The names of Plovdiv – Doulopolis and Poneropolis from the antiquity
Загадката за локализацията на Понерополис е наследена от древни времена. Точната локализация на града не е известна. За нея различни древни автори дават сведения, че е съвпадала със землището на Кендрисос или по-късната Евмолпиада. Още Ксенофонт употребява думата πονηρά като синоним на злодеяния. Прилагателното понерос е употребено от Платон и Софокъл като безчестен, низък, подъл, а от Ксенофонт като зъл, враждебен. В този смисъл името понерополис означава град на злозеятелите, на мошенниците, „град на злодеятелите“. Вероятно след като разрушил града, Филип събрал робите и хората в немилост от своите земи, за да възстановят разрушения град . Това се случило две години след 342 година, когато градът бил презвет и разрушен от македонската армия. Така през 340 година селището на злодеятелите било построено.
Свидас цитира Теопомп да казва, че Филип основава в Тракия малък град, наречен Poneropolis („Град на злодеи“) и уредил същия с около две хиляди души жители – на фалшиви обвинители, фалшиви свидетели, престъпници, и всички други лоши хора, но Poneropolis не трябва да се идентифицират с Кабиле, ако позициите, които са заложени на две места от Птолемей са верни. Обаче Птолемей не споменава Poneropolis, а Филипополис. Така по-късно според Плиний, Филипополис е едно от по-късните имена на Филипопол. Според Страбон градът се наричал Калибе (Calybe), по името на тракийската нимфа Калибе,съпруга на легендарния тракийски цар Лаомедон, чийто син Ганимед бил отвлечен от самия Зевс за виночерпец на Олимп.
Името Понерополис датира от 4 век преди Христа и в писмените източници освен от Теопомп, се споменава и от Плиний и Плутарх като ранно име на именувания от Александър Филипополис.
Вманиачен да строи градове (вероятно от учителя си Аристотел) и след смъртта на своя баща, Александър доизгражда града, наричайки го Филипополис, който се явява изходен пункт за походите му в Мизия.
Другото категорично име на Пловдив особено през ранната епоха на римското владичество е Дулополис. Името Филипополис се е приемало за регионално и като несвързано с римската културна традиция. Поради тази причина най-голямо разнообразие откриваме в римските названия на града.
Бесите оказали една от най-силните съпроотиви срещу римската власт в земите на Тракия и непрекъснато се бунтували, което превърнало града в пазар на роби и изходен пункт за тази търговия из цялата империя.Подобна практика, наред с гладиаторските борби съществувала и в Аугуста Траяна.
Δούλων πόλις или Дулополис се превежда в семантичен план като „град на робите“.
Големите камъни, които виждаме на снимката са част от римската архитектурна традиция, когато Рим експлоатирал безплатната робска ръка, намираща се изобилие в региона.
Остава под въпрос дали столиците на римски провинции като Сердика, Нове, Виминациум са били средища за пазар на роби. Както показва едно от имената на Пловдив, в древността, той бил подобен пазар като средищен град в Тракия.
Освен трите разгледани имена на Пловдив като Дулополис, Понерополис и Калибе, в именната съкровищница на града стоят още Кендрисос, Еумолпия, Евмолпияда, Филипополис, Пулпудева, Пълдин, Плъпдив, Пловдив, Тримонциум, Тибериас, Улпия.
