ИЗИДА
Изида е най-могъщата древноегипетска богиня – вселенската богиня. Тя е майка на бог Хор и символична майка на царя, съпруга и сестра на бога на подземния свят Озирис.Наричат я „Ненадмината в магията” и я ценят заради лечителските й умения и способността й да дарява плодовитост. Йероглифът който , който използват за означаване на името й на трона и който тя често носи на главата си в изображенията, подчертава високия й статус и ролята й на майка на царя. Изида има разнообразни роли и многобройни проявления.Като майка тя често е изобразявана като „голямата свиня”на Хелиополис или като Изида – крава, майка на свещения бик Апис от Мемфис. Като Хатор, което означава „Дом на Хор ( т.е.утробата на Изида), тя носи слънчев диск между чифт кравешки рога. Символът на Изида е така нареченият „тайет”или „възелът на Изида”, който прилича на знака анкх, но лежи хоризонтално, а не е поставен вертикално. Вярва се ,че tyet представлява ватата, използвана през менструалния период и наистина едно заклинание от “Книгата на мъртвите” казва, че амулетът”тайет” трябва да се изработва от червен яспис, вид кварц.Произходът на Изида е неясен. За първи път името й се споменава по време на четвъртата и петата династия (2492 – 2181 г.пр.Хр.)в текстовете от пирамидите, най-старата писмена реликва на египетската религиозна , погребална и магическа литература. Очевидната им устна природа и архаичен език обаче свидетелстват, че техният произход се корени много по-далеч във времето и вероятно датира от втората и третата династия(2890-2613 г.пр.Хр.)В теологията тя е дъщеря на Хеб и Нут и сестра на Озирис, Сет,Нефтис и Тот. Преданието разказва , че Сет завидял на брат си Озирис, краля на Египет и го убил край бреговете на Нил. Когато разбрала, че обичният й брат е мъртъв, Изида не намерила утеха и претърсила цял Египет, за да открие тялото му. Най-накрая го открива и благодарение на съвършените си магически и лечителски умения успява да го съживи за време, достатъчно да зачене от него син, Хор. Целта й е Хор да отмъсти за убийството на Озирис. Главната задача на Изида е да закриля сина си , за да може да потърси рожденото си право : трона на Египет, който Сет си е присвоил. Изида постига целта си чрез съответните правни действия като отправя случая на сина си до съда на боговете в просторния замък на Хеб, за да защити сина си с красноречие. Изида успява да измами брат си, Сет, и да го накара да говори в защита на Хор. Преобразена като красива чужденка, Изида се среща със Сет и му разказва как съпругът й бил убит , а земята и дворецът му- отнети, как децата й останали без баща , без дом и без средства за оцеляване . Тя моли Сет да възвърне законната собственост на сина й. Сет, е възмутен от несправедливия начин, по който са се отнесли със сина й и когато Изида разкрива истинската си идентичност, Сет е унижен пред боговете. След няколко подобни схватки боговете отсъждат срещу Сет, като решават , че Хор трябва да управлява над живите , а Озирис- над мъртвите.Така Изида способства за издигането на Хор за законен владетел на Египет.Той започва да се почита като закрилник на царството и всеки фараон е провъзгласяван за живия Хор.Това,че закриля сина си Хор, докато той расте , дава основание да свързват Изида със закрилата на децата от нараняване.
Сътветно като медицински и магически заклинания за лекуване и предпазване на деца от опасности, като изгаряния или ухапвания от скорпион или змия, се правят в нейно име. Изида е прочута със своята мъдрост и хитрост и е „по-умна от милион богове”. Чрез своите способности и хитрина,тя успява да научи тайното име на бог Ра и получава разрешение да предаде това знание на Хор, а следователно и на самите живи фараони. Да отгатнеш нечие тайно име е мощно оръжие в древен Египет, тъй като предполага да притежаваш магична власт над този човек. Да знаеш тайното име на някой бог означава да имаш неописуема мощ. Съществуват много разкази, свързани с Изида , които подчертават нейната лечителска мощ, плодовитостта, мъдростта и закрилата, която дава. Тези качества, заедно с тясната й връзка с египетското царство умножават посветените на нея култови места и храмове из цял Египет.
Най-известният храм на Изида се намира на остров Фила в южен Египет и датира от гръко- римския период (380г.пр.Хр.-30 г. пр.Хр.).По времето на Клеопатра култът към Изида вече бил официална религия в Египет. Универсалната притегателна сила на този култ допринесла за неговото разпространение извън пределите на на Египет към Средиземноморския свят и дори по-далеч. Храмове на Изида откриваме и в Атина, Помпей, Париж и дори в Лондон. Култът към нея станал толкова популярен сред жителите на Рим, че поради страх от избухване на народен бунт, Сенатът заповядал храмът на Изида и Серапис (Озирис) да бъде разрушен, но тази закана така и не била изпълнена. Въпреки опитите на Юлий Цезар да премахне култа,той процъфтявал. Изида става център на необичайно популярен таен култ, разпространен из целия елински свят и в римската империя дори по време на гоненията. Причината за популярността на Изида се корени в универсалната и притегателна сила като майка , съпруга, лечителка , закрилница и спасителка. Тази притегателна сила е така завладяваща, че в по-късни периоди си съперничи дори с християнството. Около 140 г от н.е. Апулей описва обред за посвещение в култа към Изида в книгата си „Метаморфози”. Тук Изида е и вечният спасител, един типичен християнски израз. Всъщност много аспекти на ранната християнска църква се коренят в култа към Изида , като например иконографията на Девата с Младенеца, някои качества и звания на Дева Мария , опрощаването на греховете чрез покаяние, кръщението чрез вода , изкуплението и спасението чрез отдаване на Бог и вечния задгробен живот.
САЙМЪН КОКС
