хищници. Светлата козина била предпочитана от пастирите, за да се различава по- добре от „пъстрите“ диви хищници. Иначе външният вид имал по- скоро второстепенно значение. Решаващи били по- скоро заложбите на кучето. Напредъкът на цивилизацията довел и до по- голямо разнообразие на развъжданите четирикраки. Скоро станало ясно, че това животно предлага много варианти. Възможно било да се промени всичко- козината, големината, острата бдителност или да се получи кокетно луксозно кученце. Като бобтейла, при който понякога не може да се разбере кое е отпред и кое отзад. Пълна негова противоположност е мексиканското голо куче без косми. Чи- хуа- хуа е високо едва 17 см. и тежи 1.5 кг., докато немският дог е висок 90 см. и има тегло 80 кг. Някои качества били засилвани, а други потискани. Например птичарите не притежават инстинкт към умъртвяване, а пастирските кучета към лов. Днес можем да избираме сред 400 породи, от които 338 са признати от Международната федерация по кинология. За около 200 от тях в Германия са създадени клубове или работни групи. Според „Големия цветен лексикон за кучета“ на Мюлер известните породи кучета се разпределят в следните групи: Ловни кучета, към които спадат кучета кръвоследници, кучета птичари, гончета, кучета за подземен лов и бягащи кучета. Те имат много изострени сетива. Предполага се, че още в древността са помагали на човека при търсене на храна. Кучетата за хайка и хрътките са много бързи спринтьори, които се използували за лов на червен дивеч, лисици и зайци. Те преследвали, гонели и задържали дивеча до идването на ловеца. Днес се използуват повече за спортни надбягвания. Полезни и служебни кучета, които днес се смятат най- ценни за хората. Те са много самостоятелни. Помоща им се простира до много области. Ето някои примери: водачи на шейни, пастирски кучета, кучета пазачи и кучета търсачи. Много търсени са боксерите, санбернарите, нюфаундленд и договете. Териери- името им произлиза от латинската дума „terra“- земя. Те преследват плячката си до леговищетои, например лисици, мармоти, невестулки. Не са много едри, но затова пък смели, умни и подвижни- това са най- известните качества на днешните домашни и семейни приятели. Миниатюрни кучета- нежни, пъргави и темпераментни. В миналото задачата им е била да пазят далеч от хората многобройните и досадни плъхове. Домашни кучета, които в миналото били развъждани за специални цели, а днес са обичани домашни другари. Тук спадат булдог, бостънтериер, пудел, далматинец или чау- чау. Много от най- обичаните кучета са изглеждали съвсем различно преди стотици или по- малко години, като например боксерът. На малцина е известно, че немското овчарско куче се развъжда едва от края на 19-ти век. Да припомним казаното от пенсионирания ротмистър фон Щефаниц: „Целта трябва да бъде привлекателна външност, но не за сметка на полезните качества на кучето“.
