Физиологичното изследване на смеха се нарича Желеология (Gelotology). Известно е, че определени части от мозъка са отговорни за съответни функции на човешкия организъм. Например емоционалните реакции са функция на предния лоб на мозъка. Но изследователите са стигнали до извода, че смехът се свързва с различни части от мозъка. При проведени експерименти е установен модел на активността на мозъчните вълни у хора, които откликват на хумористични материали. Участниците в експеримента са свързани с електроенцефалограф и се изследва мозъчната им активност по време на смях. При всеки от тях мозъкът е произвел единтичен електрически модел. За 4/10 от секундата в следствие на възприемане на смешка, електрическа вълна се придвижва през мозъчната кора. Ако вълната има отрицателен заряд – индуцира смях. Ако поддържа положителен заряд – не произтича реакция.
По време на експеримента изследователите са наблюдавали следните специфични дейности на мозъка: – Лявата страна на мозъчната кора анализира думите и структурата на смешката. – Предния лоб на мозъка, който е в пряка зависимост с емоционалните реакции, става много активен – Лявата полусфера на мозъчната кора извършва интелектуалната обработка, за да схванем шегата. – Активността на мозъчните вълни се разпростира до сетивната част на мозъка – тилният дял – Стимулацията на двигателния център провокира физическа реакция на шегата.
Този процес се различава от дейността на мозъка при емоционални реакции. Емоционалните реакции са свързани с дейността на една определена част от мозъка, докато смехът е резултат от верижна реакция, която преминава през много части от мозъка. Това означава, че увреждане на която и да било от тях може да наруши чувството ни за хумор и способността ни да откликваме на шеги. Изследователите са установили също, че хипоталамусът и специално средната му част, е причината за избухване в силен и неудържим смях.
← Йога позиции, демонстрирани от животни
Аз съм това, което виждам →
