Дайте ми, моля ви, глътчица вяра –
вяра в доброто и вяра във хората,
че ако вярвам в нещо все си повтарям,
може би днес ще да надвия умората.
Дайте ми, моля ви, зрънце надежда –
обикновена и малка като маково семе,
кято тайно и обич аз да отглеждам
и да знам, че никой не ще ми я вземе.
Дайте ми, моля ви, капка любов,
с която да мога да полея сърцето си
и то да затупти във ритъм нов…
Аз ви моля… и протягам ръцете си.
А накрая дайте ми смелост да срещам
в очите изправена новите дни,
да продължавам да пея когато да усещам,
че пак ме раняват и пак ме боли.
Вася Константинова
