« Обратно в статии
Какво е регулация на поземлен имот? Страхотна бъркотия в законова форма!
Много хора по една или друга причина се сблъскват с термините „регулация”, „урегулиран имот” или „неурегулиран поземлен имот”, опитват се да разберат нещо, като почват да търсят съответната литература и да четат по темата. Но вместо да им се изясни какво е регулация, те се натъкват на невероятни противоречия, които граничат с безумство.
Сред многобройните български закони, има едно нещо наречено ЗУТ (Закон за устройство на територията), който би трябвало да ни даде представа какво е регулация, но за повечето граждани, дори за над средно интелигентните, този закон е просто неразбираем. А въпросът, „Какво е регулация” си остава открит.
И няма как да е иначе. Защото регулацията е едно типично българско творение, облечено в законова форма и служи най-вече да създава излишна работа на геодезисти, архитекти, юристи, брокери и общински чиновници и най-вече води до корупция. По никакъв начин не искам да обидя тези категории професионалисти, напротив, те са за съжаление, че вместо да се занимават наистина професионално с това за което са учили с години, в желанието си да свършат работа на хората, си „разбиват” главите в плетеницата от противоречия в ЗУТ и още поне дузина коригиращи го и допълващи наредби и закони.
Това създава възможност за корупция на общините, особено за работещите в тях архитекти и геодезисти, които под една или друга форма имат външни фирми. Фирмите (предимно монополисти), също са забъркани в тази своеобразна каша, само, че те влизат в играта малко по-късно, след като теренът вече е влязъл в регулация. Министерството на земеделието също е в играта, неговата задача е да събира дебела такса за това, че отписва земеделската земя от своите регистри и я дава за администриране на общината в чиято територия е имота. В редица случаи, се намесват и други министерства. Така например, ако има казус свързана с отбраната и сигурността, се намесват министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и председателят на агенция „Национална сигурност”. Също така съответните ресорни министерства се намесват и при установено наличие на археологически находки и при зони със специфичен режим за опазването на околната среда….с една дума голяма каша с много мерудия.
Иначе механизмът по който се извършва регулацията, е както споменах по-горе, юридически уреден освен от ЗУТ и от още редица други подзаконови нормативни актове, а чрез бланкетни (прехвърлящи към други закони) норми и от още редица други закони, като: Законите за изменение и допълнение на закона за устройство на територията, съответно от 2003, 2004, 2005, 2007 години; Закона за туризма; Закона за измерванията; Данъчно – осигурителният процесуален кодекс; Закона за геодезия и картография; Административнопроцесуалния кодекс; Закона за обществените поръчки; Закона за водите и още редица други. С една дума, бъркотията е пълна, но законова! И всички тия закони, правилници и наредби, с една дума, цялата тая юридическа каша е направена сякаш тъкмо за добруването на склонните към корупция.
Представете си, че някой реши да строи на земеделска земя (неурегулиран поземлен имот). На тези които се изхранват от корупционни схеми очите им ще блеснат, като на бик видял червено или алкохолик зелено (за питието „мента” става дума). И сигурно се досещате, какво ще си мислят: „този щом иска да строи, значи има пари, а щом иска на строи върху земя, която не е в регулация, значи ще има достатъчно пари и за нашите джобове”. Ето това е простата истина, законовата бъркотия храни корупцията.
Но в крайна сметка, сбъркани, объркани, забъркани, законите са си закони и трябва да се спазват. Когато някой иска да строи нещо, регулацията е тази която му дава това право. С плана за регулация се определят и фиксират редица технически параметри нужни за строителството на дадена сграда: височина на сградите; външна линия на застрояване към улицата или улиците; дълбочина на застрояване на първия надземен етаж; разстоянието между жилищните сгради и още много други технически параметри.
Изводът е. Тръгне ли човек да строи върху неурегулиран терен, със сигурност попада в бъркотията на нормативните актове. Но това не е всичко, голяма е вероятността същият да попадне и да се оплете в корупционната паяжина, а паяците в тази паяжина не смучат мушици, а парици.
В заключение, за „успокоение” трябва да кажем на мераклиите да строят, че нещата далеч не свършват с регулацията. След регулацията идва ред на визата за проектиране, това всъщност е извадка копие от плана за регулация, но и за него си плащаш и чакаш. След това идва ред на архитекта. Той казва, по точно разчита какво може да се строи съобразно плана за регулация и визата. Той е и човека, който може да започне проектирането, като към този процес ще се присъединят и конструктор, геодезист, електричар, специалист В и К и разбира се, че и техният труд се заплаща. След това този проект се гледа отново от същия вид специалисти, само, че вече от общината плюс администратор. Тук също се плаща и се получава разрешение за строеж. Когато започне същинската работа по строежа, отново идват геодезиста и специалиста от общината и тогава виждат нещата, които не са видели преди.
С една дума, за да започне човек да строи на терен, който не е в регулация, коства много време, а ако попадне и в ръцете на рушветчии, тогава ще коства и много пари. За това, най-добре, ако искате да строите, купете си земя в регулация и ще спестите време, нерви и…парички за още една стаичка.
Подготвил: Петко Литов
Гласувай за статията Имот Днес – Порталът за имоти Варна
« Обратно в статии
