Градински изкуства за формиране на растения. Топиарни форми

Създаването на топиария е градинарска техника, включваща най-вече различни резитби на многогодишни растения и специални грижи за постигане на ефектни форми.

Видео
Файлове

Градински изкуства за формиране на растения. Топиарни форми
Автор / Източник: Флоримекс

Топиарни форми
Автор / Източник: Флоримекс

Създаването на топиария е градинарска техника, включваща най-вече различни резитби на многогодишни растения и специални грижи за постигане на ефектни форми. Можем да наречем създаването на топиария изкуство, а нейните произведения – „живи скулптури“.

Растенията, които се използват за топиария, в повечето случаи са вечнозелени – най-често дървесни видове с малки листа или с иглички, образуващи плътна листна маса, с компактна или колоновидна структура; нискорасли и джуджевидни форми.

Видове, подходящи за топиарни форми

lШироколистни: кисел трън – Berberis; чимшири – Buxus microphylla, Buxus sempervirens; глог – Crataegus; миризлива върба – Eleagnus agustifolia; чашкодрян – Euonymus fortunei; джел – Ilex aquifolium, Ilex x altaclerensis, Ilex crenata; дафинов лист – Laurus nobilis; птиче грозде – Ligustrum ovalifolium; вечнозелен нокът – Lonicera nitida; лавровишня – Prunus laurocerasus, сребриста сантолина – Santolina chamaecyparissus и др.

lИглолистни: кипариси – Cupressus sempervirens, Cupressus arizonica, хвойни – Juniperus ‘Skyrocket’ и др., тис – Taxus baccata, туи – Thuja occidentalis ‘Smaragd’, Thuja orientalis ‘Nana’.

Създаване на топиарни форми

Топиарията изисква резитби от различен характер – формировъчни в началото, за постигане на определена форма и резитби за поддържането й във времето. Модерната топиария налага понякога използването на телена конструкция, но традиционната топиария зависи единствено от търпението и постоянството. Популярни са следните форми:

Lollipop (близалка) – стъбло, завършващо с топка, което се постига чрез почистване на стъблото от пъпки и странични разклонения до определена височина. На тази височина трябва да има гъсто разклонени и облистени клонки. От тях се оформя кълбо или друг обем. За такива форми освен иглолистни са подходящи и широколистни видове като дафинов лист (Laurus nobilis), рози.
Рoodle (пудел) – форми от кълбовидни или други обеми, отстоящи един от друг на определено разстояние по дължината на голо основно стъбло. Топките или съответните обеми нарастват по диаметър отгоре надолу, тъй като обикновено растенията са по-широки в долната част.
Конус и пирамида – по-лесни форми, много подходящи за хвойни, тис, чимшири, лъжекипариси. За постигането им се използва шаблон, подобен на тринога.
Рompon (помпон) – представлява оформено на топки растение с по-храстовидна структура (разклонена от основата корона). Подходящи видове за оформянето му са хвойни и др.
Оriental pompon (ориенталски помпон) – оформени топки при растения с изявено централно стъбло. Подходящи са както иглолистни като хвойни, лъжекипариси и кипариси, така и широколистни растения. Размерите на ориенталския помпон са много по-големи от тези на обикновения помпон.

Японското изкуство за подрязване ниваки

Ниваки се превежда като градинско дърво или дърво, което е формирано по специален начин – може да се нарече и гигантски градински бонсай. Ниваки се нарича и самият стил на резитби и формиране, който произлиза от Япония и датира от древността. Един от преводите на ниваки – Сloud pruning, означава резитба на облак, което донякъде покрива представата за зрелищно оформени дървета с листна маса във формата на облачета или помпони, както и несиметрично (вълнисто или хълмисто) оформени живи плетове.

Философията на подрязването олицетворява въздействието на различните природни сили – на вятъра и др.

Кои видове са най-подходящи за този стил на формиране?

Почти всички растения в Европа, които се подлагат на резитби, могат да се оформят и в този стил. Най-често използваните видове са вечнозелени дъбове, тисове, джел, евкалипт, едроцветна магнолия (Magnolia grandiflora), лавровишни (P. laurocerasus), чимшир (Buxus), филирея (Phillyrea latifolia), дафинов лист (Laurus nobilis), някои видове и сортове борове. За по-нетърпеливите да видят резултатa се препоръчват по-бързорастящи растения като лавровишните, лейландския кипарис и др.

За несиметрично оформени живи плетове (на вълни и др.) са подходящи: габър (Carpinus), липа (Tilia), различните видове птиче грозде (Ligustrum Jonandrum, Ligustrum ovalifolium), някои кленове (Acer pensylvanicum), храстовиден ликвидамбър (Liquidamber), кедър (Cedrus Atlantica Glauca) и лейландският кипарис (Cupressus x leylandii).

Мястото на формираните растения в градината

Засаждане на топиария или формирано растение е елемент от малките градини, особено градските. Оформеното растение е с вечнозелени листа в повечето случаи, нуждае се от малко място, не е прекалено взискателно. Вписва се добре сред заобикалящите доминиращи архитектурни елементи и самото то въздейства като „архитектурно” с изразителните си форми.

Подрязаните хармонично растения (ниваки) или още т. нар. големи бонсаи създават усещането за равновесие и действат успокояващо на духа. През зимните месеци силуетите на иглолистните и вечнозелените широколистни са подчертани. Силно се открояват след падането на сняг. Особено изразителни са в японските дзен градини (karesansui), “градините на сухия камък“, в които са съсредоточени всички природни компоненти и планински елементи, олицетворяващи силата на природната стихия.

Формираните растения придават по-голям декоративен ефект и отличителност на градината. Растенията бонсаи (дървета или храсти), подрязани в стил ниваки (Cloud-pruned – „на облак”, „помпони”), сe оказват ценен принос за градинското изкуство на Западна Европа. Впечатляващите им форми служат за фокусна точка и незабавно привличат погледа на посетителя. Ситуирани изкусно, те биха могли да отвлекат вниманието от по-неугледните части на двора, или да служат за акценти. Възможни са и следните приложения: в тематични градини и детски кътове; в японската градина като елемент от нея и за тази цел се използват по-живописни форми; за подчертаване на входни пространства, в кашпи върху настилка.

Топиарията датира от далечни времена и има бурно развитие. Формирането на растения е изкуство, което изисква търпение и постоянство, но за сметка на това доставя удоволствие при създаването на форми, израз на творческо въображение.