Автор: Деси Боцева
Потърсихме Милен Василев заради въэникналите проблеми около промените в Закона за занаятите.
Г-н Василев, кажете ни пред какви проблеми е изправен браншът за красота и по-специално фризьорството във връзка с проектозакона за занаятите?
Проблемите на бюти бранша и в частност на фризьорството съществуват отдавна и надеждата, че част от тях ще бъдат разрешени с приемането на проектозакона за занаятите, за момента не могат да бъдат оправдани. Основният проблем е оставането на фризьорството в списъка на занаятите към закона. Многобройните ни опити да обясним защо фризьорството не е занаят и защо същото наложително следва да отпадне от този списък и да заеме полагащото му се място в списъка на професиите, срещат категоричния отпор на Националната занаятчийска камара(НЗК) и нейното ръководство.
Настоящата правна уредба предполага възможност за двоен стандарт при упражняване на фризьорството, а именно – възможност за работа по реда на Търговския закон или по Занаятчийския закон. Няма кой да определи кой закон е по-важен и по кой от двата акта следва да се работи. Именно поради съществуващата правна уредба и нейната неяснота, много мои колеги се поддаваха на спекулациите от Националната занаятчийска камара и нейните районни подразделения, че липсата на издадени от камарата майсторски свидетелства означава липса на право да се упражнява фризьорството.
Нещо повече, НЗК инициира през 2009 г. прокурорски проверки по салоните за красота в страната с цел да бъдат притиснати колегите да се регистрират в камарата и срещу заплащане на членски внос към ная да получат свидетелствата. С промените, които в момента се обсъждат в Закона за занаятите (от вносителя МИЕТ), броят на занаятите ще се намали от общо 127 на 57. За съжаление „апетитите” към фризьорството поради многобройността на лицата, упражняващи тази професия, притискат законотворците за оставане на „фризьорството” в списъка на занаятите.
Новият закон е ясно разписан. Но както знаете, списъкът представлява неразделна негова част. Становището на нашата асоциация е, че запазването на фризьорството като занаят означава запазване на неработещото до момента статукво. Означава още последен напън за възраждане на занаятчийството от преди 9-ти септември 1944 г. Бюти браншът се промени, фризьорството – също. Нека отразим промените в действащите закони, а не да си „затваряме очите”.
За какво се харчат парите от членски внос?
Членският внос, който постъпва в НЗК, се разходва съобразно с решенията на ръководството на тази камара. Това, което мога да кажа е, че членовете – обикновени представители на фризьорския бранш, до момента не са усетили подкрепата на камарата. Не става въпрос за пряка икономическа подкрепа. Няма организирани инициативи, курсове, информационни кампании или други форми на дейност в полза на членовете на занаятчийската камара. На практика членовете нямат информация относно харченето на постъпленията.
Защо не сте съгласни фризьорството да е и занаят?
Според нас, между занаят и професия има огромна разлика. Занаятът е традиция, при него няма бързоразвиващи се високотехнологични процеси, няма нови технологии и нови продукти. Занаятът цели запазване на „старото” в най-добрия смисъл на думата. В бюти-индустрията не е така – непрекъснато излизат нови апаратури, продукти и технологиите се внедряват на всички нива – професиите не са това, което бяха преди 30 и повече години. Трудното е да се ориентира човек към вида обучение и това, което хората най-често питат, е ”Защо има и Занаятчийско обучение и Професионално обучение”. А ние в същност питаме: „Защо след като има професионално обучение по Фризьорство, трябва да има алтернативно – Занаятчийско?” За каква конкурентоспособност, за каква Единната квалификационна рамка си говорим? Когато учиш по занаятчийски начин, това означава да чиракуваш при майстор, а не да учиш по програма общообразователни предмети, езици, работа с компютър или да правиш практика, както е регламентирано в Закона за професионалното обучение. Изненадани сме, че след като НЗК нямат занаятчийско училище, ще трябва да им се одобрява програмата от централния орган – НАПОО! Правилно е всеки майстор в собствения си дюкян или както е по-модерно – „Занаятчийско предприятие”, да обучава чираците си както той си знае. Но и салона за красота да наричаме „Занаятчийско школо”, мисля, че е прекалено. И в крайна сметка, защо сега трябва да правим занаятчиите и „Преподаватели”? Толкова години е развивана държавната образователна система и вместо да я надграждаме, ние сега искаме да я направим занаятчийска.
От кого зависи това?
От законотворците. Ако те познаваха нашия бизнес и бяха надлежно информирани, нямаше се загубят 2 години с този проектозакон. Важно е да се изслуша не само страната на „занаятчиите”, но и представители на бюти бранша – бизнес ориентирани, готови да влагат в развитието на добре подготвените си кадри, със съзнанието, че това работи в техен интерес. Въпросът е как се намериха аргументи за отпадане на останалите професии от бюти индустрията (козметика, маникюр, педикюр), а за фризьорството – не се намериха аргументи. Занаятчийската камара бе представлявана от г-н Капанов. Може би именно това „изигра” роля в тази връзка.
Да разбирам ли, че Капанов като шеф на камарата събира въпросния членски внос, който не се знае къде отива?
Разбира се, че не – без да имам наблюдения върху начина на камарата и на нейното ръководство – съм далече от идеята да обвинявам някого персонално в присвояване или усвояване на средства. При всички случаи г-н Капанов е отговорен за липсата на прозрачност при събирането и разходването на въпросния членски внос.
И никой не го е попитал къде отиват тези пари?
Предполагам, че следва да има контрол върху разходването на събраните пари. Едва ли обаче този контрол ще се предостави на браншови организации като нашата.
Какво бихте предложили на управляващите?
Ние подкрепяме предложението на МИЕТ във вида, в който го предложиха за гласуване в НС. Те просто разбраха, че фризьорството не е измислено в България и днес не може да се нарича занаят. Ако личната хигиена и красотата са занаят, то тогава бръснарят, който е вадил и зъби навремето, сигурно са го наричали „Докторе”!
Ще си позволя да посъветвам нашите народни избранници при следващото си ходене в Брюксел да посетят един фризьорски салон и да поискат Майсторското свидетелство на фризьора или още по-добре на собственика на салона. Трябва да се разграничат нещата. Капанов е бил един от първите, които са извадили фризьорството от бръснарските салони и това му прави чест. За времето си е било напредничаво, но днес, когато Германия си реформира образованието и редуцира броя на занаятите, ние да „побългаряваме” занаяти и популистки да ги наричаме „бъдещето за европейската икономика”, е меко казано инфантилно. Препоръчваме на управляващите и законотворците да не съсипват обучителната система в България, а да инвестират в нея. Не трябва да отричаме добрите неща, наследени от стария режим.
На какъв етап е проектозаконът за занаятчийството?
Проектозаконът бе одобрен от икономическата комисия на второ четене. Разчитаме на това, че има макар и минимален шанс, законотворците да се вслушат в нашите аргументи и да приемат актуално решение, което да позволи развитието на бранша, а не да спре същия и да създаде допълнителни пречки. Най-лошият вариант е, ако се приеме в този вид в пленарна зала. Това означава, че с този закон нищо не е направено по отношение на фризьорството. Мисията на нашата асоциация е да работим за имиджа на бюти бизнеса и да пазим интересите на работодателите от този бизнес. Това е достатъчно, за да искаме в бъдеще този етикет „Майсторско свидетелство” да бъде доказван, а не просто лансиран като „предимство и единствена гаранция за качество”. Правенето и премането на закони също изисква майсторлък. Лошото е, че депутатите не са запознати с нашата професия, материята им е чужда и не взеха предвид нашите писмени доводи за излизането на Фризьорството от списъка. Как искаме да развиваме в България SPA&Wellness туризъм и развлекателна индустрия, и да се грижат квалифицирани кадри за нашата красота и здраве, ако вместо да развиваме световно доказани модели на Фризьорски или Козметични Академии, ние правим Закон за занаятите. Според мен истинските български занаяти са на световно ниво и без този закон, ама това е друга тема.
Какви застраховки предлагат салоните у нас за своите клиенти?
Стандартните. Нашата организация преди време поиска от няколко застрахователни компании комплексно предложение за членовете ни с включена в пакета застраховка „Професионална отговорност”. Отказваха ни, защото не сме в списъка с регулирани професии, за които тази застраховка е задължителна. Намерихме застраховател-партньор, но и той ни постави изричното условие застрахованият да докаже квалификация и правоспособност съгласно законите у нас. Само за информация – в останалите европейски държави, ако нямаш такъв вид застраховка, не можеш да работиш и да отвориш салон за красота.
