Работно посещение в Италия
В средата на месец декември 2010г. наш екип направи работно посещение в Италия. Поканата бе от проф. Джовани Пачони от университета в гр. L`Aquila, който от 40 години изучава морфологията и генетиката на трюфелите. Като ръководител на лабораторията в университета той прави задълбочени изследвания и прилага микрогенетичен метод за определяне геномите на трюфелите. Наред с това, научното звено наблюдава и сертифицира произвежданите в страната микоризирани фиданки. Този процес видяхме на място в два от центровете за такова производство – в университетския град и в Raggi-Vivai.
Нашият домакин организира посещение на малка трюферия от 7 дка, където любезно ни посреща собственика й Марчело. Насаждението основно е от космат дъб (Quercus pubescens) и отделни дръвчета габър, всички заразени с трюфел melanosporum. Плододаването е започнало след седмата година, като от края на ноември до март периодично се събират трюфели по около 400-500 грама на дръвче, а под някои от тях – и повече или по-малко.
Както се вижда на снимките (1-3), трюфелите се намират почти на повърхността, късдето почвата е леко надигната и напукана, а в околовръст на дръвчето плодната зона е очертана с по-слаба и почти прегоряла тревна растителност. Поради по-големият наклон, а и за улеснение при косенето на тревата, маркучите за капковото напояване на дръвчетата са накачени по клоните. Кастрене почти не е правено, което обяснява и неравномерното развитие на дръвчетата, като 4-5 са останали недоразвити…
Макар и добре обучени, кучетата порода логото започват търсенето не веднага, а след закачливи игри по между си и едва тогава се съсредоточават, но истински започват търсенето на трюфели след настоятелна команда от стопанина си (вж.клипчето). В друг район Марчело има още две плантации с aestivum трюфел и за него това е хоби, което му носи допълнителни доходи.
Последващото посещение и контролни проверки в лабораторията на проф. Пачони потвърдиха важни за нас очаквания – да се анализират наши трюфели и процеса на микоризация на фиданките чрез едно постоянно сътрудничество, за което се договорихме. Обмяната на взаимно интересна информация за трюфелното култивиране е важна стъпка към на повишаване на професионализма в работата ни.
Така например, от изискването за пригодността на почвата няма и в бъдеще да правим никакви компромиси, залагайки на добре аерираните, леки чакълесто- пясъкливи почви с достатъчно калциев карбонат и рН не по-малко от 7-7,5. Ще насърчаваме насаждания с предимно доказаните дървесни видове – дъб, леска, габър и заразяването им с трюфел melanosporum, където това е приложимо с оглед типа на почвата и разположението на терена.
Киро Проданов, януари 2011г.
