Страница 1 от 2
21.10.2009г.
Остров Хвар – „Хърватската Мадейра“
Наричат Хърватска „страната
на хилядата острова“ и това не е случайно. По Хърватското крайбрежие са
разположени 1185 острова с различна площ и разнообразна природа. Ние се
намирахме в Далмация и ни предстоеше да посетим един от най-големите среднодалматински
острови – а именно остров Хвар. Островът е най-дълъг – 68 км и четвърти по площ
в Адриатическо море. Заради чудесните климатични условия наричат о-в Хвар
„Хърватска Мадейра“. Слънчевите лъчи огряват острова в продължение на 2718 часа
годишно. Освен с чудесния си климат остров Хвар е известен и с гъстите си гори,
заради които в миналото се е наричал Лесина.
Сутринта станахме рано
защото искахме да се качим на ферибота за остров Хвар, който тръгваше в 9.00ч.
от пристанището на Сплит. И ето ни на кея в 8ч. и 30 мин. След като си закупи
билети на на стойност 38 куни в едната посока, нашата групичка се качи на борда
на ферибота на компанията Jadrolinia. Разбрахме, че ще пътуваме в продължение
на 2ч и 45 мин. и побързахме да заемем места в пътническия салон. Ето че
корабът даде прощален сигнал, отблъсна се от кея и навлезе в леко бурните води
на залива на Сплит. Излязъл от прикритието на пристанището скоро плавателния
съд беше подхванат от вълните на Адриатика. Времето беше мрачно и ветровито, но
въпреки това мнозина от нас се качиха на откритата палуба за да се насладят на
вятъра и солените пръски на вълните. Цветът на водата беше приел сивото на
небето и нямаше нищо общо с тюркоазения, познат ни от пощенските картички.
Вятърът обаче скоро ни принуди да се приберем в салона на топло. След като
премина покрай най-големия от среднодалматинските острови Брач, корабът навлезе
в по-спокойни води и вятърът поутихна, а слънцето свенливо започна да наднича
зад сивите облаци. Не след дълго навлязохме в малък залив, обграден от спускащи
се към морето гористи склонове. Слънцето вече се усмихваше и скоро нямаше и
помен от мрачното и ветровито време в Сплит. Корабът се приближаваше до
фериботния пристан на град Стари град. Цветът и прозрачността на водата
еднозначно ни припомниха къде се намираме и ние не можехме да откъснем поглед
от невероятната гледка. Дълбочината на водата на пристана беше около 5-7 метра
и дъното се виждаше съвсем ясно, нямаше и следа от каквито и да е отпадъци.
Предварително бяхме решили,
че ще посетим само Стари град – в миналото най-големия, а днес втори по
големина град на острова. За да обиколим главните градове на острова щяха да ни
потрябват и автомобилите, а стойността на билета за автомобил за ферибота беше
доста висока. Градът дължи името си на гърците, които основават тук своята
колония Фарос. В него има още останки от римско време, църкви на Доминиканския
манастир основан през 1482 година., който е бил изгорен от турците през 1571г.,
а по-късно е възстановен и укрепен. Градът отстоеше на около 2 километра от
пристана и ние поехме по асфалтирана алея покрай брега. Времето се подобряваше
с всяка изминала минута и слънцето все по смело поглеждаше през облаците. Да,
наистина сякаш за да оправдае „слънчевата“ си слава, островът ни посрещаше
подобаващо. Минавахме покрай малки заливчета с тюркоазено зелена и прозрачна
вода. Не се стърпяхме и проверихме температурата й, и тя се оказа съвсем
приемлива. Постепенно навлязохме на територията на Стари град, където времето
наистина беше спряло и беше останало там някъде в Средновековието, а може би и
някъде още по-рано. Алеята, по която влязохме в града се превърна в крайбрежна
улица, която ни отведе до центъра. Градчето беше изключително спокойно и тихо и
дори на централния градски площад не се забелязваше особено движение. След като
обиколихме основните забележителности, ние се върнахме на централния площад,
където седнахме в едно от кафенетата да отдъхнем. Оставаха ни около 2 часа до
тръгването на ферибота за Сплит, затова решихме да побродим още малко. Стари
град е разделен от плавателен канал от
двете страни на който са акостирали яхтите, рибарските лодки и просто лодките
на местното население и туристите. Градчето и всичко наоколо излъчваха
спокойствие и безметежност и за пореден път ни пренесоха в един друг свят. Така
се отнесохме, че в последния момент си спомнихме, че трябва да тръгваме за
пристанището. По обратния път вече толкова се беше стоплило, че едва се сдържах
да не вляза в кристалните води в едно от заливчетата. Разбира се отново си
обещах, че задължително ще се върна на остров Хвар, но следващия път ще взема и
велосипеда с мен, за да обиколя повече места на Хърватската Мадейра.
И ето ни отново на
откритата горна палуба на ферибота, откъдето се прощавахме с остров Хвар и Стари
град. Скоро слънцето отново се скри от погледа ни зад плътната облачна пелена и
корабът се залюля по вълните на Адриатика. Обратният път до Сплит премина
неусетно в игри и смях, а останалите пътници ни наблюдаваха с нескрит интерес.
Слава Богу, въпреки сериозното вълнение, морската болест ни се размина, но не и
обикновената настинка, която събори по-голямата част от групата ни. Решихме, че
вечерта ще се лекуваме по стар български обичай – с греяна ракия и ситна
трапеза.
Късният следобед в Сплит премина в бродене из уличките на
стария град и централния пазар. Изморени, но изключително доволни от разходката
и преживяното потеглихме за Трогир. Вечерта премина под знака на греяната
ракия, доброто настроение и дружното изпълнение под съпровода на китара на известни
български и световни шлагери. Но трябваше да си лягаме по-рано, защото на
следващия ден ни очакваха едно дълго пътуване и една вълнуваща среща.
22.10.2009г.
Дубровник – Перлата на Адриатика, кафе-пауза в Босна и дъждът
5ч и 30 мин. – в тишината
на утрото групата ни се приготвяше за едно вълнуващо пътешествие. Тръгвахме за
град Дубровник – перлата на Адриатика, визитната картичка на Хърватска, място с
богата и интересна история и ценно културно-историческо наследство.
Разстоянието от Трогир до Дубровник е към 270 км, затова без да губим време, ние поехме в полумрака на
утринното небе. А то беше невероятно красиво, обагрено в ярко червено от
изгряващото слънце. По всичко личеше, че ще се радваме на хубаво време, а ние
много разчитахме на това. Да ама не! Нали така казваше Петко Бочаров. Малко
след като минахме Сплит започна да вали – отначало леко, а след това дъждът
постоянно се усилваше. Шосето за Дубровник почти през цялото време следва
бреговата линия. Можете да си представите на какви пейзажи станахме свидетели,
за наше съжаление обаче, те често бяха скривани от пелената на дъжда. Южно от
Сплит започва Макарската ривиера, която е известна с привлекателните си курорти
и приказни плажове. Дъждът и вятърът се усилваха, но ние все пак се надявахме, че
в Дубровник няма да вали. Появата на портокалови дръвчета недвусмислено ни
показваше, че се движим на юг. Пейзажите навън бързо се сменяха като преливаха
един в друг – скалисти брегове, зелени долини с плодови градини, планински гори
и езера. Предварително на пътната карта бяхме видели, че пътят за кратко минава
през територията на Босна и Херцеговина. На нас ни предстоеше да преминем през
точно този участък. Скоро се появиха и пътни знаци указващи приближаването на
държавна граница. Докато приближавахме границата, ни се прииска да заснемем
този момент и направихме една снимка, но забравихме факта, че на граници и
митници да се снима е забранено. Наблюдателният босненски митничар обаче не
беше забравил за това и при преминаването на граничния контрол, учтиво, но
строго ни помоли да му предоставим фотоапарата, за да изтрие снимката. Като се
замисля, той можеше да изтрие всички снимки, но не го направи, за което му
бяхме благодарни. След като се извинихме най-вежливо, влязохме на територията
на Босна и Херцеговина. И понеже бързахме за Дубровник, ние решихме да спрем в
градчето Неум на връщане. Изходен граничен пункт към Хърватска нямаше, а само
граничен камък, флаг и табела. След още около 70 км, пред погледите ни се появи
Перлата на Адриатика – Дубровник.
Снимка: Greenweasel, Wikipedia
Град Дубровник е
разположен в крайния юг на Хърватска. Населението на областта, в която е
разположен съставлява около 47 хиляди души. Днес градът и околностите му
посрещат милиони туристи, и няма да
сгрешим ако наречем Дубровник една от най-популярните туристически
дестинации в Европа. За наше съжаление един от най-слънчевите градове в Европа
ни посрещна с необичайните за това време от годината дъжд и вятър. Преди моста,
по който ни предстоеше да преминем по посока на центъра на града, на електронни
табели беше отбелязана скоростта на вятъра, а тя в момента на нашето
преминаване беше 84 км/ч! Да, определено бяхме „късметлии“. Без да губим време,
ние се отправихме към центъра на града. Бързо открихме място за паркиране под
стените на Дубровнишката крепост. Цената
за 1 час беше 5 куни и решихме, че ще платим за 4 часа. << Първа < Предишна 1 2 Следваща > Последна >>
