Някои хора лесно се адаптират към нова среда, общуват свободно и непринудено в група и бързо намират общ език с различните хора. За други обаче този процес е много труден и дори болезнен. Това са така наречените затворени хора, които трудно се отпускат. За тях е цяло мъчение да се включат във взаимоотношенията на даден колектив, особено ако е непознат.
Когато е в нормална степен, срамежливостта е дори чаровна, а лекото напрежение може да бъде стимулиращо за човека.
Често обаче притеснението при затворените хора е толкова голямо, че те се сковат от силно напрежение когато са сред повече от един човек. При мисълта как изглеждат в очите на другите, те блокират, не смеят да се включат в разговора и да изкажат мнение или да споделят какво чувстват, за да не се изложат.
Когато са на някакво събиране, те постоянно са нащрек, стоят прави докато не им кажат да седнат, страхуват се да потърсят или да попитат за нещо. Чувстват се като наказани деца, на които всеки момент може да се скарат.
Характерно за срамежливите хора е че постоянно анализират поведението си, обмислят всяка дума, която ще кажат и отново и отново се обвиняват, че са се държали глупаво.
От къде идва притеснението? Защо за някои хора е толкова трудно да се отпуснат в компания?
Убедила съм се, че притеснението изобщо не е свързано с липсата на някакви качества или възможности.
В повечето случаи срамежливите хора са изключително интелигентни, притежават редица умения, изпълнени са с нови идеи. Притеснението обаче им пречи да споделят идеите си публично. Те избягват да изказват гласно мнението си и остават незабележими в тълпата.
Ако успеят да се отпуснат, те са много добри събеседници, от които може да се научи много.
Срамежливостта не е свързана и с липсата на красота или с ограничени финансови възможности. Заблуда е, че ако човек е по-красив или облече скъпи дрехи, ще се избави от своята стеснителност.
Често много красиви хора и хора с възможности са чувствителни към социалната оценка и избягват общуването. Явно проблемът не е в това…
Тогава коя е причината за срамежливостта?
Притеснителността се оформя като част от характера още в детството и в основата и стои страхът от осъждане, страхът да бъдеш себе си.
В някои случаи минали преживявания, „провали“ или грубо отношение на околните могат да оставят следа в подсъзнанието. И при всяко общуване или подобна ситуация, се отключва запаметената реакция. Притеснителните хора отдават голямо значение на мнението на другите и са изключително самокритични и взискателни към себе си.
Как да се справим със срамежливостта и притеснението?
На първо място приемете себе си такъв, какъвто сте.
Престанете да се обвинявате, да се анализирате и да изисквате твърде много от себе си.
Не се измъчвайте с непрекъснатия стремеж да се промените и да станете „отворени“. Самата мисъл, че сте притеснителни и че на всяка цена трябва да се промените създава допълнително напрежение и ви кара да се въртите в кръг.
Приемете, че вие сте уникален и съвършен такъв, какъвто сте.
Не е необходимо да се променяте, не е необходимо да говорите и да се държите по определен начин, не е необходимо да се харесвате на околните.
Свалете това тежко бреме от плещите си.
Не е неоходимо дори да имате голямо самочувствие и да демонстрирате увереност.
Всичко, което ви е необходимо е просто да се отпуснете.
Ако вие се приемете такъв, какъвто сте, и другите ще ви приемат.
Намалете важността, която придавате на мнението на другите.
Помислете защото е толкова важно за вас какво ще си помислят хората. Най-вероятно се страхувате да не бъдете отхвърлени…
Приемете, че никога не може да ви харесат всички и че не мнението на другите е важно, а вашето собствено.
Признайте как се чувствате.
Вместо да се опитвате да скриете притеснението си, е по-добре да признаете – „Много съм притеснен, мислите ми се изпариха“ или нещо подобно. Това признание автоматично ще намали напрежението.
Съсредоточете се върху конкретния момент.
Срамежливите хора са толкова заети с анализиране на своето поведение и как ги приемат околните, че загубват нишката на разговора или пропускат някои важни моменти от ситуацията.
Затова отклонете вниманието от себе си и го насочете към другите и ставащото около вас.
Не мислете за моментите в миналото, когато сте се „издънили“, а се съсредоточете върху ставащото в момента. Опитайте се да се научите нещо за хората около вас, попитайте ги за нещата, който ги вълнуват, чуйте какво ви разказват. Ще видите, че ако се концентрирате върху самия разговор, а не върху това как ви възприемат, ще започнете да се отпускате и ще установите, че общуването може да бъде много интересно и приятно.
Обикновено най-силно хората се притесняват в присъствието на
така наречените – авторитети или хора, които те смятат за повече от тях.
Знайте, че „авторитетите“ не са нищо повече от вас. С който и да трябва да разговаряте – с виден политик, президент, известен актьор или олимпийски шампион, помнете, че те са хора като вас. И те имат своите проблеми, страхове, притеснения, недостатъци.
Абстрахирайте се от мисълта какво работят или с какво са известни.
Те са обикновени хора точно като вас. И дори в определен аспект да са постигнали много, то в други области вие знаете много повече от тях и те могат да се поучат от вас.
Не приемайте околните като враждебни същества, чиято
единствена цел е да ви следят и оценяват. Хората си имат достатъчно други грижи и едва ли това как вие се държите ще е най-важното, което ги интересува.
Не си мислете, че всички са се съсредоточили върху вас. Вие не сте център на света.
Започнете да изказвате своето мнение. Не отлагайте това за
следващия път. Когато искате да споделите нещо или да се включите в разговора, просто го направете веднага, без да чакате „удобен момент“, без да обмисляте дали ще прозвучи глупаво или смешно.
На мен ми се е случвало в непозната компания да искам да споделя своя гледна точка, но докато се престраша да кажа нещо, разговорът вече е преминал към друга тема или хората си тръгват.
Но когато го направя, придобивам увереност, отпускам се и сама се учудвам на себе си колко общителна и свободна мога да бъда.
Затова просто направете първата крачка.
Разбира се, всеки човек в определени ситуации се притеснява и се чувства несигурен.
А вие притеснявате ли се когато попадате в непозната среда и как преодолявате напрежението? Можем ли навсякъде да се чувстваме в „свои“ води?
Споделете вашето мнение.
