Тв острието на bTV Миролюба Бенатова е завършила Социална педагогика в Софийския университет. Има двама братя и една сестра от различните бракове на родителите си. Била е заплашвана, а преди време дори е правен и неуспешен атентат срещу нея – опит за заливане с киселина, по аналог с криминалната репортерка Анна Заркова, която беше частично обезобразена. Именно по тези въпроси репортер разговаря с Миролюба, както и за нейни несподелени моменти от детството, за майка й, която си е отишла от този свят преди година и половина, и за нейния втори съпруг, когото Миролюба нарича “татко”, независимо че биологичния й родител е известният адвокат Емил Бенатов.
– Миролюба, увеличава ли се агресията срещу разследващите журналисти? Помним как известният във Видин ромски бизнесмен Сотир Замфиров първо те блъсна, а след това те повали на земята…
– Получавала съм заплахи, но слава Богу – не много. И това се дължи на факта, че аз не се страхувам да погледна очи в очи героите си. И да постъпя честно с тях, като им задам директно уличаващите ги въпроси. А след това предавам точно отговорите им. С тъга трябва са отбележа, че властите са безпомощни, ако заканата идва от човек с психически отклонения например – той не носи наказателна отговорност, дори и да изпълни заплахата за убийство или обезобразяване. Полицаите са с вързани ръце и в останалите случаи със заплахи – най-много да накарат човека, ако го открият изобщо кой е, да подпише предупредителен протокол, че няма да прави така. А дори и когато насилието е публично, както стана с рома Сотир Замфиров от Видин, накрая се появява един съдия, който приема кошаревските свидетели за достоверни и казва пред цяла България, че удрянето на жена си е съвсем в реда на нещата. Сотир първо започна да ме заплашва: каква съм била аз, защо се мешам в работите му… И докато се опитвах да го успокоя, той замахна и ме просна на земята. Цяло чудо е, че в момента, в който паднах, не продължи да ме бие. Появи се възрастен ром, който му каза няколко думи и оня миряса. Пред полицаите Замфиров се държа грубо и арогантно. Спомням си, че много трудно го напъхаха в патрулката. А от показанията му по-късно стана ясно, че съм влязла с взлом и едва ли не аз съм го набила. Ако записът не показваше обратното, можеха мен да ме осъдят за хулиганство. В крайна сметка получи присъда обществено полезен труд…
– А какво стана със заплахите на т.нар. Брат Джон, които получи след един свой репортаж в bTV?
– Една от най-екстремните заплахи срещу мен беше именно след репортажа ми в bTV-репортерите за така наречения Брат Джон – „владетеля“ на Роженския манастир. В материала се казваше как този дерибей в расо тероризира местното население. Знайно е, че Брат Джон има солидни контакти с политици и бизнесмени. След предаването
ми се обади по телефона и ме анатемоса.
Заплашваше и кълнеше. Каза ми: „До един месец ще ти изсъхнат ръцете!“
– Как се реши да интервюираш килъра Здравко Петров, извършил пет поръчкови убийства?
– Случи се март 2002 г. в Софийския затвор. Току-що го бяха докарали там, непосредствено след задържането. Тогава аз единствена взех интервю от него. Отидох в „1-ви отряд“ – сектора на доживотно осъдените. Отвориха ми килията и нахълтах. Той не беше съгласен да водим разговора, но му се наложи. Просто го провокирах с предизвикателните си въпроси. Този човек ме срази със смразяваща безчувственост и абсолютен егоцентризъм. Беше много голям адреналин – не се случва всеки ден да се изправиш срещу човек, който хладнокръвно и съвсем умишлено, непредизвикан от нищо, е убил петима души. Отнасяше се с изключително презрение към мен и целия останал свят. Демонстрираше, че вярва в Господ, абсолютно лицемерно. Една безкрайно объркана душа, която, ако не беше убила петима души, можеше и да предизвика съжаление. Но в случая беше просто смразяващ. Помня, че го попитах: „Как се чувстваш като убиец на трима души?!”. А той ядосано ме поправи: „Не са трима, а петима!”. Важно му беше бройката да е по-голяма. Да не го омаловажа. Някаква извратена гордост!
– Много пъти са писали, че си интимна с влиятелни родни бизнесмени, дори престъпници – как гледаш на това?
– Никак не гледам, когато се пишат такива лъжи.
– Миролюба, все пак не ти ли тежи поне малко кримирепортерстването – убийства, заливания с киселини, побоища и т.н.?
– Не ми тежи, а и аз разказвам най-различни истории – не само криминални. Не мога да приема обаче степента на непрофесионализъм в институциите и службите, които трябва да се грижат животът ни да бъде по-лесен и справедлив. Взимам за повод последния случай, който разтърси страната навръх националния празник – 27-годишен мъж уби едното си дете и рани почти до смърт другото си момиченце. След което се обеси. Това семейство е посещавано от полицията и от социалните работници в Червен бряг. И социалните са се подписали, че в този дом няма проблем дни преди трагедията. Хора, които не знаят как да живеят и тормозят себе си и околния свят, ще има винаги. Но затова е буферната зона, наречена социални служби – за да усещат и предотвратяват такива трагедии. У нас социалната система е по-страшна и бездушна дори от системата на МВР или на местата за лишаване от свобода.
– За съжаление не са един или два случаите, когато са нападали, дори убивали журналисти у нас. Това звучи стряскащо…
– У нас няма убити журналисти.
Бог да прости и Боби Цанков, и Георги Стоев, но те не бяха журналисти
и аз по никакъв начин не ги приемам като мои колеги. Те се заиграха, пишеха с ясна цел – да обслужват конкретни моментни интереси и да всяват интриги в подземния свят. Опитаха да се увековечат, да си прибяват добавена стойност като съвременници и очевидци на разместването на пластовете в организираната престъпност и като нейни разобличители. Аз не вярвам, че бяха искрени и пишеха само истината. И в този смисъл, мисля, че си отидоха по правилата на престъпния свят, който представляваха всъщност. Нападенията над колеги са друго нещо. Най-жестоките от тях са срещу Анна Заркова, която бе залята с киселина, и Огнян Стефанов, който бе пребит с чукове. Истината откъде идва поръчката и кои са извършителите и в двата случая остава неясна. За съжаление това, че разследването не стига до разкритие, е доста обезпокоително.
– Опитвала ли се е държавната власт да влияе пряко върху материалите ти?
– Не. Понякога има недоволни, след като материалът се излъчи, но това е част от професията. Пречели са ми хора, които грубо са се възползвали от възможностите, които им дава държавната машина. А се е случвало да ми пречат и колеги журналисти. Случаят с бащата на блъснатото от Стависки момиче Красимир Горсов е много показателен за последното. Горсов беше изключително крепен от медиите заради драмата, която сполетя семейството му. Много влиятелни журналисти участваха в кампанията по събирането на средства за операциите на дъщеря му. И когато направих репортажа със скритата камера, който го
уличи, че злоупотребява с тези пари, срещу мен се надигна изключително негативна вълна.
Чрез приятелите си в медиите Горсов опита да внуши на обществото, че действам по поръчка на Стависки, който ми бил платил. Истината е, че хора от обкръжението на самия Красимир ми сигнализираха, че той играе хазарт. А това, че си роднина на пострадал човек, не те оневинява по друго престъпление.
– Повечето журналисти от криминалния ресор днес вече се подписват с псевдоними, ако им се налага да пишат за някои от големите босове на мафията… На теб налагало ли ти се е подобно нещо и изобщо как гледаш на това? Има и такива, които ходят с охрана…
– Не знам дали повечето колеги от вестниците са подписват с псевдоними и няма как да знам. Но за 7 години във вестник “168 часа”, където работех преди да стартира БТВ, съм се подписала само веднъж с фалшиво име, и то под незначителен материал. Личното ми мнение е, че зад псевдонима се крие не толкова страх за собствената сигурност, колкото нечист мотив за написване на статията, непроверена информация или и двете. Ако разкритието е вярно и е защитено с факти, авторът не трябва да се страхува да излезе с лицето и с името си. Журналистиката не е доносничество и в нашата професия не раздават псевдоними.
– В едно интервю казваш, че срещата с Мария Бонева е била емблематична за вас – защо? Какво ти каза тя, че остави такава следа в съзнанието ти?
– Мария Бонева ме респеткира с начина, по който преминава през житейската си трагедия – обезобразяване с киселина. Тя е един от най-светлите и позитивни хора, които познавам и когато я видя усмихната, се смирявам пред нея. Излъчва любов и прошка – не знам как го прави, но й вярвам, като казва, че се е съхранила от любовта на съпруга й Ангел. Той й предложил да се оженят, докато тя, по думите й, приличала на Франкенщайн. Мария ми помага да вярвам в любовта и в това, че доброто в човека е неизтребимо.
– Как се почувства, когато Венета Райкова те попита в “Горещо” дали си била любовница на Бойко Борисов?
-Ами никак, не ме интересуват подобни подмятания. Такива коментари не ме засягат.
– Известно ми е, че майка ти също е журналист – разкажете ми малко за нея? И всъщност тя ли изгради у теб такова желание да се занимаваш точно с журналистика?
– Откакто се помня, съм заобиколена от вестници, пишеща машина и хора, които се интересуват от новините и тяхното отражение в живота ни. Възпитана съм да обръщам внимание на живота, да участвам, а не просто да наблюдавам. От дете обожавах да тракам на клавиатурата, а майка ми ме научи да пиша буквите още на пет. Беше строга и изискваше да бъда на ниво. Майка ми беше много емоционален човек, с изострено чувство за справедливост, което не винаги намираше разбиране. Почина преди година и половина. Приживе все пак успях да й покажа, че съм й благодарна за това, че ме подготви да бъда боец.
– А за баща ти адвокат Емил Бенатов?
– Имаме добри отношения, но не се виждаме често. Той е изключителен професионалист в своята област, но истината е, че не съм израснала с него, тъй като с майка ми са разведени от десетилетия.
Отгледана съм от втория съпруг на майка ми, когото наричам татко.
– Ще дойде ли ден, в който ще отидеш при пластичен хирург?
– Вчера се зачетох в стари женски списания, стигнах чак до статиите за ботокса и другите подобни процедури. Замислих се дали бих се подложила на някоя от тях. Отговорът е „не“ – срах ме е да не ме развалят. Не можеш да си изтриеш новото лице като червило, което не си харесала. Дори в представите на хирурга да съм перфектна, ако в моите не съм, каква полза?! Аз по принцип държа да не изпускам контрола.
Анелия ПОПОВА
