1
2
3
4
5
(26 гласа, оценка 4.31 от 5)
Маната (пероноспора) е икономически най-важните болести по лозата у нас. При благоприятни екологични условия тя се развива от началото на май до края на есента.
Маната по лозата Peronospora della vite (Plasmopara viticola) се среща във всички лозарски райони у нас. Тя напада само зелените части на растението – листа, реси (гроздове), леторасти и мустаци. Най-често обаче маната по лозата напада листата и гроздовете. Освен че причинява загуба на грозде болестта поврежда и листния апарат, вследствие което се нарушава фотосинтезата – запасяването с резервни хранителни вещества е недостатъчно, лозите отслабват и прирастът не може да узрее добре. Повредените лози измръзват при сравнително малки студове, а през следващата година плодоносят по-слабо.
Симптоми
По листата през пролетта и лятото се образуват бледозелени кръгли петна, наречени мазни петна. Те може да достигнат 3 и повече сантиметри в диаметър и придобиват все по-жълт оттенък. При влажно време от долната страна на листа петната се покриват със сиво-бял налеп. Със застаряването петната стават жълто-кафяви и накрая изсъхват (подгарят). На един лист може да се появят едно или няколко петна. Понякога те се сливат и обхващат по-голямата част на петурата. Когато листата застареят, към края на лятото и през есента, маната се проявява под формата на множество дребни петна, ограничени от нервите. Те се наричат мозаични петна.
По ресите, най-често по дръжките, маната образува кафяви петна, които растат на дължина и постепенно обхващат цялата чепка. При заразяване на грозда веднага след прецъфтяването младите завързи потъмняват, покриват се със сивобелезникав налеп и изсъхват. Когато зърното наедрее, но е още зелено, то се напада косвено през дръжчицата. Тогава от зелено то става кафяво, набръчква се и изсъхва, но бял прашец не се появява. Маната по лозата е гъбна болест и нейното развитие зависи изключително само от температурата и валежите. Причинителят на маната по лозата зимува в почвата чрез зимните си спори, които се образуват в мозаичните петна. За да покълнат и да заразят младите листа, необходимо е зимните спори да киснат във вода или в кална почва 4-5 дни при средна денонощна температура над 11°С.
Веднъж проникнала в тъканите на листата, гъбата се развива, без това да личи отвън. Необходим е известен период от време, за да се проявят външните белези на болестта – мазните петна. Този скрит период на болестта от заразяването до появата на мазните петна се нарича инкубационен. През пролетта при хладно време инкубационният период продължава около 9 дни, по-късно – 7 дни, а при много топло време – 5 дни.
Заразяването от зимните спори е ограничено. Масовото заразяване на лозите се причинява от летните спори, които се образуват по долната страна на листата – белият прашец по мазните петна. За да се образуват летни спори, необходима е висока влажност на въздуха и средна денонощна температура поне 13°С. Образуваните летни спори се разнасят от вятъра на големи разстояния и попадат върху листата, ресите и други зелени части на лозата. За да покълнат и да причинят ново заразяване, на спорите е необходима обезателно вода. Всеки дъжд, който намокря листата поне за 2 часа (около 2 л/м2), създава условия за ново заразяване. При тези заразявания също се образуват мазни петна с летни спори и така кръгът се повтаря многократно през лятото. Ако не се създадат необходимите условия (капки вода в продължение на 2 часа), заразяване не може да стане, но обилните роси и мъгли са напълно достатъчни.
Методи и средства за борба с маната по лозата
Определянето на момента пръскане за мана по лозата става по сигнал от пунктовете за прогноза на база инкубационни периоди. Първото пръскане срещу маната по лозата се извършва при големина на листа над 3 см, когато има поява на първо мазно петно. Интервалът пръскане на лозите е от 7 до 10 дни, в зависимост от климатичните условия и какъв по действие е препаратът (системен или контактен). Обикновено за предпазните пръскания се използват някои от следните фунгициди: Бордолезов разтвор – 0,1%, Купро 50 ВП – 0,25%, Купроксат ФЛ – 0,3%, Купроцин – 0,4%, Купроцин супер – 0,3%, Дитан М 45 – 0,2%, Шампион ВП – 0,15%, Фунгуран ОН 50 ВП – 0,15% и други.
При по-масово развитие на болестта особено в критичните фази борбата се извежда с контактно-системни /лекуващи/ препарати до ограничаване на заразата. Продукти за растителна защита с контактно-системно действие за борба с маната са: Акробат МЦ – 0,2%, Верита ВГ – 0,15 %, Еклер 49 ВГ – 0,05 %, Корсейт Р ВП – 0,25%, Куадрис 25 СК – 0,075%, Микал флаш – 0,3%, Ридомил голд 68 ВГ – 0,25%, Шавид Ф 71,5 ВП – 0,2% и други.
За по-резултатна борба с маната е необходимо да се обърне по-голямо внимание на някои фактори, които пряко влияят за опазване на гроздовата реколта. Известно е, че ограничаващ фактор за развитието на маната е намаляването влажността на лозята. Например новите лозя, засадени на почви с лек механичен състав, на проветриви и отцедливи места с южно изложение, се нападат по-слабо от маната в сравнение с лозя, засадени на тежки, влагоемни почви с неподходящо изложение. Голямо значение има и редовната обработка. Чистите от плевели лозя се нападат от мана по-слабо. Заплевелените задържат сутрешните роси или капките от валежите по-дълго време и създават по-добри условия за заразяване и развитие на маната. Плевелите пречат за качествено пръскване на лозите. Съществено значение имат и зелените резитби на лозата като филизене, колтучене и кършене, с които се осигурява по-добро проветряване.
Особено значение има по-голямата устойчивост на различните сортове грозде към маната, които също трябва да се имат пред вид. Засаждането на устойчиви сортове лози представлява голям интерес за практиката. Интегрираната борба с маната по лозата води до по-доброто опазване на лозята и гроздовата реколта..
