Тя е едно от най-зрелищните листнодекоративни растения, затова е и сред най-популярните растения, отглеждани като стайна култура. За разлика от цъфтящите, кралските бегонии са листнодекоративни компактни растения, които се отглеждат заради целогодишната красота на техните листа. Дебелото, месесто стъбло е пълзящо или извито и върху него на дълги, също месести, често покрити с власинки, червеникави дръжки са разположени едри (20/30 см) несеметрични листа със сърцевидна форма. Те са много ефектни, с набръчкана повърхност и оцветени с ярки, пъстри цветове – всички основни тоналности на зеленото, розовото, кафявото, сребристото, пурпорно, бронзово-кафяфи със сребристи петна, червенолилави с металически блясък, кадифено-малинови със сребрист ръб, с по-тъмна централна част и посребрени краища, перлено-розови отенъци и др. Долната част на листата е почти винаги червена. Цветчетата на кралската бегония са светлорозови или бели и се появяват от средата до края на лятото. Те са много невзрачни и нямат никаква декоративна стойност, което не оказва влияние на блестящата царствена осанка на кралските особи. За да не се изтощава растението, цветчетата обикновено се премахват преди още да са разцъфнали.
Грижи:На невероятното разнообразие от багри върху листата на кралската бегония можете да се радвате само ако държите вашите бегонии далеч от преките летни слънчеви лъчи. Достигнат ли до тях, пъстрите цветове губят яркостта си и избледняват. Същият ефект се получава и когато светлината не е достатъчна. Тя трябва да е ярка, но разсеяна. Бегонията се нуждае от светлина дори и по време на покоя си през зимата. Идеалното място за нея е северният прозорец. Равномерно, умерено поливане с мека вода, при което трябва да се избягва както застояването на вода в субстрата, така и пресъхването му. По време на периода на покой, от края на есента до средата на пролетта, между поливките, повърхностния слой на почвата трябва да засъхва до 1 см дълбочина. По- добре е да се полива отдолу, чрез подложната чинийка, като половин час след поливането останалата в чинийката вода се изхвърля. Ниските, скупчени едно върху друго стъбла лесно загниват при преовлажняване на повърхностния слой на почвата. Растението е влаголюбиво, затова се нуждае от висока въздушна влажност, която може да се осигури чрез поставяне на саксията върху широка подложка с овлажняващи материали или до саксията да се постави съд, в който непрекъснато да има вода. Влажността не бива да се повишава чрез оросяване на листата, защото те са мъхести и не понасят преките контакти с водата. Подхранването се извършва през 10 – 14 дни с комплексни минерални торове с високо съдържание на калий. Царските бегонии не са любители на високите температури. Оптималните стойности за тях са в границите на 20 – 22 градуса пре лятото и 16 – 18 през зимата. Някои видове израстват на височина, при което долната част на стъблата се оголва. За да се съхрани декоративния вид на растенията, застаряващите стъбла трябва да се подрязват, като се оставят на 1 – 2 спящи пъпки. Декоративността на царските бегонии се понижава при завъртането на саксиите към източника на светлина. Бегониите не се чувстват добре и когато са поставени на места, където има въздушни течения. Увехналите листа се отстраняват веднага, защото причина може да бъде заболяване, което има опасност да обхване цялото растение. Всяка пролет кралската бегония трябва да се пресажда в нова почвена смес, която трябва да е хранителна, с ph 5,8 – 6,5, затова в състава и влизат листовка, чимовка, добре угнил оборски тор, торф и пясък. Съдовете, в които отглеждате растенията, трябва да са по широки, отколкото дълбоки. През лятото е хубаво, ако има възможност, почвата да се промие няколко пъти чрез обилно поливане, за да се отстранят наслояванията от минирални соли, които са често срещано явление в районите с твърда вода.
Проблеми
Осветление – при недостатъчно осветление листата пожълтяват и издребняват, стъблата се източват и изтъняват и не се наблюдава цъфтеж. Ботритис – сивата плесен бързо поразява кралската бегония, когато се преполива. Оциоринхус – при рязко завяхване на растението, извадете бегонията, изчистете корените от почвата и добре огледайте дали по тях няма малки бели ларвички, с тъмнокафяви лъскави главички. Засегнатите части се изрязват и бегонията се засажда отново. Когато пораженията са много големи, растението се унищожава. Брашнеста мана – разпознава се по белия налеп или по характерните тъмнокафяви кръгове по повърхността на листата и младите стъбла.
