в. Банкер | Ангел ДАМЯНОВ I 01.10.2011
Талантлив журналист, но вече безработен. Така пиарката от популярен български сериал „уволнява“ по телефона репортер, задал въпроси за проблемите около разрешенията за строеж на МОЛ 2 с общината. Тя звъни гневно на собственика на списание „Бизнес“ и заплашва, че ако не разкара журналиста, рекламите ще спрат.
Краткият сюжет от сериала обаче не е само художествена измислица, а доста реалистична картина на отношенията между българските медии и пиарите на държавни учреждения и големи частни компании.
Родните пиари, които в огромната си част са бивши журналисти, са разработили стратегия за разправа с неудобни журналисти, посмели да се занимават с бизнеса на клиентите им. Новите практики копират изцяло руските методи за държане на медиите на „каишка“. Според нея „пиарът“ е средство, което трябва да накара медиите да млъкнат.
Схемата има няколко етапа. Всеки следващ влиза в действие, ако предишният се окаже неефикасен.
Първа стъпка е „неволна“ среща с репортера, на когото се обяснява, че е професионално нездравословно да се рови около клиента му и неговия бизнес. Втората се състои в „приятелски“ разговори с колеги на репортера. Обяснява им се, между другото, че всъщност той изпълнява нечии поръчки. И тъй като няма човек без врагове, а при съмнително забогателите политици и бизнесмени те са в изобилие, се измисля едно име, което да бъде пуснато в обращение като подбудител на несправедливото ровене в бизнеса на клиента на пиара.
Ако това не даде резултат, се пристъпва към следващия етап – среща с преките началници на въпросния журналист. При нея се прилага същата схема – срещу „отстраняване“ на проблема се предлагат дребни подаръци или обещания за „плодотворно съвместно сътрудничество“. Четвъртата стъпка е среща с главен редактор или издател. Там пиарът се развихря в клеветите, като целта е да бъде разкаран дразнителят на богатия му клиент, който току-що го е заплашил, че ще прекрати договора с него, ако не се справи с „проблема“.Ако изброеното дотук не „свърши работа“, идва петата част – стимулиране на клеветническа кампания срещу него в жълти вестници. Дописките са платени или са срещу услуга в бъдеще време. Шестата и последна стъпка е известна като „направляване на граждански дела“. Пиар отделът на министерство или частна компания прави специално проучване на темите, по които е работел журналистът. Търсят се засегнати от публикациите и разследванията му лица. При среща с тях се обяснява, че би трябвало и съществува възможност да си потърсят правата в съда. Пиарът се ангажира с разноските по делото, както и с осигуряването на съдебната такса за стартиране на гражданския иск. Докато тече делото, то изцяло се направлява от пиар отдела на компанията. За да се подсили ефектът, се пускат и платени дописки в жълти вестници.
Случаите, при които у нас е прилагана тази схема, са доста, макар да не се радват на публична разгласа.
„Защо трябва да е срещу журналистите? Ние винаги сме били заедно, тъй като съм и бивш журналист“ – така пиар специалистът Максим Бехар отговори на въпроса на „БАНКЕРЪ“ какви действия изисква от него клиент, чието странно забогатяване е описано в медиите. Той допълни, че е чувал за подобни практики от страна на пиари, които обаче били аматьори в професията. Имал съм случаи, в които клиенти казват, че търсят пиар, за да си осигурят медиен комфорт. Защото така били чували. Нашата работа обаче е да улесним контактите им с медиите, а не да ги цензурираме. Ако разследване на корупция на даден клиент се окаже вярно, работата на пиара е да му помогне да не се оплете в приказките си“, казва още Бехар.
Стр. 35
Leave a Reply
