По народната традиция на 2 февруари се празнува Петльовден. Това е празник на спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. Народът отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира. Празнично облечени момчета излизали насред селото и през целия ден били в центъра на вниманието. Били оглеждани от старейщините кой за какво става: за овчар, за дюлгерин, за даскал или за писар.
Основна традиция на този ден е да се заколи петел във всяка къща, в която има момченца, където са само момиченца – за курбан отива някоя кокошка. Жертвената птица се заколва на прага, като стремежът е кръвта и да изпръска наоколо. С кръвта на закланата птица по челата на момчетата се прави кръстен знак, за да бъдат живи и здрави. Главата на птицата се оставя на портата, а перата се запазват и използват при болести на децата. Закланият петел се сготвя , от него се раздава на съседи за здравето на момчетата – продължители на рода. Според народните суеверия къща без петел не бива, защото ще опустее.
Знаейки този български обичай, по време на турското робство, еничарите минавали точно на този ден и отвеждали в еничарския корпус най-хубавите и най-здравите момчета. Домовете са огласявали от плач, проливали се сълзи и кръв. От която къща вземали момче, турците поставяли кървав знак на портата. Ето защо тази жестока традиция е наречена кръвен данък. Намерили се обаче умни жени, които откъсвали главите на петли и с кръвта рисували по вратниците зловещия знак. Еничарите, като го видели, си отивали с убеждението, че други преди тях са минали и са взели живия данък.Колко време са били заблуждавани с тази хитрост не се знае, но празникът продължил под друго име – Петльовден. Съдържанието обаче не се променило: пак мъжката челяд се изкъпвала, обличала нови дрехи и се събирала за песни и разкази за мъжки подвизи. Но вече не на мегдана, а в мази и соби.
