Тайният тракийски речник | Български език

Написано от Администратор

25 Януари 2011

Български език

Автор: Павел Серафимов

Заглавието ще озадачи мнозина. Какво ли ще да е тайният тракийски речник? Всъщност няма никаква мистерия, касае се за думи, които или не са споменати от нашите траколози, или не са обяснени правилно. Речникът, който ще бъде представeн дава данни, които не са били достъпни за широката публика до сега. Оформлението е напълно различно, думите са систематизирани по категории. Това позволява да се види по-ясно връзката между българският език и неговият най-древен вариант – тракийския.

Първо трябва да бъде обяснено как се изгражда речник на “мъртъв” език. Понякога разполагаме с точен превод на тракийска дума. Хезихий споделя, че тракийската дума за зелка е зелкия, а според Страбон матоас означава мътещ, мътен. От древни надписи могат да се извлекат и други думи без да е даден превод за тях. Едно тракийско посвещение към богинята-майка съдържа фразата МАТAР КУБИЛЕЯ. Знае се, че Кубилея е едно от имената на богинята Кибела, а матар (еквивалент на старобългарската матерь) отговаря на майка.

Етнонимите също дават ценна информация. Споменатите от Плиний морисени живеят до Черно море и от това може да се направи заключение, че тракийската дума за море е море.

Начинът на представяне на глосите на “мъртъв” език е много важен. В случай, че учените ни бяха дали кратък списък с най-ясните тракийски думи то и за обикновените хора щеше да стане ясно, че става дума за древно българско наречие. Ето кратък пример:

аз- аз

ти-ти

до-до

то-то

он-онъ ( той)

ме –ме ( мене)

вода-вода

бел, бал-бел, бял

кол-кол

коза-коза

кост-кост

бок – бокъ ( хълбок)

баба-баба

дед-дедъ ( дядо)

тате- тате

рад-радъ ( радост)

ведра-ведра ( ясна)

стара-стара

сад-сад ( градина)

хром-хром ( недъгав)

остро-остро

у-у ( във)

рад-радъ (радост)

темен-темен, тъмен

Първата колонка е от тракийски думи, а втората български. Коментарът е излишен, нали? Ето затова подобна систематизация никога не е правена.

Иначе нямаше да се вярва на измислиците за “идването” на българите в Европа, нито пък някой щеше да стане жертва на безсрамната лъжа, че траките са изчезнали като народ.

Идентичните думи ще бъдат представени отново по-долу в различни категории не с цел да се повиши бройката, а за да се добие по ясна представа за връзката между днешният български и най-старият му вариант. Подробни обяснения за тракийските думи и родствените им от санскрит и други езици ще бъде представена в друг постинг.

1. Имена на животни

ава – овца

бебер-бебер ( бобър)

удра – видра

орол-орел

ельен-елен

коза-коза

вол (инт)-вол

вонасос-вонящ ( див бик)

кен-кон

еспа, аспа-кон ( спехъ-бързина)

марка-кон ( мрак-черен кон)

кун-куче

суна-щененъ ( кученце)

екс(ис)-еж

ес-осел (магаре)

корубант-жребен(т)- жребче

зум-зъм (змия)

зер-звер, звяр

заек, заяк-заек

2.Растения

дару- дъру (диал.)- дърво

зелеиа-зелие ( зеленчук)

зелкия-зелка

буб-боб

обула-ябълка

берза-бреза

керса-череша

бриза-брица ( вид житно растение)

дрен-дрен, дрян

3. Топонимия

дама – дам, домъ (дом)

вес – вьсъ (село)

сел – селище

горд – град

сад-садъ (градина)

дуор, дур – двор

перг-праг

ракул-ракла

полт – плот (ограда)

стене – стена

бара-бара ( малка река)

вер-вир

азеро-езеро

пена-пена, пяна

рит-рид

берг-брег, бряг

земла-земля (земя)

тала-тило ( земя, повърхност)

вода- вода

море-море

тарп-трап ( изкоп)

балта, белте- балта, блато

пале-поле

дебре-дебри

гор, гар –гора ( планина)

друм – дръмъ ( гора)

бурт – брод

калсас-калище

карпа-карпа (скала)

ил-илъ ( кал)

мук- мокрище ( блато)

магура-могила, хълм

мал-молъ (хълм)

катун-катъ, катун ( стан)

4.Време

тама-тъма

дин-ден

естр-устро ( утро)

уранио-рано, светло небе

сайма – зима, сняг

5. Анатомия

кост-кост

бок- бокъ- хълбок

оста, уста- уста

серд – сърце

глава-глава

ок- око

буза-буза

гуша-гуша

6.Семейство

тата, тате-тате

атас-отецъ ( баща)

май-майка

да-дойка

матар, матер-матеръ (майка)

гелава-зълва

(с)векро-свекър

братр- братръ ( брат)

бато-бате, бате

дед-дедо, дядо

баба, баубо-баба

син, сун- син

кендо-чендо (чедо )

ток-ток, потекло

лети, тиуде, лиуде-люде ( хора)

7. Прилагателни

бруз-бърз

скор-скоръ ( бърз)

ятр – яндръ ( бърз)

темен-тъмен

бел-бел, бял

бела-бела, бяла

ктист-чист

приянт- приянтъ ( приятен)

керс-чер, черен

залт-златъ (златен)

мундр-мондръ (мъдър)

долонг-дълъг

матоас-мътещ, мътен

дерз-дързък

стара-стара

остро-остро

дале-даль ( далечен, далчина)

сибр-цибър ( ясен)

дум-дымъ ( дим, тъмен)

мер-меръ ( велик)

8.Глаголи

азду-яздя

мест- местя

мат, мант – имати-имам

бити- бити-бия

турд-търтя, натъртвам, удрям

удр-удрям

траус-троша

терес-треса

мин-минавам

венд-вензати ( свързвам, венчавам)

пея-пея

дав-давя

пер-перя се, изпъквам

дав, дев – дявам, девам

вити-витати ( витая, живея)

бор-боря се

талк-тълкувам

вид-видя

вит-веди (зная)

брунк-брънкам, дрънча

прас-пръскам

свит-светя

траус-троша

велека-влека, влача

ста-стоя

синт- шетам, движа се

скапт-копати ( копая)

свит-светя

беоси-бежити (бягам)

зел-желая

гент-женти ( жъна, удрям)

дад-дати ( давам)

газа-газя

10.Оръжия

руфия – руфя (меч)

сика, чика-чиготъ (меч)

копис-копие, острие

кол-кол ( копие)

сул-сулица ( копие)

дапур-топор ( брадва)

11.Стопанство

ара-ора

кав-кова

сея- сея

бер-бера

сек-сека

земла-земля ( земя)

раб- рабъ ( роб, ратай)

лет-леяти ( поливам)

12. Религия

баго-бог

свит, спинт-свентъ ( свети)

смерт- смърт

треус – страх

добр-добро

Тракийският речник не се изчерпва с представеното тук, дадено е само това, което е най-лесно за обяснение. Има и други думи като кроб-гроб, балай- болье, сатине-шетане, шейна, брит- брити ( бръсна), катерица… Изисква се обаче време за проверка и намиране на ясна етимология. Чак тогава ще бъде направено допълнение.

Все пак представеното в тази работа дават ясна представа що за език се е говорил по нашите земи преди хиляди години. К. Ренфрю е бил напълно прав твърдейки, че тракийският език не се е различавал много от днешния български. Георгиев пък споменава, че в тракийският се открива същото явление, което представя една от най-характерните черти на нашия език, а именно деленето на два основни диалекта – якяне и екане ( прек- пряк, редко, рядко, немам-нямам)…

От запазените тракийски глоси повече от 95% са лесно обясними на български, а това е ясна индикация, че става дума за един и същ език, наричан различно в различните епохи. Това разбира се е нещо напълно естествено. Древното име на италианския е латински, а на германския алемански, тевтонски… Тракийският не само не е изчезнал, но е запазил от същността си много повече отколкото английския, от чийто най-стар вариант е останало едва около 15%. Когато фактите говорят и боговете трябва да мълчат.

Използвана литература:

1.В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

2.В. Георгиев, Въпроси на българската етимология, БАН, София, 1958;

3.В. Георгиев, Българска етимология и ономастика, БАН, София, 1960;

4.И.Дуриданов, Езикът на Траките, БАН, София, 1976;

5.Д.Дечев, Характеристика на тракийския език, БАН, София, 1952;

6.К.Влахов, Тракийски Лични Имена, Фонетико-Морфологични Проучвания, Studia Thracica 2, БАН, София, 1976;

7.O. Haas, Die Phrygischen Sprachdenkmaler, BAN, Sofia, 1966;

8.Д.Иванова-Мирчева, А. Давидов, Малък речник на старобългарския език, Слово, В.Търново, 2001;

9.Strabo, Geography, Loeb, London, 1923;

10. Herodotus, Histories, Wordsworth Editions Limited, Hertfordshire, 1996;

11.Livy, Rome and the Mediterranian, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1986;