Всеки знае, че Странджа не е като останалите планини.
Това важи и за есента, която не е същата по тези ширини.
Дълго се опитвам да разгадая тайнството, в която е забулена Странджа.
Колкото повече се лутам из затънтените краища на планината, толкова по-потайна става тя.
Търся древните гори описани в пътеводителите, но срещам само единични вековни дървета.
Резерватите приличат на разсадник с хилави дръвчета – къде са старите букове, къде е прочутия странджански дъб?
Цялата планина е пресечена от безброй черни пътища – едни забравени отдавна, други наскоро подновени от камиони изнасящи безспирно богатсвото на Странджа – нейната гора.
В почивните дни из непознатите кътчета дебнат авдижии на лов за глигани и други животни почти на ръба на своето съществуване.
Фауната на Странджа се е укрила в усойните долове и не смее да гъкне дочула нечии стъпки.
Тази есен, за разлика от предната, е суха и топла.
Странният странджански микроклимат не дава възможност листата на дърветата да преминат през пълната си метаморфоза, а почти моментално изсъхват.
Вечнозелената Странджа не търпи други цветове, освен ако не са мъртви.
Пътищата са осеяни с гъсто насипан килим от шума.
Храм в местността Църногорово.
Загадъчността на Странджа до голяма степен се дължи на изолираната и територия, която се пада зад граничните ограждения.
За резерват Витаново, който попада изцяло зад кльона беше нужно разрешение от гранична полиция.
След известно умуване полицаите склониха да предоставят ключ за портала, който държи резервата отцепен от цивилизацията.
По тези места пътищата съществували някога са отдавна забравени и трудно различими.
Ориентир беше един от притоците на река Мечи дол – Голям Мечи дол.
Резерватът, както се разбира, преди повече от половин век е бил изсечен до основи.
Реките, които преминават през него са сравнително маловодни.
Чудно е как на места коритото е затлачено от купища изсъхнали дървета.
Изгледжа пролетно време нивото се вдига доста над обикновеното.
Като цяло Айдере (Мечи дол) е приятна малка река с множество стъпала, поне до границата с Турция.
Срещат се и живописни мини водопади.
На ливадите до село Звездец, както винаги коне хрупат тревица, най-вкусна след залез.
Есента е опъстрила подобаващо за сезона и турската страна на Резовска река.
Нестандартна, но оригинална, пейка.
Царската (Резовска) река тече безпирно в своето каменисто корито.
Шумният и поход само след метри се превръща в спокойно мъркане.
Подводни скали надничат от дълбините.
Микро гора е превзела хълма на една Сливаровска поляна.
Реката се извива между две граници в един от най-топлите есенни дни.
Такава е Странджа есента.
