Вчера бях на гроба на Пабло Ескобар – все още един от най-известните колумбиици (въпреки, че е убит в далечната 1993 година). В България Меделин е известен със своя картел, на чело на който е стоял Пабло. Ето и малко история за него: Започва кариерата си като крадец на коли. Влиза в наркобизнеса след като убива дилъра, който му продава 14 килограма кокаин. След това подчинените на убития почват да работят за Пабло. Тъй като е безмилостен и жесток, не се спира пред нищо, за да разшири властта си. През 1982 година става депутат в парламента, чрез което печели имунитет и подпомага законово своя бизнес. Медиите обаче започват да пишат за него и той излиза от сцената и решава, че е по-лесно да подкупва политици, отколкото да се занимава с политика. Човекът е принципен – който не иска подкуп, бива убит (“plata o plomo”). Тъй като малко хора застават срещу него, неговата власт и богатство растат дотолкова, че през 1989 година е обявен за седмия по богатство човек в света (според “Форбс”). Страхува се единствено от екстрадиране в САЩ, тъй като там няма власт над политиците. За да я предотврати, неговата армия завзема върховния съд и застрелва повечето съдии, които я подкрепят екстрадирането и унищожава документите, необходими за това. Взривява с кола бомба и сградата на DAS (нещо като нашето вътрешно министерство), тъй като не му харесва тяхната политика. Кандидатите за президент по това време започват кампании с планове как биха се справили с проблема “Пабло”. Съответно единия от тях е убит при една от изявите му, а в опит да бъде екзекутиран втория, е взривен пътнически самолет, при което загиват 120 невинни човека. В началото работи с бунтовниците-комунисти от ФАРК, но след като забогатява много, започват пререканията. Това е и причината Ескобар да е един от създателите на “паламилитариес” – армия, защитаваща интересите на богатите и воюваща с ФАРК. В един по-късен етап обявява война на правителството и дава награда за всеки убит полицай и животът в Меделин става ад, изпълнен с всекидневни атентати и престрелки. Притежава изключително много имения, но едно се отличава повече – има собствен зоопарк с екзотични животни от всички краища на света. Пабло харчи много пари без особен стил. Но това е една от причините бедните хора да го обичат. Помага им със средства и подаръци, присъства на футболни мачове, строи игрища. Също така плаща и на местните, живеещи близо до неговите имения – за информация при евентуално нападение от полиция или от други враждебни групировки. За това Пабло е неуязвим. САЩ се дразнят, защото за много убийства и целия внос на кокаин в страната е виновен Меделинския картел. Пращат специалните сили да тренират колумбийската армия да се бори срещу него. Пабло усеща натиска и сключва договор с правителството – те променят конституцията и забраняват екстрадацията, а той се “предава” и живее в затвор, построен от него и за него в Енвигадо, на планинско било, от което се вижда целия Меделин. В неговия затвор охраната е назначена от него, има дискотека, както и затворникът излиза по барове и празненства когато пожелае. Контролира целия си бизнес, необезпокояват от никого. Залезът му започва, когато в затвора привиква двама от своите партньори и ги убива, тъй като крадели от него. Правителството иска да го премести в истински затвор, той отказва и излиза в нелегалност. Наркодилърите, работещи за неговите партньори стават негови врагове, тъй като не знаят дали те няма да са следващите убити. Създава се групировка, наречена “Los Pepes”, които действат по отработените методи – екзекуция на всички близки до картела Меделин. Има слухове, че тази групировка е подкрепяна от правителството и от Американските специални части, използващи подобни техники. За Пабло става много опасно и започва да се движи само с по един бодигард с таксита. Неговото семейство е в опасност, правителството отказва възможността жена му и децата му да напуснат страната. С метода на треангулацията, докато говори по мобилен телефон със сина си, местонахождението на Пабло Ескобар е открито, заобиколен е отвсякъде и опитвайки се да избяга бива застрелян (каквато е била целта. Никой не желае той да бъде арестуван поради подкупната съдебна система). Датата е втори декември, 1993 година.
Бива погребан в гробището Montesacro в присъствието на хиляди негови поддръжници.
Тези и много други факти покрай живота на Пабло могат да бъдат видяни във филм на History Channel, разказващ историята му. Тази година в Холивуд са запланувани два игрални филма – “Escobar”, режисиран от Оливър Стоун и неговата конкуренция – “Killing Pablo”. Търсени думи: пабло ескобарpablo eskobarpablo escobar filmпабло ескобар филмескобарпабло эскобарcitati pabla eskobaraпабло ескобар цитатиpablo eskobar citatipablo escobar Коментари
коментари
