ДИАБЕТ

Диабет – Описание

Захарният диабет е група от метаболитни заболявания, които се характеризират сповишена кръвна захар (глюкоза), която се дължи на нарушение в инсулиновата секреция или действие, или и двете. Захарният диабет е познат още от древността, където се е свързвал с отделяне на „сладка” урина и загуба на мускулна маса. Повишените нива на кръвната захар, водят до отделянето ѝ в урината, и на това се дължи появата на „сладка” урина.

Нормално, нивата на кръвната захар се регулират стриктно от инсулина- хормон, който се отделя от панкреаса (задстомашната жлеза). Инсулинът понижава нивото на кръвната захар. Неговата секреция се стимулира от прием на храна, който води до повишаване на кръвната захар. При пациенти с диабет, липсата или недостатъчната продукция на инсулин, води до повишаване на кръвната захар (хипергликемия). Захарният диабет е хронично заболяване, което означава че въпреки че се контролира, продължава през целия живот.

Диабет – Причини

Глюкозата е проста захар, която се съдържа в храната. Тя е важно хранително вещество, което доставя енергия, необходима за нормалното функциониране на организма. Приетите с храната въглехидрати се разпадат в тънките черва и освободената при това глюкоза се абсорбира от клетките на чревната лигавица и попада в кръвта. С кръвотока глюкозата се отнася до всички клетки в организма, където се използва като енергиен източник. Глюкозата обаче не може да навлезе сама в клетките. Тя има нужда от инсулина, за да може да се транспортира в тях. Без инсулин, клетките страдат от недостиг на глюкозна енергия, въпреки наличието на изобилие от глюкоза в кръвта. Изобилието от неизползвана глюкоза преминава в урината и се отделя чрез нея.

Инсулинът е хормон, който се отделя от специализирани клетки на панкреаса, наречени бета-клетки. Панкреасът е разположен дълбоко в коремната кухина, зад стомаха. Освен за подпомагане на навлизането на глюкозата в клетките, инсулнът е тясно свързан с регулирането на кръвната глюкоза (кръвната захар). След всяко хранене, глюкозата в кръвта се покачва. В отговор на повишената кръвна захар, панкреасът отделя повече инсулин, който насочва глюкозата към клетките. Когато нивото на кръвната захар спадне, отделянето на инсулин също се понижава. Трябва да се отбележи, че дори и по време на гладуване, инсулинът се отделя в постоянни, ниски концентрации, които помагат за поддържането на стабилно ниво на кръвната захар. При пациентите с диабет, инсулинът или липсва, или е относително недостатъчен за нуждите на организма. Във всички тези случаи, това води до повишаване на нивата на кръвната захар – хипергликемия.

Недостатъчна продукция на инсулин (абсолютен дефицит или относителен, спрямо нуждите на тялото от инсулин), производство на дефектен инсулин (рядка причина) или невъзможност на клетките да използват инсулина, водят до хипергликемия и диабет. Неспособността на клетките да използват наличния инсулин, засяга предимно клетките на мускулната и мастната тъкан, и води до състояние известно като инсулинова резистентност. Това е основен проблем при диабет тип 2. Главното нарушение при инсулин тип 1 е абсолютният дефицит на инсулин, развиващ се след разрушаване на бета-клетките на панкреаса, които са отговорни за продукцията на инсулина.

Диабет – Видове

Има два основни типа диабет – тип 1 и тип 2. В миналото диабет тип 1 се нарича още инсулинозависим захарен диабет или ювенилен диабет (диабет на младата възраст).

Диабет тип 1

При този тип диабет, тялото произвежда антитела срещу собствените тъкани на панкреаса и това води до нарушаване на инсулиновата продукция. Абнормални антитела се откриват при по-голямата част от болните от диабет тип 1.

При автоуминните заболявания, към които се причислява и диабет тип 1, имунната система погрешно изработва антитела и клетки на възпалението, които причиняват увреждане на различни тъкани от тялото. При тип 1 захарен диабет, мишена за антителата са бета-клетките на панкреаса, които са отговорни за произвеждането на инсулин. Счита се, че склонността към развитие на такъв, погрешен имунен отговор, е генетично заложено. Излагането на оганизма на действието на различни вируси (коксаки вируси и вирусът на заушката), както и на други токсини от външната среда, може да отключи автоимунната реакция и увреждането на панкреаса. При мнозинството от пациентите се откриват анти-островни антитела, антиинсулинови антитела и анти – глутамат декарбоксилазни антитела. Те могат да се открият в серума на пациентите сдиабет тип 1 и да се използват за определяне на риска от развитие на заболяването.

Захарен диабет тип 1 се открива предимно при млади хора, обикновено преди 30 годишна възраст. Въпреки това, по-възрастни пациенти също могат да развият заболяването. Тази малка група пациенти се отнася към особен тип диабет, наричан LADA (latent autoimmune diabetes in adults) – латентен автоимунен диабет при възрастните. Това е една бавно прогресираща форма на захарен диабет тип 1. От всички хора с диабет, около 10% се падат на диабет тип 1, а останалите 90% – на диабет тип 2.

Диабет тип 2

Втори тип диабет в миналото е бил известен като инсулино-независим захарен диабет или диабет на зрялата възраст. Основният проблем при този тип диабет е наличието на инсулинова резистентност. Панкреасът на тези пациенти произвежда инсулин, но чувствителността на прицелните клетки към неговото действие, е намалена. С течение на времето, бета-клетките, произвеждащи инсулин, се изтощават, и настъпва намаляване на нивото на инсулина. Така пациентите с втори тип диабет, започват да се нуждаят от инсулин, подобно на тези с първи тип диабет. Въпреки, че диабет тип 2 се счита за заболяване на напредналата възраст, все повече случаи се откриват и сред младите хора, дори тийнейджърите. Това се обяснява с разпространението на затлъстяването, обездвижването и лошите хранителни навици на тази възрастова група. Основен рисков фактор за развитие на диабет тип 2 е затлъстяването. Рискът се удвоява с всеки 20% над идеалното телесно тегло.

Други типове диабет

В 2 до 10% от всички бременности се наблюдава преходен захарен диабет. Неговата поява се дължи на големите хормонални промени по време на бременността. Това повишаване на стойностите на кръвната захар, по време на бременност, е известно катогестационен диабет. Обикновено състоянието на жената се подобрява след раждането. При 35 до 60% от жените след раждането, гестационният диабет преминава в диабет тип 2 през следващите 10 до 20 години. Това важи особено за жените с наднормено тегло след раждането и за тези, които са имали нужда от инсулин по време на бременността.

Захарен диабет може да се наблюдава и вторично, в резултат на някои заболявания на панкреаса – хроничен панкреатит, травма, хирургично отстраняване на панкреаса.

Някои ендокринни заболявания също могат да предизвикат поява на диабет – синдром на Кушинг, акромегалия. Продължително лечение с кортикостероиди също може да наруши глюкозната хомеостаза и да доведе до изява на захарен диабет.

Диабет – Симптоми

Ранните симптоми при нелекуван диабет, се дължат на повишените нива на глюкозата с кръвта и на загубата на глюкоза с урината. Повишеното количество на глюкоза в урината, води до повишаване на общото количество отделена урина (полиурия). Това от своя страна води до дехидратация и повишена жажда (полидипсия). При деца, повишеното уриниране може да се изяви и като нощно напикаване (енурезис).

Дефицитът на инсулин, абсолютен или относителен (инсулинова резистентност), засяга въглехидратната, протеиновата и обмяната на мазнините. Инсулинът е анаболен хормон, който стимулира синтеза на белтъци и складирането на мазнини. Липсата му води до отслабване на тегло, въпреки най-често повишения апетит. Някои пациенти с диабет се оплакват и от обща слабост, гадане и повръщане. Поради повишеното отделяне на глюкоза с урината, диабетиците са податливи на уринарни инфекции и вулвовагинити при жените. Кожните инфекции също са много чести.

Диабет – Усложнения

Голямата социална значимост и тежест на захарен диабет, се дължат преди всичко на неговите усложнения. Те водят до инвалидизиране на болните, а острите усложнения могат да доведат и до смърт. Основните остри усложнения при диабетно болните сахипогликемичната и кетоацидозната кома. Първата настъпва често при болни, на лечение с инсулин – при предозиране или при неадекватен прием на храна или повишена физическа активност. Болните са изплашени, обилно изпотени, разтреперват се, усещат силен глад. Ако не се вземат спешни мерки за преодоляване на състоянието, се засяга нервната система до изпадане в кома. При кетоацидозната кома е налице хипергликемия и повишаване на т.нар. кетотела в кръвта и урината. Те се дължат на невъзможността на организма да използва глюкозата за енергия, при което се образуват повишени количества амоняк, ацетоацетат и бетаоксимаслена киселина. Кетоацидоза настъпва често при диетични грешки, инфекции, внезапно спиране на терапията.

Хроничните усложнения при захарен диабет се дължат на засягане на малките и големи кръвоносни съдове, както и на нервите. Диабетната ретинопатия е най-честата причина за засягане на зрението и може да доведе до слепота. Диабетната нефропатия засяга бъбреците и води до развитие на бъбречна недостатъчност при диабетиците. Диабетната невропатия инвалидизира болните и силна нарушава качеството им на живот. Развитието на т.нар. диабетно стъпало е честа причина за ампутация на крайниците при диабетно болни. Наличието на диабет значително ускорява процесът на атеросклероза и повишава риска от сърдечно-съдови инциденти.

Диабет – Диагноза

Насочващи към диагнозата захарен диабет са типичните симптоми на повишена жажда, повишен прием на вода и повишено уриниране. Често пъти откриването на захарен диабет става след изява на острите усложнения, най-вече кетоацидоза. При болни с диабет тип 2, наличието на хронични усложнения, може да предшества поставянето на диагнозата.

Измерването на кръвната захар на гладно е най-бързият и достъпен метод, който може да помогне за поставяне на диагнозата. Двукратното измерване на стойности на гладно над 7 ммол/л, показва наличие на захарен диабет. При стойности над 6.1 ммол/л. Се извършва орален глюкозотолерантен тест (ОГТТ), при който пациентът изпива 75гр. глюкоза. Кръвната захар се измерва в началото, на първия и на втория час. Стойностите на втория час над 11.1 ммол/л. потвърждават диагнозата. Случайното измерване  на кръвна захар над 11.1 ммол/л също е показателно за наличие на диабет.

Диабетът (или захарната болест) е често срещано заболяване вследствие на повишеното ниво на глюкоза в кръвта (хипергликемия). Обикновено той се предизвиква при комбинация от наследствени или екологични причини. Нивото на кръвната захар се контролира от сложни взаимодействия на множество химикали и хормони в тялото, включително и хормона инсулин, в задстомашната жлеза (панкреаса).

Диабетът бива три вида – тип 1, тип 2 и гестационен диабет (диабет на бременността).

Диабетът тип 1 се характеризира с частична или абсолютна липса на инсулин, поради което се нарича още инсулинозависим диабет. Той най-често се проявява в детската и младежка възраст, но може да се развие и на по-късен етап.
Диабетът тип 2 доскоро се проявяваше изключително сред възрастните (дори като синоним се използваше „старчески тип диабет“), но със затлъстяването и повишената консумация на захар, се проявява при все по-ранна възраст. Той се характеризира с инсулинова резистентност.
Диабетът на бременността се проявява в третия триместър и обикновено отшумява след раждането. При жените, развили този тип диабет, има по-голяма възможност за развитие на диабет тип 2 в по-късна възраст. Изисква се по-строг контрол на протичането на  бремеността, проследяващ развитието на плода.

Статистика

По последни данни на Международната федерация за борба с диабета бройката заболели в България е повече от смущаваща – 595 700. Около 40 на сто от тях не знаят, че са носители на болестта, а други 70 – са лошо лекувани. По данни на Международната федерация в Европа 31 млн. души страдат от диабет, а честотата на заболяването е 8,6 %. Прогнозата за 2025 г. е броят на болните да достигне 10 %.

В послание на Международната федерация по повод Световния ден за борба с диабет (14 ноември), изпратено до всички страни по света, се посочва ужасяващия факт, че на всеки 10 секунди от диабет умира един човек на планетата. Други важни факти са, че на всеки 10 секунди двама души развиват болестта, а всяка година това правят около 70 млн. деца по света.

От диабет са починали повече хора, отколкото през Първата и Втората световна война взети заедно.

Симптоми и опасности при диабет

Най-често срещаните симптоми на диабета са повишена жажда, чувство на слабост и умора, учестено уриниране, напълняване или отслабване, повишено предразположение към инфекции и замъглено зрение. По-рядко се признаци за болестта като влошено умствено-психично състояние, кетоацидоза и хиперосмоларна кома.

Повишената жажда (или т.нар полидипсия) е вследствие на високата концентрация на глюкоза в кръвта, която покачва осмотичното й налягане. За да се възстанови баланса, част от вътреклетъчната вода отива в кръвта. Надхвърляйки бъбрения праг, глюкозата започва да се отделя с урината и „тегли“ със себе си повече вода. В резултат на това тялото се обезводнява.

От друга страна повишеното осмотично налягане на кръвта и обезводняването на клетките изпращат сигнал до мозъка, в резултат на което като компенсаторна реакция се получава чувство на жажда.

Наличие на умора при диабета усещаме, когато клетките на тялото са неспособни да усвоят своя основен енергиен източник от кръвта – глюкозата. В този случай клетките започват да преработват други вещества като белтъчините, които не отделят достатъчно „гориво“, а това от своя страна води до по-бързото изтощаване на човешкото тяло.

Под учестено уриниране се има предвид освен честотата, а и отделянето на по-високи количества урина. Това е своеобразен опит на тялото да се отърве от голямото количество глюкоза в кръвта, което така или иначе не успява да се оползотвори от клетките. Бъбреците имат т. нар. „глюкозен праг“ – това е стойност на кръвната захар, над която започва отделяне на глюкозата с урината. Голямото количество глюкоза „тегли“ със себе си значително количество телесна вода и в резултат на това се получава увеличеното уриниране.

Симптомът на повишения апетит, водещ до напълняване, е обикновено по-силно изразен при диабет тип 2, където има високо ниво на инсулин (той стимулира чувството на глад). От друга страна недостатъчната енергия, която достига до клетките, кара организма да набави повече калории и повече храна. Това се изявява като чувство на глад и повишен апетит.

Въпреки нормалния или дори по-високия прием на храна, болните от диабет отслабват, тъй като губят много калории с глюкозата, която не може да „влезе“ в клетките, за да бъде разградена, и се губи с урината. Телесното тегло намалява и поради обезводняването, което е следствие от високата кръвна захар. Високите стойности на кръвната захар възпрепятстват нормалното функциониране на белите кръвни клетки, които са основен елемент в „почистването“ на мъртви тъкани в тялото, зарастване на рани и борба с причинителите на инфекции.

Освен това за по-продължителен период от време захарният диабет води до склерозиране и задебеляване на най-малките и големите кръвоносни съдове и това причинява влошен кръвоток, лошо хранене на тъканите (включително достъп на кислород и защитни елементи на кръвта) и оттам по-бавно и трудно зарастване на рани и по-често възникващи инфекции.

Замъгленото виждане не е специфично оплакване за захарния диабет, но се среща често при високи стойности на кръвната захар. В очната леща глюкозата се превръща в сорбитол, който задържа много вода. В резултат на това се стига до периодично „надуване“ и „свиване“ на очната леща, която води до мътното зрение.

При промяна на умствено-психичното състояние се наблюдава напрегнатост, необяснима раздразнителност, силна летаргия или объркване. Болният изглежда неадекватен, симптомите могат да наподобяват тези на мозъчен инсулт.

Тези оплаквания могат да са вследствие само на високата кръвна захар (хипергликемия), могат да бъдат симптоми на някои от най-сериозните остро настъпващи усложнения на диабета като кетоацидоза (и последваща диабетна кома) или хиперосмоларен хипергликемичен синдром и кома като и на много ниска кръвна захар (хипогликемия). Поради това, изявата на който и да е от тези симптоми изисква незабавна лекарска помощ! При т.нар. кетоацидоза е налице неспособността за усвояване на глюкозата, която кара клетките да търсят други източници на енергия и да разграждат други вещества. В резултат на това могат да се получат тъй наречените „кетотела“. Те променят киселинно-алкалния баланс на кръвта към кисело pH, което има сериозни последствия за работата на всички клетки и най-вече тези на нервната система. Неовладяната кетоацидоза предизвиква описаните по горе симптоми на обърканост, раздразнителност, гадене и повръщане и др., които могат да преминат при липса на лечение в кома и дори смърт.

Нерядко кетоацидозата е първата изява на захарния диабет от първи тип при юноши и млади хора. Това състояние спяда към остро настъпващите усложнения на захарния диабет. Кетоацидозата често се провокира от състояния и заболявания, които поставят по-високи изисквания към метаболизма на клетките с по високи инсулинови нужди. Хиперосмоларен некетонен синдром и хиперосмоларна кома е състояние, което се получава вследствие на високата концентрация на глюкоза и силното обезводняване на клетките. Симптомите тук много приличат на тези на кетоацидозата. Това състояние нерядко е първата изява на диабета от втори тип и също е животозастрашаващо, ако не се вземат мерки. Развитието на това състояние често се предизвиква от други заболявания.

Лечение на диабет

Няколко полезни съвети какво да направите, за да не позволите диабетът да ви победи.

Хранене – здравословният начин на хранене (за  поддържане на идеално телесно тегло) е от огромно значение за постигане на контрол на диабета. Консултацията с лекар или диетолог за специфичния хранителен режим спрямо индивидуалните нужди на пациента е от първостепенна важност. Храната на диабетика трябва да е разнообразна, богата на плодове, зеленчуци и зърнени храни.  Захар и мазнини трябва да се приемат в ограничени количества. Храненията трябва са редовни и да не се пропускат. Приемът на алкохол трябва да бъде съществено ограничен, а тютюнопушенето да се преустанови.
Движение – не е необходимо изпълнението на сложна физическа активност – достатъчна е енергична разходка .. Движението обаче трябва да бъде редовно. То стимулира намаляване на излишното тегло и подобрява контрола на диабета.
Медикаменти – на определен етап от развитието на заболяването приемът на лекарства за лечение на диабета стават задължителен компонент от живота на диабетика. Те могат да бъдат в таблетна форма или под формата на инжекционен инсулин. Вторият вариант е задължителен при диабет от тип 1, тъй като тялото при децата не произвежда инсулин и се налага използването на заместител.
Наблюдение нивата на глюкоза в кръвта – нивата на кръвната захар трябва да бъдат редовно проследявани. Стойностите от измерванията дават представа на лекаря за състоянието на пациента и успеха от прилаганото лечение. При необходимост, по преценка на лекуващия лекар, се правят промени в започнатото лечение, за да се постигнат целите на диабетния контрол.
Продължителна грижа – редовните посещения при лекаря са задължителни. Добрият контрол предотвратява развитието  на усложнения, които се появят в хода на заболяването.
Подкрепа – стресът от поставената диагноза диабет може да бъде много голям при някои хора, поради което те се нуждаят от подкрепата на своите близки.и от допълнителна професионална помощ в лицето на друг медицински специалист (не само ендокринолог).

Пациентите трябва да обръщат внимание и на други специфични грижи в ежедневието, за да следят състоянието си (спазване на стриктна лична хигиена; специална грижа за краката и кожата чрез пазене от наранявания; поне един път в годината преглед на очите и изследване на урината за наличие на белтък; проследяване на холестерола и триглицеридите). Добрата информираност и често провежданите разговори с лекуващия лекар са от огромно значение за успешното справяне с болестта.

Хареса ли ти статията?

Сподели я с приятелите ти, може да бъде полезна и на тях:

Не изпускай и другите ни статии – абонирай се за имейл бюлетина ни.