В процеса на непрекъснато усъвършенстване, както лично, така и професионално съм разбрал, че най-важната част от него е да спреш за миг и да се погледнеш отстрани, абстрахирайки се доколкото може от собсвените си възприятия.
Забелязал съм също, че повечето хора не го правят. Не само това, но и естествeната реакция обикновено е да съдят другите за техните действия. Това, което имам предвид е, че хората са способни винаги да търсят и намират вина за собствените си проблеми в другите и това е нещо съвсем нормално. Срещам го ежедневно и навскякъде около мен.
Накрая на тази статия ще видите как, когато съзнателно наблюдавате и контролирате себе си ще започнете да променяте не само вас, но и отношението на хората около вас. Ще се радвам да споделите опит или просто мнение по темата, защото тя е безкрайна.
Различен подход
Моето мнение и подход е малко по-различен и сега ще се опитам да ви го представя. Замислете се, че ако всички спрем да се взираме в кусурите на другите и започнем да гледаме към себе си, светът около нас ще стане много по-ведър и приятен.
Основният проблем, когато търсим виновниците за проблемите си в другите е, че се настройваме пасивно към ситуацията – друг е виновен, аз нищо не мога да направя. А това обикновено не е така. Винаги има какво да се направи.
Затова аз съм възприел обратната тактика и тя е непрекъснато да се поглеждам във всяка ситуация отстрани и да си задавам въпроса – как може да реагирам или действам по различен начин следващия път, така че да избегна нежелания за мен резултат.
И се оказва, че в абсолютно всяка такава ситуация има вариант и може да се направи нещо винаги.
Често се опитвам да се вгледам в себе си и да анализирам действието и най-вече процеса, който е преминал през мен. Това става обикновено, когато съм в задръстване, докато чакам на спирка или се возя в транспорта, също докато чакам за среща или се возя в асансьора.
Това са кратки отрязаци от време, когато можем мислено да спрем за миг и да видим как сме действали преди малко. Как изглеждаме отстрани. Ако сме друг човек и сега виждаме себе си, какво ще си помислим. Какво казах на колегите преди малко, как реагираха те и защо.
Често осъзнавам неща, които до този момент не съм видял съзнателно. Виждам, че несъзнателно съм намръщен или цялостния ми вид и излъчване е минорен, което неминуемо се отразява в отношението ми с човека срещу мен.
Обикновено има нещо малко и на пръв поглед незначетилено, чиято промяна обаче има огромни последствия.
Мисълта „Ех, тези хора колко са намръщени и некултурни” автоматически се превръща в „Следващия човек, който говори с мен ще получи усмивка, независимо кой е и какво иска”. Резултатът обикновено е смайващ. Постепенно нещата започват да се обръщат и хората около мен от начумерени или необщителни стават по-лъчезарни.
Основни закономерности
Ето някои важни неща, които съм забелязал в собственото си поведение и много вероятно вие може да припознаете нещо и за себе си.
– Когато спра да се оплаквам, другите спират също да ми се оплакват
– Когато започна да се усмихвам на хората, те също ми се усмихват
– Когато им давам нещо без да са ме молили, те започват да ме питат какво искам аз
– Когато слушам какво говорят другите, те започват да ме слушат мен
– Когато показвам доверие и уважение, другите започват да ми се доверяват повече
Ето така постепено моят микросвят започва да се променя в толкова много насоки, че няма да ми стигне място в тази статия, ако трябва да ви изброя, колко такива закономерности има.
Основния процес се състои в това да погледнем в нас. Да пренебрегнем своето его и да видим как може да променим себе си. Най-лесно е да се запитам, какво би станало, ако действах обратно на начина, по който в действителност съм го направил. Или какво би направил човекът Х, в тази ситуация (този човек е някой, на когото вие искате да приличате като модел на поведение и постижения).
Как се прилага това на практика
Най-лесния начин да приложите този подход и като цяло да ви покажа, че работи е като го изпробвате върху себе си.
Нали знаете, как всички в България се оплакваме колко нелюбезни са продавачките в магазина или сервитьорките в кафетата. Чувал съм от толкова много хора да се оплакват от това, че съм почти сигурен, че и ти който четеш си го правил. Аз също съм го правил. Някаква дърта лелка ми се държи все едно съм и длъжен или пък засукана сервитьорка ми киселее, защото съм поискал нова лъжичка за кафето си. Неминуемо това е последвано от брутален коментар от моя страна с човека, с който съм в момента. Звучи познато нали?
Сменяме подхода. Следващият път, когато застанете на касата и намръщената лелка каже „Следващият” ви предлагам да се усмихнете широко и да я поздравите с „Добър ден, как сте?”. Бих ви препоръчал да я заговорите и дори да и направите небрежен комплимент.
Това което следва е нечувано! Пробвайте, дори само за забавление.
Сега се замислете. Какво е по-различното от друг път? Вие!
Истината е в непрекъснатото наблюдение и самоанализиране. Замислете се! Вместо да хабите енергия да осъвършенствате другите, като непрекъснато ги коригирате и наставлявате, обърнете тази енергия към себе си. Обещавам ви забележителни резултати.
Харесва ли ви статията?
Още по темата: ,
