Написано от Администратор
29 Април 2010
Български език
Автор: Деси Неделчева
Наскоро попаднах случайно чрез интернет на човек с фамилия Радулов и се сетих, че баща ми идва от рода Радулови / по майчина линия/. Реших, че понеже тази фамилия не е много популярна, с този човек може би сме роднини. Това не можах да установя, тъй като ако е имало връзка между родовете ни, то тя „се е разклонила“ много отдавна. Това обаче ме накара да потърся информация за родовото име Радулови и собственото име Радул.
Произход на името Радул
Повечето източници свързват Радул с думата „радост“ и твърдят, че Радул е име с пожелателен характер, със значение – да радва. Има много имена, които съдържат корена „рад“ – Рад, Радост, Радостин/а-/, Радослав ит.н.
Открих обаче и източници, които посочват произход от латинското име „radix“ със значение „коренен, местен жител“.Това име е използвано като обобщаващо име на местното население в римските провинции и е доста разпространено и в днешно време в Румъния.
От кога датира името Радул
Когато се поразрових в интернет, се натъкнах на историята за принца Радул I, който е имал статут на воевода по времето на Иван Шишман и иван Срацимир /14в./. По коя царска линия обаче е принц, това не можах да установя. В хрониките е споменат като „Radano principe di Bulgaria infedelle“. Известна е грамотата на Радул от 1377-1378 г., в която Радул уведомява царя си Йоан Шишман за това, че митничаря му в Рукър взема повече мито отколкото има договорка, за което се жалват брашовските търговци, и занапред да му “запрети”, т.е. заповяда, да взема “мито що е по закон”.
Текстът на грамотата е следният:
„Йоан Радул, велик войвода и самодържавен господин на цялата земя угровлахийска. Дава господството ми в смисъл „наше височество“ – б.м., П.П.)това оризмо (писмо) на гражданите Брашовски и на Ръжновците, и на цялата земя Бърсенска, като им издава господството ми хрисовул (грамота със златен печат – б.м., П.П.) според законите (правата, привилегиите – б.м., П.П.), които са имали от прародителите на господство ми, същите да имат и при господство ми. Заради това, царю Александре, този, който e твой вамеш митничар – б.м., П.П.)в Рукер, да му заповядаш да взема вама (мито), както е според закона. А иначе да не смее да прави. И който и да бъде митничар на моста на Дъбовица (приемаме поправката на Т. Балкански тук трябва да се чете „поду“ – „мост на Дъбовица“, т.е. крепостта Оратия, а не „под Дъбовица“ – б.м., П.П.], той също така да взема. Понеже, който би се поблазнил да взема не по закон, ще получи голямо зло от господство ми. А останалото не е (във властта) на оризмото на господството ми.
† Йоан Радул, по Божия милост господин.“
Впоследствие пак Радул (I или II ??) е бил съюзник на османците и нему е било възложено управлението на област с център Сердика. След това той обаче е бил заточен и убит. Повече подробности в тази връзка не можах да науча.
През 16 век пък в района на днешен Велинград в османските регистри е бил записан някой си Радул, син на Прослав. Известно е, че родът е бил заможен.
Аз не съм историк и не знам кои днешни земи включва едновремешната угровлахийска област. Родът на баща ми произхожда от Врачанското село Селановци. Тук е мястото да спомена, че в този род е имало много Ивановци /Иван е производно на Йоан/, но на това не бива да се отдава прекомерно значение, тъй като Иван е едно от най-разпространените имена в България. Факт е, че Радулови са били богат род преди идването на комунизма, с много земя, а прадядо ми е плакал, когато са му отнели коня. От рода на баба ми съм наследила любовта към животните.
Случайно или не, фамилията Радулов съдържа в себе си едно много познато за нас, българите име – сетете се сами – РаДУЛОв. Доколко обаче не става дума за съвпадение, не знам. Това е просто една възможна линия за разсъждение и огромна спекулация, която моля читателя да възприеме с едно намигване.
В кои райони на България са разпространени името Радул и фамилията Радулови?
Според интересно иследване, касаещо периода на 15 век, името Радул и фамилията Радулови се срещат в: Софийско, Банско, Пернишко, Самоковско, Врачанско, Търновско, Габровско, Елешница. Що се отнася до разпространението на името днес, то не е сред най-популярните. Известно ми, че освен бащиния ми род от врачанско, има род със същото име и в Средногорието.
Заключение
Нямаше как да се въздържа да не напиша тази статия. Не претендирам за научна издържаност, просто се постарах да събера малко налична информация. Ще се радвам, ако читателят може да коментира, допълни или коригира написаното.
Източници на информация
http://bghistoryanalysis.blogspot.com/2010/01/1377.html – този блог съдържа интересни изследвания, но за съжаление е анонимен и аз не можах да установя кой е авторът на публикациите, което винаги хвърля сянка на съмнение върху самите публикации.
bg.wikipedia.org/wiki/велинград
http://www.promacedonia.org/hg/imena_posel.html – Българската народност през XV век, Демографско и етнографско изследване на Хр. Гандев
http://www.imenata.com/names_17.html
