Страници
Сборище на трубадури организираха поредния
любопитен конкурс – за коледни истории.
Първият етап от конкурса вече мина и
журито избра победителите. Моят разказ
„Най-опасният подарък“ си дели третото
място с още три разказа. На връзката
може да се запознаете с всички отличени
истории, а тук с всички включени в
конкурса. До 4ти януари продължава
гласуването на публиката. Подкрепете
разказите, които докоснат сърцата ви,
а ако решите да коментирате ще бъдете
включени в играта за най-добър,
най-оригинален коментар!
Много съм щастлива, че
толкова много читатели, автори, а и издатели, харесаха и споделиха този текст. Убедена
съм, че е нужно повече говорене по темата, за да можем като читатели да получим
достъп до текстовете на нашите жанрови автори, а и като автори да имаме все
повече възможности да достигаме до читателите си. Много често българските деца
не познават, не растат със съвременните ни детски писатели, въпреки че тях поне
ги има, а и в някаква степен са все пак видими. Когато обаче същите тези деца
поотраснат и поискат приключения, тръпки, пътешествия остава им основно да
посягат към вносната литература, а това ги ощетява. Гадно е да не откриваш в
общността си това, което ти харесва. Много млади родители сетне не припознават
нуждата от българското творчество по същата причина, за него изглежда няма
реализация, възприема се като второстепенно по значение, а и техните хубави
книжни моменти твърде често се дължат на вносните автори. Като резултат все още
битува мнението, че няма българска жанрова литература. Има я, но е някак невидима,
трудно откриваема, често липсва по книжарниците или сбира прах и забрава в нечие
чекмедже, а жанровете са необходими, искаме си ги и трябва да надигаме глас, за
да ни чуят по-добре! Благодаря на всички, които споделиха статията!
Националната ни литература завинаги ще си остане осакатена, ако
продължава абсурдното говорене за жанровата като за нещо гнусно, долно,
от което човек може единствено да се срамува, ако чете, а да не говорим,
ако я създава. Жанровете са цветът, живецът, от които тръгват идеите,
онези същите, които променят света ни.
Цялото ми мнение по въпроса може да прочетете в Лира.БГ
