Именици: Антон (от гр. – ценен или „който увеличава цената“), Андон, Андонко, Анто, Анко, Анчо, Тоню, Тончо, Доне, Донко, Дончо; ж. Антонка, Тона, Тонка, Дона, Донка и др.
Св. Антоний Велики е роден през III век в Египет. Бил дете на заможни и благочестиви родители. Когато станал на 20 години, родителите му починали и той раздал имота си на бедните и станал отшелник: първо живял в стара египетска гробница, после се преселил в планината в пълно усамотение.
Имал дар за чудотворство и прозорливост, та хората го намирали и там. След 20 години подвижничество се върнал сред народа и повел борба за Вярата – успял да убеди много езичници да приемат християнството. Починал на 105 години на 17 януари 356 година. Приживе станал Авва -отец на множество монаси.
В своя дълъг живот на общуване с Бога светецът стигнал до извода, че единствено обичта към ближния може да победи демоните в нас и около нас. И заявил: „От Бога повече не се боя – обичам го! Православната църква почита днес паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден. Антоний Велики е роден около 251 година след Христа в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове.
Днес Западната църква отдава почит преди всичко на необикновените преживелици на светеца: „Минаващите край жилището му чуваха гласове на измъчващите го демони, както и гласа на Антоний, който молел Бога за помощ“.
Източната църква пък, макар да е по-склонна към мистика и аскетизъм, слави неговото спокойствие и вътрешна хармония заради освобождението от страха.
На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве.
В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден /на 18 януари/ са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти. Празнува се за предпазване от болести. Свети Антоний е ковач, който може да лекува, да прави и да разваля магии. В ранни зори на 17 януари младите булки месят питки и ги раздават, намазани с мед, за здраве на децата. На този ден не се вари боб, леща, царевица, за да не боледуват децата от шарка. Не се шие и плете, защото ако човек се убоде, няма да зарасне леко. Вкъщи не се пали свещ, за да не се привличат болестите. В Пиринския край жените носят дарове в църквата за болните си деца, а бездетните – за да родят. Именниците нареждат богата трапеза за гостите и биват „окъпвани“ за здраве. Празникът е познат още като Лелинден. Задължително едно парче от содената питка се оставя на тавана за омилостивяване на „лелята“ ( чумата ). Името Антон произхожда от гръцката дума „анто“, което значи цвете. Според някои автори името Антон е добило популярност, благодарение на древноримското име Антоний, което пък означава „влизащ в бой“. Антон е старо римско родово име и означава „безценен, неоценим, който няма цена“.
Трапеза
Тъй като празникът е в средата на зимата, още повече и средата на „свинския месец“, за празника на именника задължително на трапезата трябва да има: печено свинско, свински ребра със зеле, луканка и обредните ястия: варено жито, баница, орехи, мед .
източници:http://zadoma.rozali.com/praznicihttp://sites.google.com/site/pomagalotradiciiiobicai/zimni-obicai-1/antonovden
