След един прекрасен ден“ прекаран в Софийска болница видях на живо как става номерът с източването на здравната каса, че даже и участвах ща не ща в този процес. Беше изтръскано и моето портмоне, наред със здравната каса.
Трябваше да ми се направи изследване, което отнема 10 минути, а ако се прави с упойка може би час. Казвам може би, защото аз хем си платих, хем мина по здравна каса, хем не ми направиха изследването.
Та как се усвояват законно пари от здравната каса? За незаконни варианти не мога да кажа, но и законното ми се струва доста абсурдно.
Назначават ти изследване, трябва да си вземеш направление за хоспитализация. Предварително са ти казали по коя пътека. Отиваш в болницата в уречения час – рано сутрин. И започваш да висиш пред 5, 6, колкото, толкова кабинети – тук за листчета, там, за да те запишат, по нататък, за да ти вземат кръв и да ти спукат някоя вена. Нищо, че са ти казали предварително да си направиш кръвни изследвания и си платил за тях веднъж. Имаш ли още кръв – какво мрънкаш тогава, щом си жив, за твое добро е.
Най-бързо естествено става на касата. Независимо, че си здравно осигурен, според клиничната пътека доплащаш престоя си в болница. В случая престоят по пътеката от здравната каса беше три дни, а аз по план трябваше да престоя най-много половин ден и то не в отделението, а пред съответния кабинет. Както и да е… платих за три дни.
За здравето човек дава всичко – може да се наложи и да се лежат тези дни – вадиш, плащаш. Странно, но за упойката не се плащаше на общата каса, а в специален кабинет – сигурно тези пари не се усвояват от цялата болница, а са само за нуждите на отделението.
И за подобни изследвания, които траят един ден, по здравна пътека са отредени повече дни, в случая цели три. Така че излиза, че болницата взема веднъж пари от здравната каса и веднъж пари от пациента, а този човек реално не лежи в болница, не се храни дори.
Ако попаднете в този омагьосан кръг, хич не мислете, че ще стане бързо – въоръжете се с търпение и медитирайте. Може да ви се наложи да чакате пред операционната или някой кабинет гладна и жадна, час, два, а може като мен цял ден. И накрая да ви кажат елате друг път. А ако не можете да дойдете друг път ви изгаря и направлението и парите за упойка и всичко. Отивате си в къщи без диагноза, по-болни и по-бедни, отколкото преди това.
Реших, че това е просто бюрокрация и се опитах да попитам завеждащия отделението дали не вижда някакъв проблем. Познайте дали получих отговор?
И така и не разбрах как планирани изследвания се отлагат за неизвестно кога. Имаше една баба, която я бяха разкарвали няколко дни подред да стои по цели дни да чака гладна и жадна пред кабинета, а никой не се интересуваше, че е диабетичка. Трябва ли да си лекар, че да разбереш, че е абсурдно и нехуманно? Явно пациентите нямат никакви права, а здравната каца, извинете, каса се източва ли, източва…
Може би всичко това на всички вас ви е отдавна и до болка познато, е вече и аз се запознах с реалностите на здравеопазването.
Да се надяваме, че все пак има и по-адекватно лекувани болни и дори напълно оздравели пациенти. И все пак един съвет – гледайте си здравето, че разболеете ли се все едно нагазвате в дълбоко тресавище.
Прочетете още:
