Обикновената скумрия Scomber scumbrus, която е наричана още атлантическа, е риба с обширно местообитание – среща се в Атлантика от Северозападна Африка до Исландия и Норвегия, включително Средиземно, Мраморно, Черно море и западната част на Балтийско море, а също и от Северна Каролина до Лабрадор в Северозападния Атлантик.
Ако се отърсим от представата за натрапчивата рибна миризма, няма как да не признаем, че скумрията е една истинска красавица – стройното вретено на плътното й обтекаемо тяло е с фосфоресциращ морско синьо-зелено гръб, изпъстрен с напречни леко вълнообразни тъмни ивици (от 20 до 30), а коремът й е сребристобял.
В открито море понякога огромни площи от водната шир започват да врат и кипят. Така преминават пасажите пелагични риби или онези, които се движат стремглаво под повърхността на морето. Такива са и скумриите – измерени са пасажи с дължина до 9 км, широки 4 км и достигащи на дълбочина 40 м.
Риба, която не може да спре да плува – такава е атлантическата скумрия. Тази особеност се определя от липсата на плавателен мехур, което я принуждава постоянно да движи тялото си. Пак по тази причина тези риби умеят внезапно и мигновено да потъват стремглаво към дъното, което е добра защита от по-едрите хищници като акули, делфини, китове, риба меч, за които скумриите са вкусна храна. Ценна плячка са и за морските птици.
Постоянното движение прави месото й мускулесто и стегнато, а богатият му вкус се определя и от чудесната храна на скумриите – менюто им включва както планткон, така и някои дребни скариди и други черупкови, а също дребна риба като херинга, цаца, хамсия и пясъчни змиорки. Зимата скумриите прекарват на дъното в открито море почти без да се хранят, а през пролетта мигрират по-близо до бреговете, където хвърлят хайвера си между април и юни. Само за една година рибите порастват до 25 см. Скумриите са сред дълголетниците в света на рибите – максималната продължитеност на живота им е 25 години.
