ЩЕ СИ КУПЯ МАРКОВИ РОКЛИ И КОСТЮМИ В ДИСКРЕТНИ ТОНОВЕ. ЩЕ ПРЕМИНА НА СОК ОТ МОРКОВИ. НАСТРАНИ ЩЕ СИ РЕША БРЕТОНА.
ЩЕ СЪМ ХЛАДНА И ДИСТАНЦИРАНА, СЪС ПРЕМЕРЕНИ МАНИЕРИ. СТРИКТНО ВСЕКИ СВОЙ ДЕН ЩЕ ПЛАНИРАМ С НОВА БРОШКА ВЪРХУ РЕВЕРА.
ЩЕ СИ СПРЕТНА ПО ФЪН-ШУЙ КЪЩАТА. ЩЕ СИ СЛОЖА ДЖАКУЗИ В БАНЯТА. И ЩЕ СВЪРША ВСИЧКО НЕСВЪРШЕНО. НЯКОЙ ДЕН… АКО – МИ Е ОСТАНАЛ…
Приятелю,не бой се от злината! Слабаците тя само завладява. А ний сме силни!Носим във сърцата, любов,която всичко побеждава. Виж слънцето !Как весело ни грее! Ледът със топли длани разтопява. Човекът да обича щом умее, да се пребори с лошото успява. Върви напред със вдигната глава, а злобните,те нека си злобеят. Ще победим!Повярвай във това! Добрите хора истински живеят. Приятелю,не бой се от злината! Ела да те прегърна!И тогава, божествен плам ще блесне във сърцата, любов,която всичко побеждава.Свилена Димитрова
;
Не можеш да накараш някого да те обича… можеш само да позволиш да бъдеш обичан
Тя е 92 години, дребничка, перфектно облечена като за възрастта си с благ поглед, макар, че очите и не виждат. Тя търпеливо чака във фоайето на старчески дом. От днес това ще бъде нейният дом.
Когато най-накрая тя пристъпва в новата си стая, възкликва:
“Прекрасна е тази стая, обожавам я. Щастлива съм, че ще живея тук”.
Служителят знаейки, че тя е сляпа, не деликатно, спонтанно възразява:
-Но как я харесвате, като не можете да я видите?
Това, което му отговаря възрастната дама, го поразява.
-Щастието няма нищо общо с вида на стаята. Щастието е въпрос на решение. Дали ще ми харесва моята стая или не, зависи не от подредбата на мебелите, а от мен. От подредбата, организирането на моите мисли в тази стая. Това е решение, което всяка сутрин аз вземам: Дали да прекарам деня в леглото пъшкайки над болежките си и недоволствайки от живота, или да живея, да правя каквото мога, да съм благодарна, че съм жива. Всеки ден е подарък и на всеки подарен ми ден, аз ще му се радвам. Моята старост е като добре направена инвестиция, като пълна банкова сметка, пълна с безброй, добре изживени щастливи дни.
Затова, аз харесвам новата си стая. В нея аз ще бъда щастлива.
източник-horizonti.info
.
Животът е като приказка …
Един ученик често страдал от продължителна депресия.
– Лекарите настойчиво ме съветват да започна да приемам лекарства, за да се справя с депресията – казал той.
– Но, защо тогава не ги пиеш? – попитал го учителят.
– Страхувам се, че това може да увреди черния ми дроб и да съкрати живота ми.
– Какво предпочиташ – здрав черен дроб или весело настроение?Една година живот струва повече от двадесет години, прекарани като в зимен сън!
След което се обърнал към своите ученици и рекъл:
– Животът е като приказка: няма значение, дали е дълга или къса, важно е дали е хубава…
Не можеш да накараш някого да те обича… можеш само да позволиш да бъдеш обичан
МЪЧЕН ЧОВЕК
Казваш ми: “Тежък и мъчен човек!”
Вярно.Такъв съм. Не мисля да споря.
Но във живота – ни лесен , ни лек,
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път-
не хора, а ангели същи небесни!
Пълен със тях е и бъка светът
от лесните хора
те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене,
край нас
и без да ги викаш. Но в лесното само.
В минутата лека и в лекия час,
когато от тях нужда никаква нямаш
празни и леки, със дух- пушек лек-
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща
С най-мъчната дума, с най-лютия лек,
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тежък и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!
Д.Дамянов
.
Не можеш да накараш някого да те обича… можеш само да позволиш да бъдеш обичан
Не можеш да накараш някого да те обича… можеш само да позволиш да бъдеш обичан
Не можеш да накараш някого да те обича… можеш само да позволиш да бъдеш обичан
Майчина сълза
Автор Ангел Каралийчев
Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни.
Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ?
Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Догато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.
Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пухнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.
Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:
– Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
– Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! – промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна…
Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
– Ах, колко съм уморена! – въздъхна тя.
– Откъде идеш? – попита любопитно лястовичето.
– Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
– Сълза ли? Каква сълза? – надигна се тревожно лястовичето.
– Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
– Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка…
– Къде е твоето лястовиче? – попита вятърът.
– Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.
Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя…
Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
– Благодаря ти, майчице! – прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.
Четири сезона – Пролет, Лято, Есен, Зима. Те са толкова пъстри и различни един от друг, че ще бъде престъпление, ако се опитаме да ги сравним. Да, всички имат своите красиви черти и може би това е допирната им точка, но все пак те са толкова различни един от друг…
Пролетта… Тя е зовът на природата за живот. Тя е като фея, която дава живот на всички ни обливайки ни със свежи дъждове и приятелски ласки. През този перод от годината всички се подготвяме за едно ново начало, загърбили сме вече смразяващо студените дни и очакваме новото, нашето бъдеще…
Пролет, Лято, Есен, Зима… Всички, те са коренно различни един от друг, но всеки от тях ни примамва към своята прекрасна, съкровенна тайна…
Пролетта е сезонът,в който всичко започва да разцъфтява и да се обновява.Появят ли се първите слънчеви лъчи, на душите ни става по-леко.Идва пролетта с цялата си красота,тя е символ на младостта и надеждата!Много пролетно настроение желая на всички!
Пролет
Никола Вапцаров
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора…
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Пролет моя, моя бяла пролет…
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!
Пролет
Никола Вапцаров
Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!
Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.
Хей, пролет иде!
Кирил Христов
Хей, пролет иде! Дигат се мъглите.
Къде ги вихри влачат, дявол знай.
Дерат се ризите на планините —
хей, пролет иде в наший роден край!
Кокичето отдавна се подаде:
предвестникът на пролетта не трай
за нея друго цвете да обади.
Хей, пролет иде в наший роден край!
Хей, пролет иде! Сепна се хъшлака
и викна сетей път: „Кръчмарю, дай!
Налей, обеснико, дружина чака!…“ —
Хей, пролет иде в наший роден край!
И плъпнат харамии… А гората
чернее още; ала кой ти хай!
Напред, предвестници на свободата —
хей, пролет иде в наший роден край!
ПРОЛЕТ
Ти чул ли си как свири чичопей,
когато пролетта се кичи в бяло,
синигерът със страстните му трели,
цвъртеж на лястовичка полетяла.
Упойван ли си с мирис на трева,
с ухание на теменужки диви,
куп бисерчета в тъмната гора,
с които се закичват самодиви.
Целуван ли си ти във ранно утро
от слънцето окъпано в росата,
когато леко тих ветрец подухва
и нежно те погалва по косата.
Заспиваш ли си вечер уморен,
когато вънка влюбен славей пее,
от пролетта погълнат,покорен,
в далечната луна очи зареял.
СЪН ЗА ПРОЛЕТТА
Архимандрит Серафим
Под снега зелената елхичка
Спи, увита в своя бял кожух.
В лед скована, малката рекичка
песен не разнася в дола глух.
Вред мълчание обгръща всичко
сякаш под властта на тайнствен дух!
Спи елхичката и сън сънува —
пролет е, и топло слънце грей.
Минзухар цъфти, и звън се чува.
Агънце около нея блей.
Птичка пъстра в клонките лудува —
хвръкне, кацне, спре се и запей!
Ех, ти пролет, блян скъп на сърцата!
С твоя сън и мракът на нощта,
и на дните тежки теглилата,
и на злото беднадеждността —
всичко се понася, че душата
с вяра чака тебе, пролетта!
Пролет
Петя дубарова
Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.
Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.
Мостове, задрямали сфинксове, дюни…
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим… Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?
Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече…
Кокиче
Аз кокиченце съм бяло,
Сред гората разцъфтяло.
Идвам с пролет подранила –
Тя е мойта майка мила.
Имам братче минзухарче,
Кукуряче за другарче,
Срамежлива теменужка –
Моя вярна, първа дружка.
Хей, дечица, я станете,
Пролет мила посрещнете!
Идва тя с цветя и птички,
Гали клонки и тревички.
Пролет пукна в гората
Търкулна се Мецанка
на хайдушка полянка.
Закичи се с кокиче
и с пролетно игличе.
През китната дъбрава
слезе с трите меченца,
окъпа ги за здраве
в планинското деренце.
Щом ги зърна врабчока
от близката еличка,
цамбурна се в потока –
както беше с абичка!
– Ех, че бистра водица!
Лъснаха ми крилцата!
Радвайте се, дечица,
пролет пукна в гората!
Весела пролет
Вред лъчи разлива
пролетното слънце
нежен злак превива
житеното зрънце.
Щурчо във премяна
нова-новеничка
на хорце подскача
в росната тревичка.
Малката Калинка
пъстро цвете кичи –
бърза да посрещне
птиче-лястовиче.
Косенцето свири
на върбово клонче,
жабчето препуска
с конче-вихрогонче.
Църка край потока
врабчо гласовито:
– Пролет синеока
да ни е честита!
Пролет иде
Пролет иде, хей, дечица,
става весело навред.
Ето близката речица
вече пука своя лед.
И полето зеленее,
мило птиче сладко пей,
всичко веч се съживява
,
агне малко припка, блей.
Хей, да идем, хей, дечица,
с песни, с радостни сърца,
там, по росната тревица
да посрещнем пролетта!
Не можеш да накараш някого да те обича… можеш само да позволиш да бъдеш обичан
Не можеш да накараш някого да те обича… можеш само да позволиш да бъдеш обичан
НА БАБА МАРТА
Плети, плети, бабо Марто,
Изплети ми мартенички,
Да ги вържем на ръчички,
Да излезем на полето,
Да наберем иглика,
Кукуряк и минзухарче,
Да посрещнем гостенките –
Лястовички бързокрили,
Кукувица самотница
Кърко-щърко жабара,
Че ни водят пролетта,
Да натопли земята,
Да разтупка сърцата.
Елин Пелин
Баба Марта
Малък Сечко свъсен кихна
и замина си далече.
Баба Марта се усмихна
и на Слънчо светъл Рече:
”Хайде, Слънчо, ставай сине
цяла зима спа на воля,
а сега поля градини
тебе чакат и се молят.
Чакат да ги стоплиш, сине,
да поникнат буйни ниви.
По дворове, по градини
да разцъфнат бели сливи.
Чакат вече и децата
те са палави и мили
разтвори им сърчицата
влей им бодрост, здраве, сили.”
Баба Марта
Баба Марта
дойде вече,
слънце весело
припече.
И небето
се засмея,
радост нова
ни огрея.
Баба Марта
ни посети
с китка цвете
във ръцете…
На глава си
кат момиче
тя забола е
кокиче
и до него
минзухар –
наш добър
познайник стар.
Жабите
на речний бряг
я посрещат,
да и искат
кукуряк,
кукуряк!
Елин Пелин
БАБА МАРТА БЪРЗАЛА
Баба Марта бързала,
Мартенички вързала:
Морави, зелени,
Бели и червени:
Първом на гората –
Да листят листата.
И да дойдат всичките:
Щъркелите, птичките,
Първият певец,
Косер хубавец.
После на градините –
Да цъфтят гиргините
И латинки алени,
И божури шарени.
Ябълки да зреят,
Круши да жълтеят.
А пък на дечицата
Върза на ръчицата
Мартенички чудни
Със ресни червени,
Да са ранобудни,
Да растат засмени.
.
Ние не живеем, за да вярваме, а за да се учим.
Споделяй своето знание с останалите и това е една добра възможност да постигнеш безсмъртие.
Колкото по-дълбоко проникваме в страданието, толкова по-близо сме до целта да се освободим от него.
Ако корените не са изсъхнали, дървото още не е мъртво.
Няма по-спокойно състояние от това, да приемаш онова, което идва.
Трудните времена ни помагат да развиваме решителност и вътрешна сила.
Всяка трудна ситуация, с която се справяш сега, ти бива спестена в бъдеще.
Войните пламват поради провала на разбирането, че и другите са също хора.
Днес всички сме зависими един от друг, никой не може да се затвори в собствената си крепост и да се грижи за това, да е на самотен остров.
Да знаеш и да бездействаш е като нищо да не знаеш.
Прегърни промяната, но не загубвай от поглед собствените си ценности.
Отговорността на всеки един за цялото човечество е универсална религия.
Любовта и съчувствието са първоосновите на световния мир на всички нива.
Ако хората се смеят, значи са способни да мислят.
Осъзнай, че най-добрата връзка е тази, в която обичаш партньора си повече, отколкото е нужно.
Имайте предвид, че голямата любов и големите постижения крият в себе си и голям риск.
Спазвайте правилата: Уважение към себе си, уважение към другите и отговорност за всички свои действия.
Когато губите, не губете и урока.
Помнете, че когато не получавате това, което искате, понякога е голям късмет.
Научете правилата, за да знаете как да ги нарушавате.
Не позволявайте малък спор да руши голямо приятелство.
Когато осъзнаете, че сте направили грешка, предприемете незабавно действия да я поправите.
Всеки ден прекарвайте известно време сам със себе си.
Бъдете отворен за промени, но не се отказвайте от ценностите, в които вярвате.
Помнете, че понякога тишината е най-добрият отговор.
Живейте добър, почтен живот. Когато остареете и се върнете назад във времето, ще се насладите отново на преживяното.
Нека атмосферата на любов в дома ви е в основата на Вашия живот.
В споровете с хората, които обичате, говорете само за конкретната ситуация. Не намесвайте миналото.
Споделяйте знанията си с други. По този начин ще постигнете безсмъртие.
Бъдете внимателен със земята.
Веднъж в годината посетете място, на което никога не сте били преди.
Помнете, че най-добрата връзка е тази, при която любовта Ви един към друг е повече от нуждата да сте заедно.
Съдете за Вашия успех по това, от което трябва да се откажете при постигането му.
.
Нарисувай ми, художнико, сълза.
Четките вземи, не ми отказвай!
Лека – като капката роса.
Тежка – като капката омраза.
Волна – като безпричинен гняв.
Кротка – като ласката безшумна.
Гузна – като премълчаван грях.
Горда – като обич неразумна.
Ясна – като тихи небеса.
Мрачна – като вихър разбушуван.
Нарисувай ми, художнико, сълза!
Истинска сълза ми нарисувай!
Захвърли палитрата встрани.
От душата ми вземи боите!
Надълбоко с четките бръкни,
не оставяй скрито и покрито.
И изтръгне ли сълзата – зов
даже от душите вледенени
стон от болка или от любов,
знай, че ти си нарисувал мене.
.
;
Не можеш да накараш някого да те обича… можеш само да позволиш да бъдеш обичан
Не можеш да накараш някого да те обича… можеш само да позволиш да бъдеш обичан
НЕ МЕ ПРИНУЖДАВАЙ
Не ме принуждавай
Да се усмихвам жалко!
Не искам скритото,
Не искам малкото.
Не ме прави крадла –
Прави ме кралица!
Ще умра без небе –
Не виждаш ли, че съм птица!
Аз съм песен и блясък –
Къде ще ме скриеш?
Аз съм гордост и ясност,
Аз съм от тия,
Дето са твърди –
И много трошливи.
Прощавам на злите.
Но не –
На страхливите.
Не ми давай нищо
Наполовина!
Аз слагам глава
Под мойта любов –
Като под гилотина.
Станка Пенчева
Дайте ми, моля ви, глътчица вяра –
вяра в доброто и вяра във хората,
че ако вярвам в нещо все си повтарям,
може би днес ще да надвия умората.
Дайте ми, моля ви, зрънце надежда –
обикновена и малка като маково семе,
кято тайно и обич аз да отглеждам
и да знам, че никой не ще ми я вземе.
Дайте ми, моля ви, капка любов,
с която да мога да полея сърцето си
и то да затупти във ритъм нов…
Аз ви моля… и протягам ръцете си.
А накрая дайте ми смелост да срещам
в очите изправена новите дни,
да продължавам да пея когато да усещам,
че пак ме раняват и пак ме боли.
Вася Константинова
ПОСВЕЩЕНИЕ
Къде си моя първа обич?
Разпръсна ни света голям!
А беше време…Даже в гроба
не исках да отида сам.
Не исках да съм сам без тебе.
Не искаше и ти – сама.
За двамата ни бе потребен
един живот. Една земя
под нас или над нас да бъде.
Ала животът се мени.
Земята се върти и пъди
прашинките на две страни.
Земята се върти. Пилее
листа и птици, сняг и прах…
Върти се тя и те – със нея!
И те – със нея, ние – с тях!
Довчера влюбени и вечни,
днес – аз съмичък, ти – сама.
Като два полюса далечни,
два края на една земя.
И двете точки на кълбото
се гонят всеки миг и час.
А колко други във живота
се гонят също като нас!
И как безкрайно се пътува
по паралела „Аз и Ти“…
Затуй откакто свят светува
кълбото земно се върти.
Не можеш да накараш някого да те обича… можеш само да позволиш да бъдеш обичан
Какво означава да си осиновен
Първокласниците на учителката Деби Мун обсъждаха рисунка, изобразяваща семейство.Едно малко момче на рисунката имаше различен цвят на косата от този на другите.
Едно от децата предположи, че това е така, защото е било осиновено, а момиченце на име Джослин Джей се обади:
-Знам всичко за осиновяването, защото самата аз съм осиновена.
-Какво значи да си осиновен?- попита друго дете.
-Това означава-отвърна Джослин, че растеж в сърцето на майка си вместо в нейния корем.
Джордж Долан
