Българска азбука, а не Кирилица?

9
Добави коментар
bitaka
bitaka

..Мисля, че е дошло времето да обявим на света и то категорично, че Кирилицата е Българска и както има арабсака, китайска, латинска азбука, вече да се говори не за кирилица, а за Българска азбука? Вие как мислите? Ако трябва да направим петиция до нашите „политици“ и да сложим ред в „Авгиевите“ помещения! хахх! По същество това би било просто терминологичен спор с Русия. Нашите политици не могат да направят нищо повече от онова, дето направиха грузинските политици. С други думи, само беля могат да направят нашите политици.

Нещата по същество стоят така.

Няколко века преди Христа гърците заимствали за своя език една от семитските азбуки (финикийската). При това, източните гърци и западните гърци използвали различни варианти. Въпросът дали има две старогръцки азбуки (източна и западна) или има два варианта на една гръцка азбука, както и въпросът дали тази гръцка азбука е различна азбука от оригиналната семитска азбука или е само неин вариант, са терминологични въпроси. По традиция се приема, че има една гръцка азбука (с варианти), която, макар и да произлиза от семитската (финикийската) азбука, все пак е друга азбука.

Александър Велики минал през източната част на тогавашния гръко-езичен свят и разпространил източния вариант на гръцката азбука. Така източният вариант станал стандартен за гръцкия език.

Пак няколко века преди Христа, с посредничество на етруските, римляните заимствали за своя латински език гръцката азбука в западния й вариант. Въпросът дали латинската азбука е само вариант на гръцката азбука или е отделна азбука е терминологичен въпрос. По традиция се приема, че латиницата, макар и да произлиза от гръцката азбука, все пак е друга азбука.

Две хилядолетия след Христа в Кемалистка Турция заимствали латиницата за турския език, като я пригодили и допълнили за нуждите на езика. Въпросът дали днешната турска азбука е само вариант на латиницата или пък днешната турска азбука, макар и да произлиза от латиницата, все пак е друга азбука, е терминологичен въпрос. По традиция се приема, че днешната турска азбука е вариант на латиницата. Такива са и днешните азбуки за полския, чешкия, испанския и т. н.

Около осем века след Христа при покръстването на средновековна България християнските мисионери (или пък писарите в канцеларията на българския владетел) пригодили гръцката азбука за говорения в България език от славянската група (т. е. за старобългарския език), като я допълнили с 11 букви. Според мене, не е било възможно тези мисионери (или писарите) да не съзнават, че тази азбука представлява именно допълнена гръцка азбука. Дали тази старо-българска азбука е просто допълнен вариант на гръцката азбука или пък е една азбука, която е различна от гръцката, макар и да произлиза от нея, е терминологичен въпрос. По традиция, старо-българската азбука, макар да съдържа в себе си цялата гръцка азбука без изменение, заради новите си 11 букви се приема за азбука, различна от гръцката. Приема се, че това е началото на кирилицата.

Около век по-късно християнските мисионери занесли богослужебните книги от България в Русия. Там кирилицата претърпяла малко изменение през вековете, но по традиция се счита, че си останала кирилица.

През 17-ти и 18-ти век в Русия изработили гражданския шрифт на кирилицата, който отначало наричали с думата гражданица. Като че ли точно тогава се появил и терминът кирилица. Тогава (17/18 век) считали, че кирилицата (старият шрифт) и гражданицата (новият шрифт) са различни азбуки. Сега обаче се счита, че това са два варианта на една и съща азбука – кирилицата.

През 19-ти век Вук Караджич адаптирал гражданицата за сръбския език и се получила вуковицата. По традиция се приема, че вуковицата е вариант на кирилицата, макар че с не по-малки основания би могло да се приеме, че вуковицата, макар да произлиза от кирилицата (респективно гражданицата), е друга азбука.

Пак през 19-ти век въз основа на гражданицата се оформила новобългарската азбука. Приемаме, че тя новобългарската азбука е вариант на кирилицата.

Изложението дотук бе ненужно дълго. Достатъчно е на чужденец да се обясни, че кирилицата е възникнала като вариант на гръцката азбука, допълнена за нуждите на славянския език. Кирилицата е създадена именно в България и оттам е занесена в Русия, понеже България е по-близо до Ромейската империя и Константинопол (за по-необразованите кажете просто Гърция) и е била покръстена век и половина по-рано от Русия. А пък преди хиляда години старобългарският и староруският са били още по-близки езици, отколкото са днешният български език и днешният руски език са близки езици (и двата езика са от славянската група). Кажете, че християнството и писмеността са занесени в Русия от България по време, когато в България християнството и писмеността имали век и половина традиция.

Защо не е добре да се заменя думата кирилица с българска азбука?

Първо, едва ли някой извън България би уважил аргументите ни за измененение на установилата се традиционна терминология.

Второ, можем да разсърдим руснаците и отговорът им може да бъде „съкрушителен“. Какъв би могъл да е отговорът?

Добре, биха рекли. През 9-ти век в България въз основа на гръцката азбука била създадена някаква старобългарска азбука. После обаче, биха рекли, през последното хилядолетие в Русия от онази старобългарска азбука се получила днешната руска азбука. Както старобългарската азбука е различна от гръцката, така и руската азбука е различна от онази старобългарска азбука – така биха рекли руснаците и биха се аргументирали. И биха допълнили още: а днешната българска азбука е просто вариант на руската азбука, защото произлиза именно от нея и не е нещо много различно. И пак биха се аргументирали – днешната българска азбука произлиза директно от руската гражданица. А индиректно? Ами индиректно днешната българска азбука може да произлиза и от финикийската, ама директно произлиза от руската гражданица, която би могла да се счита за азбука, различна от старобългарската.

С други думи, ако държим да наричаме кирилицата „българска азбука“, ще ни извадят аргументи, че сега пишем с руска азбука, независимо от средновековните събития.

Няма ме вече. Хванал съм широкият друм – аутобан.