Глупости правят умните хора. За останалите е ежедневие. :: цената на баланса

2
Добави коментар
Gospozata
Gospozata

1.
dianatrg –
Не съм от най-балансираните, по… 12.03.2010 09:57

Не съм от най-балансираните, понякога емоцията надделява над здравия разум, но не мога да кажа, че не съм сменяла „балансьорите“ в живота си. Старая се с малкото хора около мен да балансирам живота си, но с усещането, че никого не искам да изритам от платформата. Но напълно балансирана житейска система няма :)))

цитирай

2.
daringrain –
Лейди, 12.03.2010 10:27

Ако призная колко съм очарована от темата и поднасянето й, ще ли бъда разконспирирана като лицемерно влечуго?
🙂
Искам да ти оставя един стих като коментар. Не от претенциозност, но няма друго място, където да съм минимализирана като обем и максимално синтезирана. Рових дълго кой да бъде точно и не съм убедена дали изборът ми е перфектен, но колкото…
Нека е за теб. Лично и персонално.

Пазарен ден е, кукло(води) на конци…

Каква прочувствена ирония е, Боже!
Знам, всяко дърпане издърпва
(Познавам се до костния си мозък!)
предвидимата в дълбокото ни тръпка…

И искаме, каквото искаме. Да, точно знаем!
И знаем, че го искаме! И във реакция
отвътре сме брутално-круто-лудо-крайни,
ако сеченията ни разминат граници…

И после… Ах, колко сме премъдри на теория!
Наивници… Наивници превзети!
Добре ли топли маската-неприкоснофобия?
И скритата ми (ужким) ярост шепне:

Какъв би бил отвътре смисъла
след прерязаната, водеща ни брънка,
когато грозно-празно-изтърбушена
лежи оцъклена свободната ни същност…

цитирай

3.
miaa –
Поздрави за хубавия и актуален постинг! 12.03.2010 11:00

Здравей Соу! Човек има нужда от социалните контакти!
А още повече от приятели, съмишленици и близки хора, които обича и които ни обичат.
Това са хора искрени, почтени, верни, в радости и болка…
Тях никой нормален човек не би“ изхвърлил зад борда“! Трябва да си луд , за да ги прогониш! Или много меркантилен! Но тогава ще загубиш приятелите си!
За мен по- важното е друго..Човек първо трябва да намери балансът в себе си, за да не виси във въздухът! Много е трудно, иска са обективна самопреценка и честност. И тогава няма да има проблем да се балансира с другите.И тогава взаимно ще се допълва с останалите и ще заеми своето заслужено място в живота.Знаеш ли , какво ни пречи на нас хората? Реалните възприятия и преценки..Загубихме ги някъде по пътя на „самоусъвършенстването ни“..
Вечно искаме, вечно недоволни, вечно взискателни към хората и грешките им.
Не е лошо първо да опознаем себе си и тогава да търсим вина и отговорност към останалите хора!
Доверието, лоялността, толерантността създават балансът, толкова нужен на всеки от нас.Целувки и прегръдки:))))

цитирай

4.
sowhat –
здрасти миа 12.03.2010 11:26

естествено социалните контакти, все пак не живеем на остров, или като отшелници.приятелите, близките , семейството
и все пак нека се обърнем и погледнем зад борда.
малко по искрено.
вътре в себе си
изхвърляли сме баласт.
вървейки по пътя си , заменяли сме ценностните системи и затова този филм, не е просто поредният анимационен, а нещо много по ценно – огледалото, в което да се видим.
поне за малко.
и да се замислим, ако утре се окаже, че края на пътя е близо, то самотни пътници ли сме останали?

🙂

цитирай

5.
sowhat –
рейни, 12.03.2010 11:27

брутално добър отговор, дори не желая да коментирам повече 🙂

цитирай

6.
sowhat –
да, диана 12.03.2010 11:30

съгласна съм с теб.
поздрави! 🙂

цитирай

7.
benra –
да 12.03.2010 11:48

намериш баланса..не правим ли това цял живот-опитваме се да го постигнем и,когато, уж за секунда рещим,че сме балансирани нещо или някой ни изважда от равновесие. Защо? Защото не е лесно да изравним везните с приоритети, ценности, надежди, реалности, случвания, търсения…Обикновено се люшкаме от крайност в крайност

цитирай

8.
miaa –
Няма самота, Соу, когато си намерил … 12.03.2010 11:50

Няма самота, Соу, когато си намерил приятели и съмишленици.Продължаваш с тях!
Самотата е за хора, които не се обичат:))))))))))))))))
Много обичам да идвам при теб! Хубав ден!

цитирай

9.
sowhat –
да, бени 12.03.2010 12:09

benra написа:

намериш баланса..не правим ли това цял живот-опитваме се да го постигнем и,когато, уж за секунда рещим,че сме балансирани нещо или някой ни изважда от равновесие. Защо? Защото не е лесно да изравним везните с приоритети, ценности, надежди, реалности, случвания, търсения…Обикновено се люшкаме от крайност в крайност

това е то, живот

цитирай

10.
sowhat –
хм, хм миа 12.03.2010 12:11

miaa написа:

Няма самота, Соу, когато си намерил приятели и съмишленици.Продължаваш с тях!
Самотата е за хора, които не се обичат:))))))))))))))))
Много обичам да идвам при теб! Хубав ден!

самотата не е само оная с празното и чудовищно лице.
има самота, която е избрана и дори красива.
даже сега си дадох сметка, че за да има човек пълен баланс, е нужно от време на време и да остава сам.

винаги си добре дошла 🙂

цитирай

11.
milenich –
Няма какво да се добави. Благода… 12.03.2010 12:20

Няма какво да се добави. Благодарности!

цитирай

12.
sowhat –
аз благодаря, миленич 12.03.2010 12:24

milenich написа:

Няма какво да се добави. Благодарности!

най малкото заради обратната връзка 🙂
цитирай

13.
mariani –
След 12.03.2010 14:31

като се балансирах отново, да си кажа: Цял живот търсим отговори на „кой си“, „защо си“, „къде отиваш“ и редицата производни на тях. Не винаги стигаме сами до отговорите и не трябва да забравяме с кой сме балансирали през това време, защото иначе…рискуваме да изиграем ролята на последното човече…
Благодаря ти, sow….за това, че си там

цитирай

14.
sowhat –
там съм мариани 12.03.2010 14:39

балансирам по някакъв си свой начин
нещо качвам на борда, някого изхвърлям от него
всеки ден е пътешествие
пейзажите се сменят, присъствията също

и все пак не е зле , да не забравяме
че както и да жонглираме и балансираме върху собствените си плоскости
някъде сме капитани, а някъде сме просто баласт.

цитирай

15.
veselinvalev –
Алфавил 12.03.2010 15:51

През лятото на ’94 докато нашите громяха световни сили по футболните терени на САЩ, и поради тази причина по морето нямаше още тълпи курортисти, та спокойно си зяпах разни музикални видеокасети по сергиите на Созопол. В една от тях открих сред другите клипове на Алфавил и този. Оттогава все говоря на моите интелигентни приятели и познати, че Алфавил имат един велик клип. Този с баланса.
Дидактиката също не е баланс, мила Соу. Защото е част от тактиката на избутване. Само това исках да допълня, докато си припомнях великото лято на ’94-та.
http://www.youtube.com/watch?v=QY_d8Tfhgc8

цитирай

16.
sowhat –
веско 12.03.2010 16:14

всеки според възможностите.
кой дидактика, кой друга тактика. 🙂
каквото можем. и колкото можем.

а понякога думите могат да не са просто думи, а хляб по водите.
зависи дали си тоя на брега и цъка с език и вика – тц тц , каква разсипия или си жаба на дъното.
та така.

аз пък 94 я помня с нещо друго. казва се слънчев удар. дали беше велико?
тогава, може би.
днес ако ме питаш, и по велики лета съм имала
))))

цитирай

17.
veselinvalev –
Съншай реге 12.03.2010 16:55

Доста се бях спекъл аз това ’94-то лято, та докарах бая народ до слънчев удар. Ама на, не мога да си контролирам активността и изригвам непредсказуемо. След туй и да се извинявам кел файда. Кво да направиш – природа. Добре че жабите от реката не искат и те да им се извинявам. Квакат си доволно, ама като ги стопля. Само тогаз.
🙂
http://www.youtube.com/watch?v=mPjIC0TRstY

цитирай

18.
elpidaaelpidaa –
може би сме нарушили баланса още … 12.03.2010 18:38

може би сме нарушили баланса още когато сме се превърнали в човеци?!
за кратко принципа на тримата мускетари (един за всички, всички за един) работи, за кратко обаче до определен момент, до определена цел, след това може да остане само формулата, може да остане и нещо повече чувството за дълг, а защо не и любов, но зависи (другите) до каква степен са нагазили водите ти.
какво обаче става при абсолютен покой = на нула…дали ще ти е спокойно 😉
ех, статиката ми беше от любимите предмети 🙂 но и тя си има 3 положения: устойчиво, неусточиво и без(раз)лично, вероятно баланса е там някъде по средата, една малка точка в 3Д пространството или поредната илюзия.

цитирай

19.
amenda –
Супер си го написала, 12.03.2010 23:36

страшно ми хареса, поздравления :-))

цитирай

20.
malkiatprintz –
Тази златна среда. . . май често пъти … 13.03.2010 02:54

Тази златна среда… май често пъти се намира трудно… и двете не са добри, но май изхвърлените все пак са в по-завидна позиция… А голи идваме и нищо не отнасяме. Поздрави и – повече баланс 🙂

цитирай

21.
sestra –
Този филм е възхитителен, 13.03.2010 07:30

благодаря ти, sowhat, че ми го показа. Всъщност очаквах накрая да се окаже, че плоскостта е на половин бой височина, не знам защо. Това е моето чувство за хумор, понякога разпознаваем като черен. Всеки от нас има лично чувство за баланс, което може да бъде разбрано само с такъв поглед отстрани. Интерсно е какво всеки вижда в сандъка, защото е очевидно също, че там няма нищо. Виждаш колко се размислих от твоя материал, а забравих да ти кажа : прекрасен е! 🙂

цитирай

22.
mimesko –
Sowhat, филма е невероятен, бла… 13.03.2010 21:07

Sowhat, филма е невероятен, благодаря ти че го сподели!!! Имаш невероятната дарба да материализираш в думи това как се чувствам понякога (а аз самата не мога да го опиша)!!! Благодаря ти!!!!!Сега за баланса, когато останем на равнината с нещото, което ни е помогнало да изхвърлим доста хора от живота си се чувстваме най самотни! Дали си е заслужавало обаче?

цитирай

23.
mimayordanova –
УСЕЩАМ ТЕ!!! 13.03.2010 22:44

УСЕЩАМ ТЕ!!!

цитирай

24.
mimayordanova –
Към daringrain – по подходящ стих не … 13.03.2010 22:47

Към daringrain – по подходящ стих не познавам!!!

цитирай