Национален парк Долината на смъртта е най-големият, най-горещият и най-сухият национален парк на САЩ. Намира се на територията на Калифорния и Невада и заема площ от 13 628 км², като освен едноименната долина, в него влизат и долините Салин и Панаминт, както и няколко планински вериги. Сама по себе си Долината на смъртта е колоритен грабен, богат на изумителни пейзажи, към които имат интерес геолози, историци, изследователи, хора на изкуството и не малък брой туристи. Първоначално парка е бил национален паметник, статут даден му през 1933 година. През 1984 година той става биосферен резерват, а през 1994 е обявен за национален парк. Най-близкия и голям град до него е Ла Вегас, чийто население от 1985 до 1995 нараства от 550 700 на 1 1388 00 души.
Според геолози долината е сравнително млада и се е формирала преди около 2 милиона години вследствие на пропадане на земята между раздалечаващите се планински вериги. Долината на смъртта, която може да видим днес, се е образувала в резултат на четири периода на силна вулканична дейност, четири периода на седиментация, на няколко големи тектонични деформации и на ефекта от два ледникови периода. Преди около 3000- 4000 години, когато климатът в долината е бил все още влажен, земята е била покрита с около 10 метра вода. След това обаче времето започва да се затопля, дъждове падат все по-рядко и езерата постепенно пресъхнали. В този процес много минерали се разтварят във водата и тяхната концентрация се увеличава с времето заради изпаряването на водата. Само на места остават солени локви, примесени с кал, като солта започва да кристализира и покрива дъното на долината с 1-2 метра дебел слой солена тиня.
Земите на парка са били населявани от четири индиански племена за последните 10 000 години, като първите заселници са от началото на 7000 г. пр.н.е. По това време все още са съществували двете големи езера – Менли и Панаминт, но преди около 3000 години те пресъхват. През 1849 г. Калифорнийската златна треска довежда първите европейци в района, които попадат в долината, смятайки, че пътят през нея ще е най-прекия до златните залежи на Калифорния. Тежките и трудни условия отнели живота на много хора, а малкото оцелели я кръстили със зловещото име Долината на смъртта. Една от легендите разказва за жена, която след напускането на суровия терен се обърнала и казала „Довиждане Долина на смъртта“ – име, което се запазило и до днес.
Въпреки лошата си репутация на сухо и безжизнено място, Долината на смъртта е прекрасна за посещения. Природоценителите могат да се насладят на уникалните пейзажи на дивата пустиня и на планинските върхове, покрити със сняг, както и на неповторимите природни явления. Една от най-големите атракции тук са Пълзящите камъни в сухото езеро Racetrack Playa. И до ден днешен няма доказана теория за миграциите на тези огромни камъни, макар учените да предполагат, че вятърът и ледът, останал по дъното на езерото след засушаване, са виновниците за този феномен.
Друга интересна забележителност на територията на парка е пресъхналия басейн Бедуотър, който се намира на 86 метра под морското равнище и е най-ниската точка в САЩ и Северна Америка и втората по дълбочина земна точка в Западното полукълбо след Лагуна дел Карбон в Аржентина (105 метра под морското равнище). Не са за подминаване и други творения на майката природа като
Интересни за посещение са и „Градът на призраците“, който представлява стар изоставен миньорски град, в който се намира къщата на известен златотърсач, наречена „Замъкът на Скоти“, построена през 1922 г, Пясъчните дюни, Забриски пойнт, Дяволското игрище за голф, Кратерът Ubehebe, Мозаячният каньон, Соленото езеро и връх Данте.
Националния парк е отворен целогодишно, но най-препоръчителното време за посещение е през зимата и ранната пролет. Лятото температурите тук достигат до 50ºС, а рекорда е 56ºС. Като отправна точка за пътешествие в долината е най-подходяща „Фурнес Крик“. Това е най-оживената част в района и в нея са разположени къмпинги, ресторанти, закусвални и басейни.
Независимо високите температури и ниската влажност, паркът е дом на множество пустинни растения и животни. Тук могат да се открият над 1000 вида растения, адаптирани към суровия климат, 23 от които не се срещат никъде другаде по света. От животинските видове най-разпространени са койотите, няколко вида гущери, змии, нощни гризачи, птици и дългороги овни. Колкото и странно да звучи, тук могат да се видят и рибки. Те обитават Соленото езеро и Саратога спрингс и са от вида Сyprinodon macularis – миниатюрни рибки, достигащи дължина от 2.5 см., които са единствените оцелели свидетели от времето, когато долината е била голямо езеро.
Hobyto.com
