Диабетът (или захарната болест) е често срещано заболяване вследствие на повишеното ниво на глюкоза в кръвта (хипергликемия). Обикновено той се предизвиква при комбинация от наследствени или екологични причини. Нивото на кръвната захар се контролира от сложни взаимодействия на множество химикали и хормони в тялото, включително и хормона инсулин, в задстомашната жлеза (панкреаса).
Диабетът бива три вида – тип 1, тип 2 и гестационен диабет (диабет на бременността).
Диабетът тип 1 се характеризира с частична или абсолютна липса на инсулин, поради което се нарича още инсулинозависим диабет. Той най-често се проявява в детската и младежка възраст, но може да се развие и на по-късен етап.
Диабетът тип 2 доскоро се проявяваше изключително сред възрастните (дори като синоним се използваше „старчески тип диабет“), но със затлъстяването и повишената консумация на захар, се проявява при все по-ранна възраст. Той се характеризира с инсулинова резистентност.
Диабетът на бременността се проявява в третия триместър и обикновено отшумява след раждането. При жените, развили този тип диабет, има по-голяма възможност за развитие на диабет тип 2 в по-късна възраст. Изисква се по-строг контрол на протичането на бремеността, проследяващ развитието на плода.
Статистика
По последни данни на Международната федерация за борба с диабета бройката заболели в България е повече от смущаваща – 595 700. Около 40 на сто от тях не знаят, че са носители на болестта, а други 70 – са лошо лекувани. По данни на Международната федерация в Европа 31 млн. души страдат от диабет, а честотата на заболяването е 8,6 %. Прогнозата за 2025 г. е броят на болните да достигне 10 %.
В послание на Международната федерация по повод Световния ден за борба с диабет (14 ноември), изпратено до всички страни по света, се посочва ужасяващия факт, че на всеки 10 секунди от диабет умира един човек на планетата. Други важни факти са, че на всеки 10 секунди двама души развиват болестта, а всяка година това правят около 70 млн. деца по света.
От диабет са починали повече хора, отколкото през Първата и Втората световна война взети заедно.
Симптоми и опасности при диабет
Най-често срещаните симптоми на диабета са повишена жажда, чувство на слабост и умора, учестено уриниране, напълняване или отслабване, повишено предразположение към инфекции и замъглено зрение. По-рядко се признаци за болестта като влошено умствено-психично състояние, кетоацидоза и хиперосмоларна кома.
Повишената жажда (или т.нар полидипсия) е вследствие на високата концентрация на глюкоза в кръвта, която покачва осмотичното й налягане. За да се възстанови баланса, част от вътреклетъчната вода отива в кръвта. Надхвърляйки бъбрения праг, глюкозата започва да се отделя с урината и „тегли“ със себе си повече вода. В резултат на това тялото се обезводнява.
От друга страна повишеното осмотично налягане на кръвта и обезводняването на клетките изпращат сигнал до мозъка, в резултат на което като компенсаторна реакция се получава чувство на жажда.
Наличие на умора при диабета усещаме, когато клетките на тялото са неспособни да усвоят своя основен енергиен източник от кръвта – глюкозата. В този случай клетките започват да преработват други вещества като белтъчините, които не отделят достатъчно „гориво“, а това от своя страна води до по-бързото изтощаване на човешкото тяло.
Под учестено уриниране се има предвид освен честотата, а и отделянето на по-високи количества урина. Това е своеобразен опит на тялото да се отърве от голямото количество глюкоза в кръвта, което така или иначе не успява да се оползотвори от клетките. Бъбреците имат т. нар. „глюкозен праг“ – това е стойност на кръвната захар, над която започва отделяне на глюкозата с урината. Голямото количество глюкоза „тегли“ със себе си значително количество телесна вода и в резултат на това се получава увеличеното уриниране.
Симптомът на повишения апетит, водещ до напълняване, е обикновено по-силно изразен при диабет тип 2, където има високо ниво на инсулин (той стимулира чувството на глад). От друга страна недостатъчната енергия, която достига до клетките, кара организма да набави повече калории и повече храна. Това се изявява като чувство на глад и повишен апетит.
Въпреки нормалния или дори по-високия прием на храна, болните от диабет отслабват, тъй като губят много калории с глюкозата, която не може да „влезе“ в клетките, за да бъде разградена, и се губи с урината. Телесното тегло намалява и поради обезводняването, което е следствие от високата кръвна захар. Високите стойности на кръвната захар възпрепятстват нормалното функциониране на белите кръвни клетки, които са основен елемент в „почистването“ на мъртви тъкани в тялото, зарастване на рани и борба с причинителите на инфекции.
Освен това за по-продължителен период от време захарният диабет води до склерозиране и задебеляване на най-малките и големите кръвоносни съдове и това причинява влошен кръвоток, лошо хранене на тъканите (включително достъп на кислород и защитни елементи на кръвта) и оттам по-бавно и трудно зарастване на рани и по-често възникващи инфекции.
Замъгленото виждане не е специфично оплакване за захарния диабет, но се среща често при високи стойности на кръвната захар. В очната леща глюкозата се превръща в сорбитол, който задържа много вода. В резултат на това се стига до периодично „надуване“ и „свиване“ на очната леща, която води до мътното зрение.
При промяна на умствено-психичното състояние се наблюдава напрегнатост, необяснима раздразнителност, силна летаргия или объркване. Болният изглежда неадекватен, симптомите могат да наподобяват тези на мозъчен инсулт.
Тези оплаквания могат да са вследствие само на високата кръвна захар (хипергликемия), могат да бъдат симптоми на някои от най-сериозните остро настъпващи усложнения на диабета като кетоацидоза (и последваща диабетна кома) или хиперосмоларен хипергликемичен синдром и кома като и на много ниска кръвна захар (хипогликемия). Поради това, изявата на който и да е от тези симптоми изисква незабавна лекарска помощ! При т.нар. кетоацидоза е налице неспособността за усвояване на глюкозата, която кара клетките да търсят други източници на енергия и да разграждат други вещества. В резултат на това могат да се получат тъй наречените „кетотела“. Те променят киселинно-алкалния баланс на кръвта към кисело pH, което има сериозни последствия за работата на всички клетки и най-вече тези на нервната система. Неовладяната кетоацидоза предизвиква описаните по горе симптоми на обърканост, раздразнителност, гадене и повръщане и др., които могат да преминат при липса на лечение в кома и дори смърт.
Нерядко кетоацидозата е първата изява на захарния диабет от първи тип при юноши и млади хора. Това състояние спяда към остро настъпващите усложнения на захарния диабет. Кетоацидозата често се провокира от състояния и заболявания, които поставят по-високи изисквания към метаболизма на клетките с по високи инсулинови нужди. Хиперосмоларен некетонен синдром и хиперосмоларна кома е състояние, което се получава вследствие на високата концентрация на глюкоза и силното обезводняване на клетките. Симптомите тук много приличат на тези на кетоацидозата. Това състояние нерядко е първата изява на диабета от втори тип и също е животозастрашаващо, ако не се вземат мерки. Развитието на това състояние често се предизвиква от други заболявания.
Лечение на диабет
Няколко полезни съвети какво да направите, за да не позволите диабетът да ви победи.
Хранене – здравословният начин на хранене (за поддържане на идеално телесно тегло) е от огромно значение за постигане на контрол на диабета. Консултацията с лекар или диетолог за специфичния хранителен режим спрямо индивидуалните нужди на пациента е от първостепенна важност. Храната на диабетика трябва да е разнообразна, богата на плодове, зеленчуци и зърнени храни. Захар и мазнини трябва да се приемат в ограничени количества. Храненията трябва са редовни и да не се пропускат. Приемът на алкохол трябва да бъде съществено ограничен, а тютюнопушенето да се преустанови.
Движение – не е необходимо изпълнението на сложна физическа активност – достатъчна е енергична разходка .. Движението обаче трябва да бъде редовно. То стимулира намаляване на излишното тегло и подобрява контрола на диабета.
Медикаменти – на определен етап от развитието на заболяването приемът на лекарства за лечение на диабета стават задължителен компонент от живота на диабетика. Те могат да бъдат в таблетна форма или под формата на инжекционен инсулин. Вторият вариант е задължителен при диабет от тип 1, тъй като тялото при децата не произвежда инсулин и се налага използването на заместител.
Наблюдение нивата на глюкоза в кръвта – нивата на кръвната захар трябва да бъдат редовно проследявани. Стойностите от измерванията дават представа на лекаря за състоянието на пациента и успеха от прилаганото лечение. При необходимост, по преценка на лекуващия лекар, се правят промени в започнатото лечение, за да се постигнат целите на диабетния контрол.
Продължителна грижа – редовните посещения при лекаря са задължителни. Добрият контрол предотвратява развитието на усложнения, които се появят в хода на заболяването.
Подкрепа – стресът от поставената диагноза диабет може да бъде много голям при някои хора, поради което те се нуждаят от подкрепата на своите близки.и от допълнителна професионална помощ в лицето на друг медицински специалист (не само ендокринолог).
Пациентите трябва да обръщат внимание и на други специфични грижи в ежедневието, за да следят състоянието си (спазване на стриктна лична хигиена; специална грижа за краката и кожата чрез пазене от наранявания; поне един път в годината преглед на очите и изследване на урината за наличие на белтък; проследяване на холестерола и триглицеридите). Добрата информираност и често провежданите разговори с лекуващия лекар са от огромно значение за успешното справяне с болестта.
Хареса ли ти статията?
Сподели я с приятелите ти, може да бъде полезна и на тях:
Не изпускай и другите ни статии – абонирай се за имейл бюлетина ни.
