Здравейте, Варикоцеле се нарича разширена (и уголемена) група от вени на скротума. Точно, както някои хора имат разширени или варикозни вени на долните крайници, някои мъже имат разширени вени на скротума. Тези дилатирани вени са пълни с голямо количество кръв. Мъжете с варикоцеле могат да се оплакват от тежест, дърпане, болки в скротума към края на деня. Ако клапите във вените, които дренират кръвта от тестиса (plexus pampiniformis), не функционират нормално, това позволява на кръвта да се задържа в тях. Варикоцеле се развива най–често у подрастващи, когато тестисите нарастват значително за кратък срок от време и по тази причина се нуждаят от сериозно кръвоснабдяване, за да се покрият повишените нужди от кислород и хранителни вещества. След като повече кръв идва в тестисите, то и повече кръв се оттича от тях. Ако клапите не функционират правилно, това голямо количество кръв не може да се изнесе чрез вените и остава в скротума. Ако голямо варикоцеле се развива у мъж след пубертета, той трябва да бъде прегледан и да се изключи наличието на тумор в коремната област, който притиска вените и по този начин затруднява оттичането на кръвта към сърцето.
Относно оперативното лечение на варикоцелето златният стандарт е операцията по отстраняване на варикоцеле (варикоцелектомия) чрез достъп в субингвиналната област. Разрезът е около 2,5 сантиметра над основата на пениса и около 2,5 сантиметра встрани от всяка страна, ако се оперира двустранно варикоцеле. Това е мястото, където фуникулус сперматикус (който съдържа вас деференс, тестикуларната артерия, вени, лимфни съдове и мускули) прилежи към коремната стена. При разрез тук трябва да се внимава за коремните мускули, което пък осигурява значително по–малък постоперативен дискомфорт и значително редуциране на времето за заздравяване. По–късно цикатриксът ще се закрие от космите на пубиса.
По време на операцията се използва оперативен микроскоп и под негов контрол се извършва деликатната част на операцията. Това позволява на хирурга да види добре всички структури – както вените, които трябва да бъдат отстранени, така и артериите и лимфните съдове (които изнасят лимфата от пространството между тестисите и обграждащия ги скротум), за да не бъдат увредени.
При тази операция пациентът обикновено е седиран (спи, но не е интубиран – така е по–сигурно за поциента). По време на седирането се поставя локален анестетик на мястото на оперативния разрез, прави се разрез, намира се фуникулус сперматикус и се издърпва навън. Под микроскопски контрол се разделят мускулите около връвта, идентифицират се артериите, след което частично се отстраняват вените. После се връща спермалната връв на мястото й и внимателно се зашива слой по слой. Разрезът се зашива интрадермално със специални конци, които не е нужно в последствие да се отстраняват.
При този вид оперция има малък дискомфорт и времето за възстановяване е кратко. По време на процедурата пациентът не чувства нищо. В повечето случаи той спи по време на процедурата. Анестезиологът може да даде толкова анестезия, колкото е необходимо, за да се подтисне болката. Няколко дни след операцията мястото може да е подуто и травмирано. Почти всички мйже се връщат на работа след 2 – 3 дни. Проучванията показват, че след този тип операция мъжете използват по – малко обезболяващи лекарства, отколкото след една типична стоматологична процедура.
Алтернативният метод се нарича ингвинална варикоцелектомия. Въпреки че повечето специалисти по инфертилитет прилагат субингвиналния достъп, това е операция, която се прилага в повечето случаи от общите уролози. В този случай разрезът се прави както при операция по повод херния. Коремните мускули, които покриват варикоцелето, се прерязват. След това операцията продължава под контрола на невъоръжено око или използвайки увеличителни лещи. Инцизията е по–дълга от субингвиналната. Цикатриксът е по–голям и видим над пубиса. Постоперативната болка е по – силна поради срязаните коремни мускули, както и времето за заздравяване е по–дълго. Освен това, ако не се използва микроскоп, е по–трудно да се видят и отделят артериите и лимфните съдове, както и да се видят всички вени. По тази причина артериите, които кръвоснабдяват тестисите, могат да бъдат увредени (3 – 15%), както и да се образува хидроцеле (3 – 30%).
Третият метод, който може да се приложи, за да се разделят вените на по–високо ниво, е с по-горна инцизия. След него остава необичайно голям полулунен разрез. При него също се прерязват коремните мускули, което води до по–силна постоперативна болка и по–дълъг период на възстановяване. Артериите не се запазват в 15 – 25%, хидроцеле се развива приблизително в 7%.
