Бат Сали купи „Кореком“ за 1240 лева

4
Добави коментар
jedobreva
jedobreva

Бат Сали

Казанлъчанинът Стефан Кемалов, който е пръв приятел на Митьо Пищова и е известен Брадър като Бат Сали, вече е пълновлатен собственик на марката „Кореком“ – онази емблематична верига от магазини, която единствена по времето на социализма имаше право да продава срещу долари западни стоки. За тази сделка е платил на Патентното ведомство 840 лв и още 400 комисионна на посредническа фирма от Стара Загора. Срещу тези левове той вече има права върху логото, абревиатурата и шрифта на легендарната фирма.

А иначе абревиатуарата, зевзеците я тълкуваха като Корекция на Комунизма.

Явно Бат Сали, с типичния си търговски нюх, отново нацели десятката в пазара и заложи на носталгията на българина по времето на другаря Тодор Живков.

Междувременно си спомних за една великолепна и доста коментирана позиция на колежката Веселилина Седларска, публикувана във вестмол „Сега“ преди 8 години, която тя е озаглавила:

Аполитично – Проектът „Бат’ Сали“

Джордж Сорос, Българският Хелзинкски комитет, проект „Права на човека“ и няколко десетки бодри колони от правозащитници (сред които крачи и моя милост) в момента дишат праха на бат’ Сали. Онова, което много пари, цял един сектор – неправителственият, и безброй семинари, брошури, презентации и кампании не можаха да постигнат за 15 години, бат’Сали го направи за 50 дни. Прашясалата Рамкова програма за интеграция на ромите най-после доби едничко конкретно очертание. Десетилетието на ромското включване все пак започна, преди да е изтекла първата година от десетте. „Атака“ щеше да има няколко депутата по-малко, ако „Биг Брадър 2“ беше започнал преди парламентарните избори.

Няма да се намери съквартирант или зрител, който да подкрепи печелившия предизборен лозунг бат’Сали да бъде пратен на Сатурн. Най-малкото защото съквартирантите в къщата ще бъдат обречени на гладуване. Кой, ако не бат’Сали, ще им прави цигански баници, ще им върти пици и ще им вари боб? Такова обикновено занимание като готвенето се осъществява от обикновени хора като бат’Сали. Всички останали там са необикновени. Те са заети с духовно възвисяване, те преживяват любовни възходи и падения, те са призвани да дават своето мнение по чужди въпроси, те се гримират, тупират, те се грижат за своите тела и обсъждат чуждите. Цялата тази поетична реалност тече благодарение на прозаичните готварски умения на бат’ Сали. Той се върти край печката, докато другите лежат и разсъждават.

По отношение на морала бат’ Сали е ясен като диаграма. Каквото и да е обратното на морален далтонист, бат’Сали е именно това. Ценностната му скала е простичко конструирана и поради това устойчива. Той държи на семейството. Не би могъл да бъде Мариян. Бат’Сали не би посегнал на чуждо семейство, защото не иска никой да посяга на неговото. Ако пък беше Миро, щеше да шибне два шамара на Елена – явно и незабавно, след което да излезе от къщата и да се наплаче – тайно. Той няма вкус към тържествени трагедии като Миро. (Как пък никой не се сети да инсталира на Миро един водомер, за да отмерва сълзите му, та да влезе българският вариант на шоуто в „Гинес“.) В сърцето на бат’Сали няма място и за надуваемата любима на Недялко. По отношение на любовта бат’Сали е скучен като герой от възрожденска пиеса – българска. И също толкова консервативен. Той очевидно вярва, че човек е това, което е, благодарение на това, което не е. Ако някой е решил да открие носителя на патриархалния български морал в шоуто, то ще го открие в него, циганина.

Бат’Сали е трезвеник. Неговият принос към изпиването на огромните количества алкохол на екрана е незабележим. Ако има някакви проблеми в къщата, той си позволява да ги намокря, но не и да ги удавя в алкохол. Бат’Сали е умерен сплетник и дискретен мъж. Не че и той не приближава към някои съквартиранти с пресметлив поглед от типа „аз и ти сме като хляба и маслото, хайде да направим сандвич“, но си подбира добре партньорите и не го прави с вид, че парите не го интересуват. Интересуват го точно толкова много, колкото и онези, които казват, че парите въобще не ги интересуват. И той хитрее, но поне не лепне от пресметлива любезност.

Речта на бат’Сали най-малко е пунктирана от предпазни подсвирквания в цензурираната версия. Той не си пада по вулгаризмите. Или поне си пада по-малко по тях от жените в шоуто. Ако по нещо му личи, че не е българин, то е най-много по това, че не мрънка. Не се оплаква. Бат’ Сали е оцелял в гетото, точно защото не си е губил времето да мрънка. Сигурно е имало за какво, но е нямало на кого. И Волен Сидеров да си, пак ще признаеш, че бат’Сали не става за брус, на който да си наточиш предразсъдъците за ромите. Бат’ Сали показа, че може да се интегрира. Останалите съквартиранти показаха, че могат да интегрират. (Хей, някой сети ли се да запише рецептата?)

Като стана дума за предразсъдъци – само десетина процента от българите в една анкета казват, че нямат нищо против да имат съсед ром. Хайде сега помислете си дали искате бат’Сали да е ваш съсед. Ако сте отговорили с да, значи и вие сте съгласни, че животът е по-силен от фондациите. От проектите, от семинарите, от фасилитаторите и консултантите, от десетилетията и рамковите конвенции, от Джордж Сорос.