Забелязали ли сте, че всички на работа искат, ама искат сега – веднага и ако може за вчера. Какво обаче точно искат?!
Ако ги попитате, ще се окаже, че не знаят точно, но продължават да искат и го искат неистово. Даже са готови и на бой или най-малкото на скандали. Особено, ако им кажете, че те всъщност не знаят какво искат и държанието им е инфантилно.
Съгласете се, че такова едно поведение от околните. Особено, когато е насочено към вас, е много неприятно и късащо нервите. Пък те, нервите ни, не са за един ден и трябва да се пазят.
Чудих се дълго как да се справям с такива елементи, които хем искат нещо, хем не знаят какво и в крайна сметка си го изкарват на мен. Накрая реших вместо да влизам в безсмислени спорове, да накарам околните сами да се осъзнаят, че не знаят какво искат. За целта минах на принципа “Внимавай какво си пожелаваш, че може да реша да ти го дам”.
Така започнах да се изживявам като лампата на Аладин и се забавлявам страхотно вместо да се ядосвам и да хабя нерви.
Нека ви разкажа за няколко такива ситуации край мен.
Колегата, който не знае какво иска.
Колега, който ми е пряко подчинен (аз му възлагам задачите), нещо му накипяло и докато му кажа какво трябва да свърши, се разкрещява насреща ми, че не съм му шефка, няма аз да му нареждам и ще прави каквото си поиска.
Реших да не отвръщам на крясъците му със същото, а само се усмихнах и казах: “Внимавай какво си пожелаваш”.
Веднага след това тихомълком се заех да свърша неговата работа и продължих със своите и неговите задачи понеже няма как да свърша моята, без да свърша и неговата.
По едно време той се успокоил и идва и ме пита защо върша и неговата, вместо да му кажа какво да прави. Отговорих му, че нали според него не съм му шеф, следователно и не мога да му нареждам и продължих нещата по старому.
Той вече нервен, пак се развика, че то така не се работело, аз не съм му казвала какво да прави и той не можел да работи и т.н, и т.н. Дори заплаши, че ще се оплаче на главния шеф от мен.
Помъчих го така 15-тина минути и го попитах с най-невинния тон: “Добре де, ти сутринта ме овика защо ти казвам какво да работиш, сега ме овикваш защо не ти казвам какво да работиш. Аз как да ти угодя на теб? Казах ли ти да внимаваш какво си пожелаваш, че току-виж съм ти го дала? А сега върви се оплаквай на когото искаш.”
От този момент насетне колегата е много внимателен в исканията си към мен и работата върви нормално и без викове и крясъци.
Ядосаният шеф.
Един от моите шефове нещо беше ядосан и точно в този момент аз го питам как да реша даден проблем. Той обаче в яда си ми казва, че това не е моя работа, а негова и да не си вра носа там където не трябва. Ами… “Внимавай, какво си пожелаваш”.
Само след няколко дена ме кара да оправя подобен проблем и вече настроен да ми обясни как, но… Казах му, че той сам е пожелал това изобщо да не е моя работа и следователно му остава да си го реши сам. Последваха извинения от негова страна и нещата се оправиха. Но и сега като се срещнем, той ме поздравява с думите: “Внимавай, какво си пожелаваш.”
Важи и за семейството.
За мъжа ми и сина ми няма да ви разказвам колко са патили от моето: “Внимавай, какво си пожелаваш”, но те вече много мислят преди да решат какво искат.
Надявам се ви развеселих с моите истории.
До следващия път!
Автор: водеща семинари Цветана Вълчанова
