1
2
3
4
5
(17 гласа, оценка 4.24 от 5)
Късното кафяво гниене (Monilinia fructigena) е широко разпространено заболяване по овощните растения
Повреди от късното кафяво гниене се наблюдават от наедряването на плода до неговата консумация. По кожицата се явяват кафяви петна, които се разрастват и могат да обхванат целия плод. Повредените тъкани са кафяви и изгнили. Болният плод окапва или се запазва по клонките и се мумифицира. Когато плодовете са на кичури патогенът преминава от един плод на друг и ги заразява. След изтичане на инкубационния период те се покриват с туфи от конидионосците и конидиите на гъбата.
При причинителя на късно кафяво гниене спороносните туфи се образуват под форма на концентрично наредени кръгове.
При ябълката, дюлята и прасковата от плода, патогенът се придвижва по дръжките и обхваща плодните клонки, а в нередки случаи преминава и по носещите ги леторасти. Върху тях се образуват елиптични петна, които често се разрастват и обхващат летораста като пръстен. Вследствие на това връхната им част загива.
Причинител: Monilinia fructigena (Persoon) Schroter (Aderh et Ruhl.) Honey от клас Ascomycetes. Мицелът се развива между клетките, под кората образува стромовидни структури, а на повърхността конидионосците са събрани на туфи.
В България патогенът зимува като мицел по заразените леторасти и мумифицираните плодове. Когато конидиите по плода се образуват през есента, те също зимуват и са първоизточник на инфекция през вегетационния период. При влага спорите се разнасят и при плодовете кълновете навлизат на мястото на механични повреди и през лантицелите. Мицелът се развива междуклетъчно, като убива клетките и се храни със съдържанието им.
Спорите започват да покълнват при 0°С. Оптималните температури за покълнване на спорите са от 24 до 27 градуса.
Светлината влияе стимулиращо на спорообразуването. През деня се формират спори, а през нощта мицелът започва да нараства. Затова се наблюдава и зониране на поврелите. При благоприятни условия патогенът се разпространява през цялата вегетация.
Борба с късното кафяво гниене. При М. fructigena пръсканията на овощните дървета започват по-късно в зависимост от проявата на болестта по вече наедрелите плодове. Използват се препаратите, посочени при М. Laха.
Борбата с причинителите на кафявото гниене може да бъде успешна, ако се съчетават агротехнически и химически мерки.
Агротехнически мерки за борба с късното кафявото гниене:
новите овощни насаждения трябва да се създават по възможност на терени в които условията са проветриви;
унищожават се всички саморасли сливи и джанки, трънки, издънки;
изрязват се всички опожарени клонки до здрава тъкан;
унищожават се изрязаните клонки;
събират се и се унищожават загнилите и мумифицирани плодове;
не бива да се допуска червясване на плодовете;
беритбата на плодовете трябва да се извършва в сухо време, внимателно, без нараняване и не бива да се закъснява с нея.
Трябва да се полагат необходимите грижи за овощните дърветата, като обработка на почвата, торене на овошките и поливане.
Химическата борба е ефективна, ако се прилага след стриктно изпълнени агротехнически мерки
Срещу ранно кафяво гниене по овощните плодове първото пръскане на овошките се провежда рано напролет преди набъбването на пъпките с Бордолезов разтвор 1% или с Купроцин – 0,4%, Шампион – 0,3% и др.
Второ пролетно пръскане на овошките се прави при показване боята на цветовете (фаза цветен бутон) с един от препаратите – Роврал 25 ФЛО – 0,2%, Роврал 50 ВП – 0,15%.
При благоприятни условия за развитие на болестта (валежи, понижаване на температурите) пръскане на овошките трябва да се провежда:
пръскане на овошките в началото на цъфтежа;
пръскане на овошките по време на масовия цъфтеж;
пръскане на овошките в края на цъфтежа.
За да се намали опасността от поява на късно кафяво гниене по овощните плодове е необходимо пръскането на овошките да се провежда при повява на първите признаци по плодовете (3-4 седмици преди беритбата). Използвайте най-малко два от горе изброените препарати с различен начин на действие. Спазвайте карантинните срокове на използваните от Вас препарати.
