„Яж плодове, но не като междинно хранене”, „Пий вода с лед, за да отслабнеш” това са само част от заглавията, които заливат пресата със съвети как да топим мазнини. Трудно е обаче да отсееш правилните съвети от медийната плява.
Затова ще се обърнем към професионалистите. Ето списък с научно доказаните номера, които наистина вършат работа.
Без HFCS
Въпреки кампанията, целяща да докаже безопасността на високо-фруктозния сироп от царевица (HFCS), учените започват да се обединяват около мнението, че по-добрият подсладител си остава захарта. В лабораторни условия плъховете, които пият безалкохолни с HFCS, пълнеят повече отколкото събратята им, поени с безалкохолно, съдържащо захар. Ефектът се наблюдава въпреки че броят на калориите в двете течности е един и същ.
Покачването на телесното тегло не се дължи на енергийната стойност, а на начина, по който се обработва подсладителят в нашето тяло.
На пръв поглед захарта и HFCS са направени от фруктоза и глюкоза, но при захарта съставките са свързани здраво и разтварянето им в организма става по-трудно. Докато в така наречения царевичен сироп фруктозата и глюкозата са разделени и се абсорбират директно от телата ни. Това твърди научният сътрудник Бартли Хобъл от Принстънския университет. Той уточнява, че HFCS се използва при безалкохолни напитки (без захар), сладки, зърнени храни, консервирани плодове и конфитюри.
Не позволявай на мозъка ти да се пристрасти към чипсове и бонбони
Ново проучване с мишки показва, че гризачите могат буквално да се пристрастят към така наречената джънк фууд. На животинките са били предоставени огромни количества сладки, шоколадови барове, понички, ход-дог, чипсове и др. храни, считани за вредни. Моментално се появили два от сигналите за пристрастеност. Нивото на допамин намаляло стремглаво, което означавало, че мишките се нуждаели от още повече джънк фууд, за да се чувстват щастливи. Поведението им също се изменило. Да ядат тази храна се оказал топ приоритет за гризачите. Мишките продължавали да се тъпчат – въпреки наличието на предупредителна светлина, която давала знак, че ако не се махнат, ще бъдат наранени с малки дози електричество. Скандалният експеримент е проведен от Пол Кени – Изследователски институт „Скрипс” във Флорида. „Опитайте се да ограничите тази храна, тя не е безопасна, както си мислите”, съветва Кени.
Редовно хранене + малки закуски
Една от най-известните диетоложки в света Мариса Липърт заявява, че повечето хора с наднормено тегло допускат една и съща грешка. Те правят твърде големи паузи между отделните яденета. Дългите часове без постъпването на нови източници на енергия кара организма да трупа мазнини (застрахова се в бъдеще за шокови ситуации). При разкъсаните хапвания хората не могат да следят количеството храна, която поглъщат и по-трудно отсяват вредните от здравословните продукти. Липсата на режим може да доведе и до проблеми с метаболизма.
Липърт съветва всичките си клиенти да планират предварително яденето за деня. Тялото трябва да усети цикличността в приемането на запаси и да се успокои, че няма да настъпят ситуации, в които ще трябва да използва мастни запаси. Мариса твърди, че на всеки три часа трябва да се приема храна (или основно ядене, или вид закуска).
Диетоложката обяснява също, че хормонът грелин, който се появява, за да информира телата ни, че са гладни, се отделя от организма в обичайните часове за приемане на храна. Ако сме обядвали с час по-рано, то не трябва да се изненадваме, ако ни се дояде отново. Това чувство обаче е фалшива тревога.
Следва продължение…
Екип на fortisimo.eu (снимки: mercola.com, mamismachicago.com)
