За да съществува обществото то трябва да набавя и потребява определено количество блага. Отначало по пътя на събирателството (пряко) човекът е задоволявал своите непосредствени елементарни, предимно физиологическите си потребности. Този процес е бил твърде бавен и продължителен. В определен момент обаче, когато производителят излиза на пазара с излишък от произведените продукти, се слага началото на общественото производство. От тогава, до наши дни производството се явява като междинно звено, процес, опосредстващо обмена между човека и природата. Производството не е еднократен, спорадичен акт, а непрекъснат, динамичен процес, който по обясними причини вече не може да бъде спрян, а ще пордължава и в бъдеще до съществуването на цивилизацията.
Стопанска организация. Всяко производство се осъществява на определено място. В центъра на това място стои човекът със своите средства на труда и извличаните от природата вещества, материали и сили. Много точно и правилно Хенри Форд казва, че “природата е дала на човека ръце, крака и ум, за да прояви чрез тях благодатната сила на труда, който трансформира “състоянията”, за да получава “ценностите”.
Производителните сили, за които става въпрос, обаче имат главно два аспекта:
Ø първо, част от тях могат да се разглеждат като у с л о в и я на производство (терени, сгради, труд и др.);
второ, другите елементи представляват с р е д с т в а т а на труда. Подобно разграничаване не само че не е лишено от смисъл, но то е абсолютно наложително, тъй като елементите на всяка група дават съответно отражение върху производството и мениджмънта в предприятието.
За да трансформират “състоянията” най-ефективно в ценности, производителните сили, респ. производствените фактори, трябва да бъдат преди всичко мобилизирани, съчетани, балансирани и използвани по най-рационалния начин за конкретните условия. Рационалното съчетаване на производствените фактори в пространството и времето представлява тяхното о р г а н и з и р а н е, т.е. необходимият комплекс от действия за формирането на определена структура или система. Всяка отделна общност обаче, обхващаща определена територия, техническо оборудване, офис обзавеждане, персонал, обстановка и пр., имаща за задача задоволяването на определени човешки п о т р е б н о с т и, представлява вече една обособена о р г а н и з а ц и я, т.е. корпоративна система с определена структура и цели. В случая интерес представлява именно този аспект на организацията.
От казаното до тук се налага логическият извод, че най-общото понятие в лабиринта на терминологията е организацията. В този смисъл като организация могат да се считат: заводът, комбинатът, учебното заведение, здравното заведение, банката, увеселителното заведение и пр. В случая не се прави разлика между организация в материалното производство и извън него, тъй като основният критерий, който се поставя е задоволяването на човешки потребности. Така организацията се разглежда като функционална единица, където се осъществява планомерна и рационална дейност, насочена към създаването на блага и услуги чрез влагането на ресурси, човешка енергия, капитал и информация.
В зависимост пък от функциите и преследваната цел – дали това е печалбата или не-организациите се разпределят на с т о п а н с к и (бизнес) о р г а н и з а- ц и и и о р г а н и з а ц и и с и д е а л н а ц е л.
При тази конкретизация вече сме в състояние да определим стопанската организация с най-общата първа дефиниция като:
Общност, организъм, където се осъществява непрекъснато движение, при което ресурсите (“състоянията”), в съчетание с машините под въздействието на труда, се превръщат в ценности (продукти и услуги) задоволяващи проявени човешки потребности.
Стопанската организация може да бъде от опростен вид или сложен конгломерат. Това зависи от нейното съдържание, правната й форма и организационно-техническото й устройство. Казано по друг начин, стопанската организация може да бъде представена само от един завод, една фабрика, та даже и от един отделен цех (напр. химическо чистене); от друга страна тя може да обхваща множество функционално диференцирани по дейности единици, поделения, клонове и пр., които сами за себе си също могат да представляват стопански организации.
Стопанските организации могат да бъдат д ъ р ж а в н и и ч а с т н и според това каква собственост са те. Независимо от това, че двата типа организации не се различават по обектите на производствената дейност в даден отрасъл и по взаимоотношенията в стопанския обмен, тяхното статукво и роля в националната икономика съществено се различават. Основните различия се проявяват освен по отношение на собствеността, още по организацията, финансирането, по някои от целите и др.
В крайна сметка стопанската организация може да се дефинира още по-пълно като:
Производствено-стопански комплекс (общност), изразяващ вътрешната функционална същност и съдържание на производствената единица чрез рационалното съчетаване (организиране) на материални, нематериални активи, човешки ресурси и други елементи на производството, необходими за производството и реализацията на блага и услуги.
Това определение обаче все още не конкретизира и не представя външно (в рамките на националната икономика) основната производствена единица, а само отразява нейната организираност и технико-икономическата подготвеност да изпълни функциите си.
Предприятие. Докато понятието “стопанска организация” изразява само вътрешната функционална същност и съдържание на основната производствена единица, нейното формално проявление и юридическата й обособеност в съвкупното национално стопанство се изразява от п р е д п р и я т и е т о. То се явява като основна клетка в националния стопански организъм и обект на настоящото научно направление, което налага едно по-прецизно изясняване на същността му.
Семантически и логически понятието “предприятие” се извежда от личността на предприемача, който предприема дадена инициатива, инвестира капитал, организира производствената единица (предприятието) и поема предприемаческия риск. В случая няма значение в кой сектор на стопанството (производството, услугите или другаде) е насочена предприемаческата инициатива. Това подсказва, че като предприятия могат да се разглеждат както заводите, фабриките, комбинатите, конгломератите, така и хотелите, ресторантите, кината, кафенетата и пр. Следователно критерият за предприемачеството, респ. и за предприятието , не е видът на производството и отрасъла, а наличието на спекулативен елемент и парично-стойностно изражение на размяната. Именно тези два елемента са най-типичните и специфичните признаци на предприятието.
Като стопански организъм предприятието е еволюционен продукт на икономическата диференциация в системата “производство – потребление”. По-конкретно, съвременното предприятие е резултат на историческия процес на отделяне на индивидът-производител от своя предшественик – индивидът-потребител, което беше представено в предходното изложение.
Така вече могат да се разграничат два типа предприятия: с т о п а н с к и и н е с т о п а н с к и тип. Това разграничение има основание, независимо, че и при двата типа в по-малки или в по-големи мащаби е налице стопанска (производствена) дейност. Тъй като обектът на дисциплината “Икономика на предприятието” е производственото предприятие, съдържанието на цялата материя е ориентирано към стопанския тип предприятие.
Еволюционното развитие на предприятието исторически е съпроводено със задълбочаване на диференциацията във формите и постепенното му обособяване като самостоятелен тип производствена единица. Наред с това са се изменяли основните признаци, принципи на организация, целите и изпълняваните функции. Достатъчно е да посочим, че за разлика от първичните форми (къщното стопанство), където целта е задоволяването на повече потребности с възможно по-малко средства, основната цел на съвременното предприятие се свежда до реализирането на максимална печалба с изразходване на най-малко разходи. Освен това, в отличие от къщното стопанство, основните функции на днешните предприятия са насочени към създаването и реализирането на разменни ценности (стоки и услуги) за задоволяване на потребителски и производствени потребности извън стопанската единица, поставяйки по този начин индивидите и стопанските субекти във взаимна обусловеност на пазара.
По-съществените признаци, които характеризират същността на съвременното предприятие са следните:
стопанска организираност;
финансово-стопанска и управленска самостоятелност, гарантиращи икономическата му свобода;
връзки с пазара; използване на собствени и чужди средства като капитал на предприятието;
наличието на предприемачески (стопански) риск;
стремеж към оцеляване и печалби и пр.
Изложеното до тук навежда на мисълта, че между понятията “стопанска организация” и “предприятие” следва да се прави разлика, макар че тя е твърде недоловима. Затрудненията при разграничаване на двете категории се дължат на в р ъ з к и т е между тях обусловени от обстоятелството, че те изразяват един и същ обект по различен начин и от различни негови страни. Понятието “стопанска организация” обаче е по-широко и общо. То изразява в неопределен смисъл съвкупността от материални, нематериални и човешки агенти на който и да е производствено-технически комплекс, независимо от неговия състав, структура или мащаби, във всеки сектор на националното стопанство (земеделие, индустрия, услуги и пр.) без да идентифицира конкретната инициатива.
N.B. Следователно:
всяка стопанска единица, която е организирана и произвежда, представена е чрез своята вътрешна функционална същност, технико-технологична и ресурсна осигуреност, е стопанска организация. Когато съвкупността от организираните агенти се ангажира в реализирането на конкретна стопанска инициатива (производство), стопанската организация придобива външна формална обособеност и идентификация в националното стопанство, под формата на предприятие.
При това положение вече може да се говори за индустриално предприятие, строително предприятие, застрахователно предприятие, аграрно предприятие и пр.
От така направените разсъждения е видно, че предприятието е по-тясно понятие от стопанската организация, но последната е необходима негова предпоставка. В крайна сметка предприятието може да се дефинира като:
външно проявление на формалната и юридическа обособеност на стопанската организация в рамките на националната икономика.
Фирма. В икономическата теория и практика много често се употребяват еднозначно понятията “предприятие” и “фирма”. Това става интуитивно и за ежедневието няма много голямо значение, но все пак е наложително съответното разграничение и прецизиране на терминологията поне в теорията на предприятието.
Терминът “фирма” има италиански произход и означава “наименование”, “име”, “подпис”. Приложено към стопанско-производствената единица понятието изразява нейният индивидуализъм и уникалност, доколкото те са конкретизирани по наименование и локализация. Такава е и юридическата трактовка на фирмата по смисъла на Търговския закон. Там е посочено, че фирмата е наименованието, под което търговецът (физическо или юридическо лице) упражнява занятието си и се подписва. Така семантически и юридически понятието “фирма” изразява само външната страна и индивидуалност на производственото звено, без да има отношение към неговата вътрешнофункционална същност, организираност и стопанска подготвеност. В икономическия смисъл, когато фирмата (наименованието) конкретизира дадено предприятие и се употребява в смисъла на неговата идентичност, тогава може да се възприеме в известна степен тяхната тъждественост. Желателно е обаче да се прави съответното разграничение, предимно от специалистите-икономисти, които трябва правилно да боравят с тънкостите на терминологията.
Like this:
Like Зареждане…
