Амбицията е смазката на успеха. Тя е вълната, която тласка нагоре и напред и е основен мотиватор за професионално развитие. Без нея много от откритията на човечеството нямаше да бъдат факт, а множество блестящи професионални кариери щяха да си останат само мечти.
Всъщност тъкмо амбицията дава сила за преодоляване на страха от неизвестното и мотивира за преодоляване на все нови и нови препятствия. Тя помага да се реализират проекти, които на пръв поглед изглеждат невъзможни.
Амбициозните имат по-малко нужда от стимули отвън, те имат вътрешна сила, която ражда желание и дисциплина за по-нататъшно развитие и преодоляване на съпротива. Те правят всичко възможно да се докажат пред останалите и пред самите себе си, притежават „смелостта да се подложат на оценката на другите“, както пише швейцарският управленски консултант и философ Рихард Егер. А това само по себе си заслужава уважение.
Минусът на амбицията е, че често обсебва прекалено много хорските умове и заличава или избледнява останалите ценности в тях – като например семейството или любимият човек. Всеизвестно е, че амбициозните хора стават семейни много по-късно или ако станат рано, то се развеждат. Хиляди сърца по света са били разбити от амбицията, но така или иначе тя е един от основните варианти за оцеляване в наши дни.
