Сара Нора Кръстева, примабалерина на Националния театър за опера и балет. Снимка: e-vestnik
Сара Нора Кръстева е примабалерина на Националният театър за опера и балет и негов зам.-директор. Дъщеря е на Екатерина Илиева, прима от първото поколение професионални балерини у нас, и Асен Георгиев, актьор, сценарист, драматург. Стана известна напоследък с това, че неуморно се бори да промени възрастта за пенсиониране на балетните танцьори, да влязат отново в първа категория труд и да се пенсионират след 20 години стаж. В репертоара на балерината Сара Нора са ролите: Китри и Карменсита в “Дон Кихот”, Мирта в “Жизел”, Одета-Одилия в ”Лебедово езеро”, Черен рицар в “Кръстоносци”, Фея Люляк и Аврора в “Спящата красавица” и др. През 2002 г. завършва балетна режисура в Държавната музикална академия при изтъкнатата българска балерина и педагожка Калина Богоева. През 2003 г. е удостоена с наградата “Кристална лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци за ролята на Черния рицар в “Кръстоносци”. През 2008 година е наградена от министъра на културата проф. Стефан Данаилов със “Сребърен ритон” за изключителни заслуги за популяризиране на българската култура.
– Прочухте се, че водите война за по-ранно пенсиониране на балерините и балетистите?
– Нашата професия се практикува до определено време. Затова толкова се боря за закона за пенсиите. Успях да обясня в какво се изразява проблемът, уж всички са съгласни. Признават, че законът наистина е недомислен, че системата трябва да се промени. Но решение на проблема все още няма.
– На колко години се пенсионират балетните изпълнители сега?
Сара Нора Кръстева на сцената. Снимка: личен архив
– Мъжете – на 57, а жените – на 52. Абсурдно е! Няма спортист, който да се състезава до 57 години. Правя сравнение със спорта, защото в това отношение най-много се доближава до нашата професия. Още повече, че балетът е изкуство на естетиката. На 57 години физиката не е подвластна нито от желанието на човек, нито на благоволението на Господ.
– Може ли балетен изпълнител със стаж 20 години да се преквалифицира?
– Може да се преквалифицира единствено в педагог. Но пък не може всички да станем педагози. Не на всеки му се отдава.
– Някой може да спори, че трудът ви не е толкова тежък…
– Имам достатъчно доводи, мога да оборя всяко подобно твърдение. В Комисията по култура към парламента са събрани 8 кг документи по този въпрос. Това са независими медицински експертизи, доказващи, че е невъзможно балетният артист да упражнява професията си след 40-годишна възраст. До тогава настъпват страшно много деформации и атрофии по тялото. Дори не желаят да ни изследват след тази възраст. Нямало смисъл. Буквално сме полуинвалиди.
– Оказва се, че да си балерина е равносилно на тежък миньорски труд?
– Да, навсякъде по света определението е „тежък физически труд в неблагоприятна обстановка”.
Сара Нора Кръстева. Снимка: e-vestnik
– За колко общо балерини и балетисти водите битката?
– За по-малко от двеста души в цялата страна. Постоянно се обяснява, че това ще натовари бюджета. Според мен това не е довод. Първо, едва ли двеста души ще ощетят държавния бюджет. Второ, в момента го натоварваме много повече със заплати на хора, които, за тяхно съжаление, не могат да си изпълняват задълженията. Назначават се балетни изпълнители на други договори, за да поемат тяхната работа. Разходите са много повече. Държавата плаща за обучението на кадри, които са принудени след завършването си да заминат за чужбина или да изберат нова професия. Това пак е утежняване на бюджета. Няма логика в тази система. При сегашното положение в нашата трупа няма да се освободи щат за млад кадър поне още седем години. Всички балетни артисти си държат щатното място, докато стигнат съответната възраст. А не мога да освободя хора, които са си дали живота за това изкуство. Не е морално. Много голяма част от тях са звезди, световно известни имена.
– Посочете няколко?
– Ясен Вълчанов. Знаете, това е страхотно име в балета по цял свят. Маша Илиева – също много добре позната. Няма как да им кажа „благодаря” и да ги оставя без пенсия. Поставена съм в много неприятна ситуация. В същото време не мога да назнача нови кадри. Тях ги държим на минимална работна заплата. Какъв стимул имат те?… Още седем години ще ги държим с тези обидни заплати, докато станат на 30. Точно ще дочакат да се освободи щатно място, за да чуят от следващия директор „благодаря, но наближавате възраст, в която няма да имаме повече нужда от вас”. На практика това е едно поколение, което няма никакъв шанс.
Сара Нора Кръстева (с червената рокля) в спектакъла “Дон Кихот”. Снимка: личен архив
– В същото време една част от трупата изнася цялата тежест на гърба си…
– Именно. Играят по три – четири роли, преобличат се по няколко пъти на спектакъл. Те са с най-много травми и операции. Амортизират се много по-бързо.
– Как е уреден този въпрос в други държави?
– Няма друга държава с подобна система. Според българския закон ние попадаме във втора категория труд. В повечето страни балетните изпълнители се пенсионират след 20 – 25 години стаж, без оглед на възрастта. Има и държави, в които действат различни механизми, като Германия. Ако балетен изпълнител, назначен на щат, не може повече да изпълнява задълженията си, театърът е длъжен да му поеме двугодишен курс за преквалификация. През това време получава заплата. А, след като завърши курса, му се осигурява работно място. Аз не мога да настоявам за подобно решение пред властимащите. Виждам колко е трудно да се направи и една промяна в закона. Представете си да се боря за промяна в 3-4 закона или на 3-4 текста в закона. Не мисля, че някой ще ни обърне такова внимание. Аз искам да се върне системата, която функционираше някога. Балерините и балетистите попадаха в категория тежък физически труд и се пенсионираха след 20 години трудов стаж, без оглед на възрастта. Сега борбата е за пенсиониране след 25 години трудов стаж и отново да се водим първа категория труд. В момента много хора влизат в графа между 40 и 57 години. Следващите поколения наближават тази възрастова група…След още някоя година десетина балетисти и балерини ще изнасят спектаклите. Какво остава, освен да се закрие най-голямата трупа в страната.
– Как успявате да съчетавате Одета – Одилия и административна работа? Не е ли невъзможно?
– Засега се справям. Сигурно е заради двете ми имена. Докато Сара играе балет, Нора се занимава с административна дейност (смее се). За момента имам достатъчно енергия, за да мога да разпределям по равно отговорностите си. Към административните ангажименти съм много стриктна. Знам, че балетът го мога. Разчитам, че тялото все още ме слуша. За другото съм наистина педантична, там грешки не трябва да има. Знам колко хора зависят от това да не сбъркам. Длъжна съм да използвам всяка възможност за да им помогна.
Сара Нора Кръстева. Снимка: e-vestnik
– И въпреки всичко, конкуренцията за място в трупата е много сериозна?
– Така е. Това е най-голямата трупа в страната. Все още сме на доста добро ниво, благодарение на ентусиазма на всички отдадени на това изкуство. Няма да се изхвърлям със „световно ниво”. Знам, че някои хора се дразнят на този израз. Факт е, че получаваме много покани за участия по световни турнета. Навсякъде публиката става на крака и ни аплодира поне по 20 минути. Логично е конкуренцията да е толкова сериозна.
¬ А сериозно ли е това, че заплатите на шофьори и ватмани са около два пъти по-високи от вашите?
– Да, заплатите са смешни. Но, нали знаете, артистите сме малко по-друг сой. Явно имаме нещо сбъркано. Оставяме се любовта към изкуството да ни води (смее се).
– Какви хора виждате сред публиката? Депутати и министри идват ли?
– Те май нямат нужда. Съжалявам, че го казвам. А може и да идват, но да не желаят да се афишират. Не искам да обидя някого. Има един представител на Министерството на културата, който не пропуска наш спектакъл. Но, истината е, че не са сред постоянната аудитория на оперни и балетни спектакли. Би било хубаво да идват по-често. Така най-добре ще разберат точно какъв е проблемът. Преди години имахме желание да направим пародия на „Лебедово езеро” – с по-възрастните колеги. Планирахме да поканим депутати и министрите да гледат този спектакъл. Но решихме, че ако не са гледали балет, няма да разберат кое е смешното. Може би щяха да приемат един 57-годишен Ромео за нещо съвсем нормално. Едва ли щяха да оценят чувството за хумор. Така, че се отказахме.
– Кой в днешно време иска да става балерина?
– Всяко малко момиченце мечтае да стане балерина. Ако има качествата, данните и желанието, нещата се получават. При момчетата е по-различно. Голяма част от колегите са били принудени от майките им да се запишат на балет. Някои от тях дори не са знаели, че отиват на изпит. След години точно те се нареждат сред най-добрите балетисти. Такъв е случаят с Трифон Митев – нашият премиер – солист.
– Не е ли по наследство? Вие например сте дъщеря на известна балерина. Не е ли решаващо поемането на щафетата от родителя?
– Не при всички колеги е по наследство. Всъщност в театъра сме трима-четирима такива. Да, в моя случай, с майка балерина и баща актьор, едва ли съм имала шансове да се ориентирам в друга посока.
Сара Нора Кръстева. Снимка: e-vestnik
– Майка ви Екатерина Илиева разказва в свои спомени, че преди години е имало случаи ревниви балерини тайно да пъхат бръснарски ножчета в палците на колежките си, за да ги наранят и отстранят. Днес май не е така. По-малко завистлив ли е станал българинът?
– Да, наистина вече няма такива номера. Хората се променят. Това се е случило на майка ми преди доста години. Хубавото е, че в сегашния състав на трупата всеки оценява успеха на другия. Това е изкуство, в което влагаш много от себе си. За да оценят твоя труд, ти трябва да оцениш чуждия. Конкуренцията е сладка, не е злобна. Работим в приятелска атмосфера. С удоволствие гледаме кой ще направи един пирует в повече. Това води само до по-високи резултати.
– Вие не бихте направили стачка?
– Ето, това е нещо, което ни липсва. Много пъти са ме питали защо не направим стачка. Просто не сме възпитани в този дух. Ние танцуваме заради публиката. Не можем да й откажем спектакъл, защото някой друг ни е виновен. Не е четно спрямо нея.
– Да, ама ако решат да ви назначат за директор на операта примерно Митко Пайнера? Не че има реална опасност, ама щеше да става депутат, такива хора навлизат в управлението. Тогава сигурно ще излезете на стачка като Музикалния театър?
– Дано да не се стига до такива крайности. Не искам да си го представям този вариант (смее се)…
– Има специалисти, които се грижат за последствията от натоварващите репетиции. А кой ви помага да премахнете страничните ефекти от административната работа?
– Човекът до мен. Надявам се да не се стига до по-голям специалист.
Кабинетът на шефката на балета е със същата табелка, врата и мебели като преди 30 години. Снимка: e-vestnik
– Той е ваш колега, певец от операта, нали?
– Да. Довечера можете да го гледате в ролята на Дон Базилио (смее се). Истината е, че съм по-неспокойна от него. Не мога да търпя неправди, несправедливости. Ядосвам се на отношението към изкуството. Вече наистина се замислям за варианта с гладна стачка. Не знам дали ще убедя колегите да се присъединят, но аз поне ще се пробвам.
– Българинът не е ли позабравил да общува с изкуството балет?
– Според мен балетното изкуство се цени в България. Факт е, че салоните са препълнени. На последния спектакъл имаше правостоящи. Хората все още имат нужда от тази красота, търсят начини да се спасят от битовизма, да се заредят с нещо положително и красиво.
